Британският бежанец: На Баба Ванга баба й

Тази седмица рубриката „Британският бежанец“ ни разказва за Петрич и забележителностите там.

Hello mates!

Времето навън е измамно като чувствата между главен прокурор и заместниците му, а пролетта е напът да при ключи неусетно като преговори за съставяне на правителство. Вие, обаче не се отчайвайте! Вярно, че “Сървайвър” приключи, а “Ергенът” всеки момент ще даде последната си роза, но пък хей, ето ви един утешителен факт – работното време на Народна библиотека е цели 12 часа при това 6 дни в седмицата! Убеден съм, че за повечето от вас това не е новина, но за мен като новоизпечен българин, все още опознаващ богатствата и красотите на новата ми родина, тази информация беше доста интересна. Също както фактът, че Баба Ванга не е единствената сляпа пророчица в района около Петрич и Сандански!

В една и съща област от двете страни на река Струма, само на 40 километра една от друга, са живели цели две незрящи жени, които са почитани заради феноменалните си способности да предричат бъдещето и да лекуват. За едната вече ви разказвах – Баба Ванга. Ето, какво казва самата Баба Ванга, обаче за тази жена, която счита за своя духовна учителка:

„Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пати по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она-нищо-ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошичка лебец. Она сите работи със Свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мене да го знаете.“

Ако все още не знаете, за кого ви разказвам, well нека да дам и аз своя дял за сбъдването на пророчеството на Ванга “целио свет да научи за таа жена”. Става въпрос mate, за Преподобна Стойна.

Ако трябва да бъда обективен (макар че така ще ми се развали заглавието на историята) Преподобна Стойна нито е чак толкова по-възрастна от Ванга, нито за съжаление е живяла достатъчно дълго, за да може да се нарече баба.

Стойна Димитрова е родена през 1883г. В село Хазантарово, намиращо се в днешна Гърция. Когато е едва 3-годишна в следствие на едра шарка, тя губи зрението си. Също като Баба Ванга (само, че 28г. по-рано) семейството на Стойна се преселва на българска територия след като родното място остава неосвободено след войните. Двете also имат в рода си известни революционери, Ванга е дъщеря на Пандо Сурчев, а Стойна е първа братовчедка на войводата Георги Хазарски, който by the way кръщава една от дъщерите си Вангелия и тя се заселва в Петрич.

Дотук със сравненията. Преподобна Стойна е известна с прорицателската си дарба от юношеска възраст. Тя разказва, че е сънувала Свети Георги, който и разкрил много и различни тайни. Затова и Стойна се заселва в църквата “Свети Георги” в село Златолист, където й устройват малка стаичка на горния етаж и тя прекарва целия си 50-годишен живот, скромно и отшелнически, грижейки се за тази църква и за хилядите хора дошли с проблемите си при нея.

Има доста легенди как Преподобна Стойна е лекувала различни хора с молитва. Как са я виждали да левитира във въздуха докато се моли на мраморната плоча в църквата или как е изпадала в транс за цели седмици, в които е изглеждала като мъртва, но после се е събуждала. Някъде прочетох даже, че имала дарбата да се телепортира.

Почти век след смъртта й, комплексът Свети Георги и стаичката на Преподобна Стойна продължават да привличат поклонници, които идват в Златолист, за да се помолят за лек на болките си, да пипнат плочата, на която е стояла или леглото, в което е спала и дори да оставят своя дреха или предмет да пренощува там, с надеждата да се излекуват.

Ние, честно казано не вярвахме, че гробът на Преподобна Стойна е чак толкова популярна туристическа дестинация когато решихме да го посетим на път за Роженския манастир.

Малко след Сандански по магистралата в посока Гърция, се отбива за село Златолист, до което има живописен път дълъг 20-ина километра. Чудесата започнаха още по пътя за Златолист. Първо състоянието на шосето беше превъзходно. После в random селски двор по пътя (ако не се лъжа в Хърсово), видяхме самолет. Да, точно така bloody самолет! Паркиран в двора на кирпичена полуразрушена селска къща. Не можах да разбера какво прави този самолет там, но докато асимилирам какво точно съм видял, взехме, че стигнахме Златолист, подминахме го (а както по-късно научихме и чешмата на Стойна) и се озовахме пред комплекса Свети Георги.

Тук беше наистина сюрреалистично. На поляната пред спретнания и поддържан храмов комплекс имаше битпазар със сергии, няколко хиляди паркирани коли и задръстване от още автомобили желаещи да посетят храма на Преподобна Стойна. Честна дума mate, толкова хора наведнъж не бях виждал дори и онзи път в Кауфланд, когато бяха пуснали цяла кофа с портокали на промоция.

Близо половин час ни отне да намерим къде да паркираме (на поляната до гората в края на малко планинско селце) и да осъзнаем, че едва ли ще видим на живо църквата на преподобна Стойна. Опашката от чакащи да влязат в храма се точеше през целия двор и стигаше чак до пътя.

Разходихме се в двора. Пипнахме вековния чинар, който също имал лечебни цели. Не можахме да седнем на люлката закачена за дървото, тъй като се провеждаше нещо като сватбена фотосесия в този момент. Поклонихме се на гроба на Преподобна Стойна в двора на църквата и обиколихме двора смесени с тълпа от още няколкостотин души бутащи се с нас.

Тук взех кардиналното решение да не прекарваме още няколко часа на опашка, за да се натъпчем с всички в тесния храм. Вярно исках да видя необичайните стенописи сред които има дявол яздещ човек, гола жена и светеца с кучешката глава. Времето навън обаче беше толкова слънчево и приятно, опашката толкова дълга и потна, а забраната за снимане в храма толкова обезкуражаваща, че решихме, че някой друг път, когато минаваме в района (сякаш всеки ден имаме работа около село Златолист) ще минем отново и ще разгледаме на спокойствие.

Затова отпрашихме по черния път за Роженския манастир.

Като казвам черен път i mean наистина черен път. Отсечката между храма на Преподобна Стойна и Роженския манастир е по-скоро екопътека. Дълга е 5 километра но е необходим почти половин час да я минеш с кола.

Well, гледките разбира се си заслужават новите биалетки на колата, а и този маршрут спестява пълният кръг, който в противен случай трябва да направиш, за да минеш през Мелник. Макар че, от друга страна, ако колата ви е ниска или пък наскоро е валял дъжд, може би е по-добре да се върнете и да минете през Мелник.

Anyway, Роженският манастир е класическа българска забележителност. Има си даже и печат от 100-те национални туристически обекта. Предполага се, че е съществувал още през Средновековието, но голяма пожар го е унищожил почти напълно. През 18в., когато са най-ранните исторически извори за него, вече се знае, че е бил богат и важен за региона манастир. През Възраждането и Освободителните борби е имало много спорове между България и Гърция за собствеността манастира като чак през 1921 г. Арбитражният съд в Хага окончателно го присъжда на България.

В даден период, докато гърците са го владели и не са допускали българи в него, по инициатива на Яне Сандански на 200 метра пред входа на манастира е издигнат голяма църква, в която българите са ходели. Днес там е гробът на великия революционер. И за да е иронията пълна, на възпоменателна плоча с цитат от самия Яне Сандански някой видиотен македонофил е опитал да заличи думата “българска” пред Македония. Колко тъп имбецил трябва да си, за да зачеркваш собствените думи на човек, който претендираш, че почиташ.

Anyway, разказвах ви за манастира а от половин час кръжа около него. Вътре е много приятно и красиво. Класически възрожденски, български (според Арбитражния съд в Хага дори) манастир. Голямата църква в двора е дом на известната икона “Света Богородица Вратарница”. Не знам колко богохулно ще ви прозвучи, но не мога да се откъсна от мисълта, че “Вратарница” е изографисана с метални ръце приличащи на вратарски ръкавици.

В същност тази икона е копие на легендарната Богородица Портаитиса (което на гръцки си означава Вратарница indeed), която се намира в Атон и е била една от първите икони в света въобще. Нашата е малко по-новичика – едва 250-годишна, но пак е чудотворна.

Няма смисъл да споменавам, че стенописите в тази църква също са уникални, както и трапезарията на манастира, която е отворена за посетители.

За разлика от храма на Преподобна Стойна, обаче Роженския манастир беше направо празен. Тук-там имаше блуждаещи туристи, а най-много of course се бяха струпали на сергиите пред манастира, където also предприемчив местен жител предлагаше разходка с малко конче за деца.

За финал една последна спирка по този маршрут. Преди да тръгнете от Роженския манастир към Мелник, отбийте по пътя за село Любовище. Освен, че името е доста оригинално пътят дотам минава през една скала. Ама literally през нея. Някога местните хора с изкопали с подръчни средства тунел през тази скала, за да си осигурят по-пряк път към Мелник. Днес този тунел е прекрасно място да спреш за кратка почивка и за селфи за социалните мрежи. Enjoy!