Британският бежанец днес ни разказва за най-великият българин – Апостолът на свободата – Васил Левски.
Hi guys!
След два дни се навършват 150 години от обесването на Васил Левски. Или май след три дни? Дори датата на смъртта на Апостола на свободата е въпрос на спорове. В същото време този човек е най-безспорно уважаваната личност в България. Има доста исторически личности, за които съм научил откакто живея тук, но Васил Левски definitely е единственият българин, за когото никой, абсолютно никой не е казвал никога нещо противоречиво.
И в същото време цялата му биография е изпъстрена с противоречиви данни.
Ето, например датата на обесването му. Има безброй исторически документи, че Васил Иванов Кунчев е обесен в София, два часа преди изгрев на 6 февруари (вторник) през 1873 г. За грешното посочване на датата на смъртта му вина има Григорианският календар. Както знаете доста години различните държави по света отбелязват летоброенето по Юлиански (стар стил) и Грегориански календар.
Разликата не е съществена, но води до доста обърквания.
Става въпрос за няколко дни mate. Но има една подробност. За да се приравнят правилно датите по нов стил изчисленията сочат, че когато говорим за събития случили се след 1 март 1900 г, трябва да се прибавят 13 дни към “Юлианските“ дати. За периода между 1 март 1800 г. и 28 февруари 1900 г, обаче към верните дати по нов стил са плюс 12 дни. С други думи макар години наред обесването на Васил Левски да се е чествало на 19 февруари по нов стил, в същност правилната дата е ден по-рано – на 18-ти.
И тук уважението към великия революционер е толкова голямо,
че объркването е разрешено така – събития в памет на Левски се провеждат всяка година и в двата дни. Не мисля, че има друг българин, чиято памет да се почита по цели два дни всяка година.
А като говорим за неясноти гробът на Апостола на свободата остава една от най-големите мистерии и до днес. Първо не е сигурно къде точно е била изпълнена смъртната присъда. Смята се, че е било на север от конака, до изникналите по-късно (успешно унищожени уж от клошар-пироман) Царски конюшни. С други думи до мястото, където днес в паметника „Левски“
или едно от най-ужасните кръстовища в Столицата.
Безбройните теории за това къде е погребан, къде са му преместени останките, какво се е случило с костите открити под църквата „Света Петка“, които са нарочени за негови, обаче остават плод на научни (и не толкова научни) спорове и до днес.
Иначе за биографията на Левски и дейността му в полза на свободата на България няма никакви съмнения. Всички факти са известни и доста добре документирани още от неговите съвременници, та чак до наши дни
доста изследователи си правят упражнения по тази тема.
Затова и аз няма да съм поредният графоман, който да ви преразказва историята на ве
ликия революционер. Просто няма смисъл. Ако сте българин, със сигурност знаете за впечатляващата история на Левски. Ако случайно не я знаете.. well..няма какво да си говорим повече.
По-скоро ми се иска по повод наближаването на историческата дата (или дати) от смърттана Левски да обърна
внимание върху неяснотите около личността му.
Причината е, че както преди ви разказах mates, наскоро бях в Ловеч. А, Ловеч е градът на Левски. Което само по себе си също е малко странно. Usually, когато се говори за почит към важни исторически личности тя се свързва с родните им градове. Васил Левски е роден на 100-тина километра на юг от Ловеч в Карлово. Also близо до Ловеч си има цял град носещ името Левски, който
няма нищо общо с историята на Апостола.
Whatever, мисълта ми беше, че е доста странно, защо най-големият паметник на Васил Левски се намира например в Ловеч, а не в Карлово. Also музеят с най-богата колекция от лични вещи на Апостола е в Ловеч, макар и оригиналът на най-ценната негова вещ – прословуто му тефтерче да е все пак в музея в родния му град. Малко объркващи, нали?
Историята е, че когато създава своята Вътрешна революционна организация (ВРО) Левски обявява за главен комитет този в Ловеч.
Именно от града край Осъм, Апостолът на
свободата провежда безбройните си обиколки по българските земи, чрез които организира най-мащабната секретна мрежа от революционни комитети.
Meanwhile Ловеч е градът на предателството към Левски. Само на метри от музея, в който можете да видите сабята и пистолета на Дякон Игнатий (by the way според мен музея е доста creepy в сталинисткия си стил и подземен етаж, придружен с пластмасовата кукла с проскубания мустак, която би трябвало да е Левски),
се намира църквата, в която е служил предателят
поп Кръстьо. И като казвам предател, „поп Кръстьо“ е направо нарицателно за предател в българската култура. При това, още от негови съвременници като Вазов и Захарий Стоянов, многострано развития български свещеник е посочен за своеобразен вариант на Юда.
Според най-разпространената история Левски е пътувал за Ловеч, за да прибере архива на комитета и да се срещне с поп Кръстьо,
за когото имал съмнения, че като касиер
на Ловчанския революционен комитет присвоявал от народните пари. И затова попът, който е един от най-старите му съратници, го предал на турците.
В същото време на входа на църквата, в която е служил омразният поп, стои набиваща се на очи, макар и анонимна табела с текст: „В този храм служи поп Кръстьо Никифоров – борец за църковни и национални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години“.
И тук малко вода в мелницата на теорията,
че истинският предател е председателя на комитета в Ловеч Марин Поплуканов. Сред цитатите на Левски, които са запазени фигурира наистина, че председателят на комитета в Ловеч е пипал народната пара и възмущение от действията му. А както вече казахме председател е бил Поплуканов, чиято фамилия след Освобождението са едни от най-яростните поддръжници на тезата, че поп Кръстьо е предател. Also стотина години по-късно до някогашната къща на Поплуканови е намерен истинско златно съкровище, за което е развита теорията, че е комитетската хазна, за която
поп Кръстьо несправедливо бил обвинен, че е откраднал.
Well има и контра теория, според която златните жълтици не само са прекалено големи кат себестойност да са лепта от дарения на местни хора, ами и по-голямата част всъщност са от римско време и представляват ценна нумизматична колекция.
Тук вече леко се прокрадва и другата много популярна теория, че всъщност никой не бил предал Левски, ами той поради невнимание сам привлякъл вниманието на заптиетата.
На няколко километра от края на Ловеч
край днешния път за Севлиево, има една отбивка през храстите, на която има табела, че тук се намира „пази мост Васил Левски“.
Историята за залавянето на Апостола гласи, че след като тръгнал от Ловеч за Велико Търново, той планирал да пренощува в Къкринския хан. По пътя за там, на въпросния мост Левски срещнал две заптиета. Те го разпитали къде отива, а той първо ги излъгал, че със спътника му Никола Цвятков случайно са се засекли по пътя, а той самият бил ловчанлия, който отива да си нагледа лозето, което се намира наблизо.
Левски даже казал на единия турчин,
че го познава от града и го питал той самия не го ли помни. Това само да напомня mate, се случва в период, в който Димитър Общи е заловен след идиотския му опит за обир на орханийската хазна, разкрил е на власите всички подробности за тайната освободителна организация и Васил Левски е най-търсеният човек в Османската империя, като властите дори разполагат с негова снимка. Какво самообладание, а! И така заптиетата ги подминали, а Левски отбил през лозята встрани от пътя, докато Цвятков продължил с коня си към ханчето.
Турците, обаче се усъмнили,
понеже не си спомняли да познават Левски от Ловеч, а им се сторило и странно в деня след Коледа „гяур“ да ходи да си работи на лозето. Когато се загледали по пътя към Къкрина видели в далечината, че Левски е излязъл от храстите и вече язди коня на Цвятков, когото уж не познава, докато самия той ходи пеша до него. Заптиетата отишли в Ловеч събрали потеря и вечерта направили засада около Къкринското ханче, където заловили Левски.
Има доста пробойни в тази история
както for example, тази, че релефът на местността около моста е такъв, че няма как да видят в далечината двамата комити отново да се събират и да си продължават по пътя. Also, според всички документирани източници много време след като са го били заловили турците не са знаели, че това всъщност е Левски.
Докато неговите съзаклятници от ВРО of course не дали показания, че това е той. Апропо, нароченият за предател Марин Поплуканов е един от малкото заловени членове на ВРО, който пред турците не не обелва и дума и е осъден на заточение.
Самото Къкринско ханче пък е едно
от най-странните места, на които съм бил. Историята му е, че някога Христо Латинеца го е наел по заръка на Левски специално, за да се използва за safehouse при революционната дейност. След арестите на революционерите ханчето запада, а малко по—късно е изгоряло до основи. Години по-късно е възстановено макар и не в оригиналния си вид, но с целта да се превърне
в музей за възпоменание на делото на Левски.
Днес Къкринското ханче е една от най-популярните туристическ идестинации в България. убеден съм, че няма българин, който да не е чувал за него, макар и probably да има такива, които като деца са пропуснали задължителната училищна екскурзия дотам. В същото време Къкринското ханче е една от най-безличните дестинации, на които човек може да му хрумне да посети.
Нито видът му и разпределението на стаите
отговарят на автентичните. Нито вътре има някакви интересни експонати, освен мебелировка от възрожденската епоха. Дори зидът, на който Левски се препъва, след като е ранен е заловен от турците не е запазен. Единственото вековно дърво останало от времето, когато Левски е бил тук, преди години е ударено от гръм и изгоряло и сега само дънерът му е консервиран и изглежда безумно. Не само не можеш да видиш нещо интересно, но и няма какво повече да научиш за bloody Къкринско ханче, различно от това, което можеш да прочетеш в интернет.
Много противоречиви са тези моменти,
с които се сблъсках, докато минавахме по стъпките на Васил Левски. Безспорно това е най-почитаната фигура в българската история. Има адски много културно-исторически паметници посветени на забележителния му житейски път. И в същото време някакви ключови елементи от биографията му и landmarks свързано тясно с неговия живот са потънали в прах и мистерия.
Въпреки това, можете само да спечелите от една екскурзия до важните места свързани с Левски. Ако, не направите такова пътешествие, какво ще загубите? Well you know, губите само себе си.
Зареждане ...