Британският бежанец: Риалити туризъм на язовир Диканя 

Британският бежанец: Риалити туризъм на язовир Диканя

Хелоу приятели!

Връщам се на българска територия и спирам за малко с историите за задгранични разходки, за да ви разкажа за една super trendy дестинация, за еднодневен излет близо до София. Нашето пътешествие до там беше доста нестандартно не само като преживяване, но и като мотивация. Но нека спра

да се изразявам като кандидат-депутат, а да започна от самото начало.

Twas the night before Christmas..шегувам се! Беше си най-нормален септемврийски ден като за 2022 г. От тези, в които рано сутринта е студено като в сърцето на ТВ-водеща принудена да прави предизборно интервю с кандидат-депутат, който говори за кемтрейлс и илюминати. След ледената сутрин, на обед напича жестоко и адската жега предизвиква позиви за пиене на бира и къпане в морето, но в ранния следобед изведнъж се излива тропически дъжд, който по никакъв начин

не разхлажда, а само прави жегата по-неприятна.

Та в един такъв неделен ден, моите момичета ме бяха оставили да се излежавам на дивана в къщи, а те бяха се нагърбили с тежкото задължение за шопинг по повод първия учебен ден. I know, ще кажете: „Кънчо, кога се роди това бебе, кога го прати на училище, май пак си пил от бутилка от кока кола с капачка от фанта с комшиите в градинката пред блока.”

Indeed! Не това за бутилката и комшиите, ами за това, че пазаруваме за първия учебен ден при положение, че дъщеря ни едва наскоро навърши 3г. Знаете приятели, че аз съм много любопитен човек.

Обичам да чета, да уча нови неща, да слушам

когато ми разказват всякакви истории. Две неща на този свят няма да мога никога да разбера: 1. Защо “Челси” уволниха треньора Томас Тухел и 2.Как точно работи женския мозък. И ако за Тухел скоро няма да му пука особено, то за женския мозък завинаги ще остане за мен нерешен ребус. Така и в този случай. Една от близките приятелки по маникюр, обсъждане на риалити предавания и клюки на моята прекрасна съпруга Додо, наречена Катето има малолетен престъпник за син.

Този син е на 9г. и колкото и да е странно за всички,

които го познават е успял да завърши 2-ри клас и сега на 15-и септември му предстои първи учебен ден за 3-и клас. Съответно неговата майка, както още стотици хиляди майки в първите две седмици на този прекрасен есенен месец е обхваната от предстартова треска.

Тя of course се изразява в безкрайно и настървено пазаруване на всевъзможни боклуци, които най-вероятно няма да са му нужни. Химикали, несесери, папионка, бели тениски, черен панталон, нотна тетрадка, глобус, сборник с логически задачи, ядрена подводница.

Ядрена подводница ли, казах?! Да, ако се продаваха

в мола, сигурен съм, че майките на учениците и с това биха въоражили отрочетата си за първия учебен ден.

И цялата тази лудост по някаква непонятна женска логика й се струва привлекателна на моята Додо и поради тази причина тя реши, че тъй като нашата любима Ева ще влиза в първа група на детската градина, на нея също й било първи учебен ден и съответно се полага порядъчен shopping.

Така оставих Додо с Ева и Катето с нейния малък Чикатило

да вършеят из мола, а аз помързелувах из къщи и в ранния следобед отидох при тях, за да ги прибера.

Додо и Катето имаха много да наваксват в отношенията си понеже предишната вечер националните телевизии стартираха новите сезони не на едно, а на цели две реалити предавания едновременно. Basically още от предишната нощ, та през целия следващ ден, двете бяха заети да обсъждат кой реже с трион най-бързо, на коя жълтия й клин й подчертава целулита и прочее сериозни теми свързани с някой “формат”.

Честна дума mate, вече над 5 години уча български език,

но не можах да разбера по кой граматичен закон всяко едно тв предаване е “предаване”, но когато става въпрос за реалити, то задължителн се нарича “формат”.

Whatever, на мен дебатите кой е много надут и как някаква манекенка цепила дърва са ми крайно безинтересни и съответно бях пощаден. Но именно тук се появи първото странно обстоятелство в този ден. Когато намерих моите съкровища изтощени от обикаляне по магазините, Додо и Катето изненадващо не обсъждаха прясно стартиралите “формати”.

Темата не се спомена и по време на късния обяд.

След като се приготвихме да си тръгваме, светна втората предупредителна лампа, при това заедно с третата. Додо, която винаги самоотвержено ме подкрепя в налудничавите идеи да обикаляме чукарите около София (че дори й е приятно, колкото и да отказва да си го признае), но никога не е предлагала дестинация, този път излезе с оферта. Предложи ми да си направим късна разходка до някой язовир, като например “онзи до Перник, как се казваше..а, да – Диканя. Чух, че било много красиво.”

Самоинициативата й, особено на фона на

заоблачаващото се време навън ми се стори странна. Желанието на Катето да ни придружи с малкия си разбойник на тзи trip, обаче ме остави безмълвен. Най-близкият досег с природата за Катето е люпене на семки в кварталната градинка, докато сина й прави поредната пакост, за “да си изхаби енергията”. Also мога да се закълна, че за последно е сменяла високите токове с кецове, когато е играла физическо в началното училище. А, това е било hmm.. да кажем толкова отдавна, че все още не са се наричали кецове, а гуменки.

Тръгнахме на пътешествие. Додо с необичайна

енергичност пое дежурната си роля на навигатор. Зареди маршрута в навигацията и се зае да ми казва пътя. Единствените разговори за “формати” по пътя бяха тихи реплики по повод това, кога единият конкретен “формат” е започнал да се снима, и как на практика снимките по него още не са приключили, а по телевизията в момента излъчват епизоди заснети само преди няколко месеца. Няма да ви казвам името му само

ще споделя, че става въпрос за риалити “формат”,

в който bunch of people са събрани да живеят в запуснат земеделски имот. Доят кози, стрят обори, пекат хляб и си въобразяват, че живеят като “истинските българи” на село.

Невинният ми опит да предложа да спрем на язовир Студена, който не само е по-близо от София, ами е и доста по-голям, безкомпромисно беше посечен по време на 50-те километра магистрален път до Диканя.

Когато стигнахме до брега на язовира нещата лека-полека започнаха да ми се изясняват. Първо, докато карахме по пътя край брега, Додо ми нареди да намаля скоростта колкото мога, а двете с Катето започнаха съсредоточено да се оглеждат през дърветата край брега и да коментират възбудено някакви изкуствени заграждения в храстите и покривите на навеси, които се виждаха. Аз през това време

бях зает да попреча на бъдещия третокласник

да напъха флумастер в носа на безценната си дъщеря, а и между другото да управлявам колата.

По средата на северната страна на язовира отбих по един черен път, който ме изведе literally на брега. Слязохме да се разтъпчем. Додо и Катето с неподозирана пъргавина се покачиха на едни камъни вдадени леко във водата и взеха да дебатират разпалено за нещо,

което се виждаше през храстите малко по-далеч на нашия бряг.

Никой не обърна внимание на прекрасните и чисти хълмове, които плавно се спускаха в бистрата вода на язовира от отсрещната страна. Докато аз съсредоточено си ровех в телефона, опитвайки се да науча дали има път, който води до магическите поляни на отсрещния бряг, Додо с ясно доловим срам в гласа ме попита дали случайно

“онзи проклет бинокъл” е още в колата.

Да, същият бинокъл, който, когато й споделих, че искам да го купя, защото сигурно на Ева ще й е много забавно да гледа през него при някои от нашите излети, Додо съвсем хладнокръвно ме обвини, че ти трябва, за да зяпам “оная пачавра” от съседния блок дето има навика да тренира йога по бански на терасата.

Естествено, бинокълът си стоеше непокътнат в колата, тъй като е предназначен за излети. Also, аз имам прилично зрение и нямам нужда от помощни средства, за да наблюдавам

кога някой по бански тренира йога в съседния блок.

Двете майки, обаче си бяха направили криво сметките. В момента, в който извадиха бинокъла, стана абсолютно невъзможно да го спасят от лапите на децата, особено на 9-годишния рецидивист, който даде всичко от себе си, за да успее да го строши в камъните.

Това, което Додо и Катето търсеха толкова настървено и с едва прикрит срам, аз видях на навигацията. Оказа се, че в Google maps има отбелязан checkpoint, че на брега на язовир Диканя се намира актуалната къща, в която в момента се намират участниците от въпросния риалити формат, за селски труд и връщане към корените на българското.

 След като споделих възмущението си от воайорските пориви на съпругата ми и нейната приятелка и естествено изтръгнах техните засрамени самопризнания, се примирих с факта, че явно няма да обикаляме красивите поляни отсреща, ами сме

дошли да видим на живо телевизионните герои,

предложих поне да се върнем до ресторанта на брега на язовира, който подминахме на идване. Изглеждаше lovely, а и с чудесна гледка, която струва ми се се открива и към риалити къщата на брега. Трябва да призная, че и мен малко ме зарази крастата да открия къде точно е въпросната снимачна площадка и дали има гледка към нея.

Върнахме се в началната точка, точно където

започва язовирната стена. Ресторантът на брега наистина е разкошен. Има дървени маси с пейки с чудесна гледка. Отпред има поляна с малък кей, който влиза няколко метра навътре във водата, за да им е по-удобно на рибарите, а отзад е чудесен детски кът. Оказа се, че има доста богато рибно меню, при това на съвсем приемливи цени. А, фактът, че предлагат и шкембе чорба ме накара горко

да съжалявам за погълнатия fast food, по-рано в мола.

Не пропуснахме, разбира се, да се разходим по брега и да се качим на кея. Къщата от ТВ предаването се виждаше чудесно. Виждаха се и някакви хора да се разхождат по брега и това задоволи донякъде любопитството на моите спътнички, макар и да не можаха да разпознаят кои точно участници от “формата”

са там и съответно са оцелели почти до финала на предаването.

Докато пиехме кафе и се любувахме на гледката, вече задоволили воайорските си страсти, ни направи впечатление, че на паркинга на заведението доста често идват коли. Пристигат посетители, но заведението в същото време не се пълни. Тогава се загледах и ми стана забавно. Буквално на всеки 10 минути, пристигаше кола. Хората слизаха от нея и тръгваха към полянката на брега, пред ресторанта да се разхождат уж безцелно.

Докато слизат към брега, всички хора деликатно

започваха да извръщат глави наляво, където е къщата от риалити формата, вместо както е логично да се загледат право пред тях към красивия хоризонт на отсрещния бряг. След като се разтъпчат 10-ина минути зяпайки към левия бряг, хората си тръгват и освобождават място за следващата кола с посетители, които също така слизайки към брега не се любуват на гледката отсреща, а си завъртат главите наляво към базата на ТВ героите.

А времето, трябва да призная никак не беше подходящо за разходки. Облачно и хладно, при това по пътя за язовира валя доста сериозен дъжд. Значи виж, какво може да изкара толкова много хора на разходка сред природата. Не, че времето е прекрасно и че язовир Диканя е рядко срещана комбинация от красота и достъпност.

Просто предишната вечер са гледали поредния

“риалити формат” и са разкрили къде се намират техните герои.

Честно казано не виждам нищо чак толкова лошо в това, mate. Кога иначе ще можеш да накараш човек като Катето да разходи перфектно подредената си фризура и изискан маникюр сред природата. А и малкия й пакостник да се научи да прави “жабки” с плоски камъчета във водата, вместо да се тъпче

със зрънчо и безумно скъп сладолед в кварталната градинка.

Каквато и мотивация да ви води, както е казал поетът, всичко е добре, когато свършва с разходка на чист въздух сред природата.

Ако са ви интересни моите истории можете да ги следите на страницата ми във Facebook:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

- реклама -