Тази седмица ви разказваме за едно свято място – Рупите и магията около Югоизточна България и по-специално планините Рила, Пирин и Родопи.
Христос Воскресе guys!
Строшихте ли яйцата? Снимахте ли козунаците? Възмутихте ли се от цената на агнешкото? Седяхте ли в задръстване по магистралите? Whatever! Традиционните битовизми около великденските празници са едни и същи всяка година. Вече съм живял достатъчно в България, за да ги науча и аз.
Вместо това си мисля, че тези четири почивни дни през пролетта могат да се оползотворят по много по-полезен начин. С пътешествия из красивите български забележителности for example. През този дъждовен и неуравновесен, като преговори за съставяне на правителство, месец април ние със сплотеното ми българо-английско (все повече българско и по-малко английско) семейство решихме да се отдадем на обиколки из една местност на България, която доста малко познаваме. А именно – Югоизточна България и по-специално планините Рила, Пирин и Родопи.
Според мен в тези магически планини има толкова много красиви, интересни, а и труднодостъпни кътчета, че не един месец, не една година а цял живот може да не ти стигне да ги посетиш всичките. Well, ние правим каквото можем.
Но да не се отплесвам твърде много, половината от месец април мина, а в моите разкази още не съм влязъл в тези планини. Ако си спомняте last week ви разказвах как със съпругата ми Додо и дъщеричката ни Ева ни валя яростен планински дъжд, докато се разхождаме из Самуиловата крепост край Беласица.
А ние тепърва имахме дестинации за посещаване в този район.
Понеже сърдитият планински облак на няколко пъти ни заблуждаваше, че е приключил с валежите и след това пак ни поливаше като из ведро, ние до известна степен бяхме се примирили, че през този ден едва ли ще можем да се разхождаме спокойно навън.
Затова отпрашихме към Петрич и по-специално към най-известната забележителност в града – къщата-музей „Баба Ванга“.
За тези от вас, които не са стъпвали не само в България, ами и в Източна Европа през последните 50 години, или пък са живели в изолирана пещера без достъп до човешка цивилизация, нека да поясня, че Баба Ванга е най-популярната ясновидка от края на XXв. в тази част на света.
Вангелия Пандева Гущерова е родена през 1911 г. в тогава намиращото се в Османската империя, а днес в Северна Македония, градче Струмица. Тя е дъщеря на известния активист на ВМОРО Пандо Сурчев. Когато е много малка, майка й умира, а баща й през повечето време е зает с участия във военни сражения и Ванга е отгледана от роднини и съседи. През 1923 г. поради крайна бедност, баща й се връща в родното си Ново село, заедно с децата си. Там Ванга претърпява инцидент. По време на една страшна буря, момичето изчезва и е открито след дълго издирване цялото покрито с камъни и пръст. Вследствие на нараняванията, Ванга постепенно напълно загубва зрението си. Изпратена е в училище за незрящи край Белград, където прекарва няколко години, но когато и доведената й майка умира, 14-годишната незряща девойка се прибира, за да се грижи за братята и сестрите си.
Ванга започва да „вижда“ в сънищата си различни неща, които няма как да знае, че са се случили, или пък такива, които още не са се случили. Според легендите първият случай бил когато описала на баща си с точност къде да намери една загубена овца.
Оттам-нататък славата й започнала да се разнася в региона и хората все по-често започнали да търсят от нея съвети и информация по различни въпроси. Най-много придобива популярност през Втората световна война, когато хиляди хора я молят да им каже дали знае нещо за загубени близки и роднини.
Междувременно Ванга се жени за един младеж наречен Димитър, на когото при първата им среща, му предрича, че ще се върне за нея и ще й построи къща. Димитър не само се връща за нея, ами и й построява къща в Петрич. Красива къща с градина пълна с цветя. Къща пригодена за нейните потребности, в която има отделна стая с параклис. Къща, в която през цялата втора половина на миналия век, милиони хора от цял свят отиват и се редят на опашки, понякога и с дни, за да потърсят съвет от Петричката врачка. В тази къща се подслонихме от дъжда аз, Додо и Ева.
Къщата на Ванга в Петрич, наистина има очарователна цветна градина, която е запазена и до днес. Actually всичко в къщата е запазено изцяло автентично, с нейни вещи от времето, в което я е обитавала. В малкото предверие можете да видите безброй сувенири, които са й подарявани от нейни посетители през годините. В молитвената стая има параклис с икона на Богородица изрисувана по нейни заръки. Малката кухничка е запазена с мебелите и посудата, които тя е използвала. По дървеното стълбище на втория етаж се стига до едно преходно помещение обзаведено с красиви мебели подарени й от знатна българка, живяла във Виена.
От едната страна е спалнята й, а от другата приемната, в която Ванга се е срещала с високопоставени посетители – министри, депутати, културни дейци, че дори и държавни ръководители от чужбина.
По един светъл коридор на първия етаж се стига до приемната за всички желаещи да видят Ванга. През годините те са станали адски много и в двора и на улицата е имало от опашки с чакащи, за това в някакъв момент мъжът на Ванга създава тази пристройка с функция на приемна.
През 70-те години тогавашната комунистическа власт, трудоустроява врачката. Зачисляват я на щат към комитета по сугестология на БАН, осигуряват й кола и шофьор и заплата. В замяна на това, държавните власти прибират такса от всеки желаещ да разговаря с гадателката. Съществуват теории, че Ванга е сътрудничела с комунистическите тайни служби, понеже през годините е водила конфиденциални разговори и е давала съвети на много видни държавни дейци в това число и дъщерята на Тодор Живков – Людмила.
Още повече са историите за пророчествата й, които на практика никъде не са записани преди да се случат, така че нямаме обективна информация дали наистина Петричката врачка е предсказала убийството на Цар Борис II, убийствата на братята Кенеди, разпадането на СССР и т.н. Факт е, обаче, че стотици хиляди хора са пътували от цял свят, за да се срещнат с нея и да я помолят за съвет, а дори и днес 27 години след смъртта й, хората продължават да идват в дома й, и на гроба й, за да отдадат почит.
Като споменах гроба на Ванга, време е да ви разкажа и за малкото чудо, което ни се случи в този ден. As I said, по-рано, пролетната буря беше почернила този ден и ние бяхме загубили надежда да продължим с разходките. След като тръгнахме от дома на Ванга, решихме все пак да се отбием през Рупите, понеже ни е на път за Сандански, където имахме резервация за нощувка. Тъй или иначе сме били път дотук, поне да минем край прословутата местност, където Ванга е издействала да се построи църква и там в крайна сметка е погребана.
Рупите е местност на 8 км от Сандански близо до склоновете на изгасналия вулкан Кожух. Освен красивите гледки, там има и горещи минерални извори с температура от 75 градуса, бликащи направо от земята.
Когато минахме тези 10-ина минути шофиране до Рупите, отбихме от главния път и направихме няколкото плавни завоя край склоновете на Кожух, пред нас се откри красивия двор на комплекса изникнал по заръка на Ванга. И в този миг mate, честна дума, слънцето изгря. Времето стана толкова ясно и топло, сякаш допреди няколко минути навън не е валял тежък пролетен дъжд.
Времето стана идеално за разходка. Минахме по импровизираното пазарче край входа на комплекса. Влязохме в църквата, която не е осветена от Българската православна църква, понеже иконите (повечето рисувани от Светлин Русев) не били канонични, а и на цялата дейност на Ванга църквата не гледала с добро око. Знаете ги свещениците колко са докачливи по въпроса, кой освен тях може да говори от името на Бог.
Точно до църквата е гробът на Ванга, около нея пък има музей, галерия с икони и различни помещения посветени на живота на пророчицата. Малко встрани е къщичката, в която през последните години Ванга всеки ден е отивала и там е посрещала хората, които искат да разговарят с нея. До къщата има малко езерце с гореща минерална вода, преливащо в друго не чак толкова горещо, но препълнено с костенруки. Има и птичарник с пауни и кокошки токачки.
Комплексът „Рупите“ е много красиво и странно място. Не знам дали става въпрос за енергията, която Ванга е открила тук, или красотата на заобикалящата природа, а може би премереният и обогатяващ окото начин, по който е проектирано всичко тук. Определено, обаче разходка край Рупите носи една наслада за окото и успокоение на съзнанието, което рядко може да се постигне на друго място.
Както казах и за самата Ванга, няма обективна информация колко са верни предсказанията й. Аз самият не съм от тези хора, които са склонни да вярват в гадателки, магически сили и разговори с духове. Не може да се пренебрегне, обаче фактът, че толкова много хора през годините не са спирали да търсят Ванга за съвет, да се вслушват в думите й и да са убедени от ползата от тях. По същия начин въздействат и Рупите. Има нещо в това място, което те кара да се чувстваш добре тук.
Благодарение на чудото с оправянето на времето ние успяхме да надникнем до още едно място в тази прекрасна местност. Другият път ще ви разказвам за него, а дотогава follow my Facebook page:
Зареждане ...