Днешната любопитна рубрика „Британският бежанец“ ни разказва за интересни обиколки в БАН.
Hello mates!
Аз съм вашият верен пътеводител из българските забележителности Конан Дъфи и ето, че най-сетне се завърнах на местна почва. Actually, скоро планирам нова екскурзия до съседна балканска държава, но кой може да ме вини. Едно от забележителните качества на това да живееш в България е, че можеш literally за няколко часа да посетиш пет различни други държави. How cool is that! Ако например бяхте родени в известния американски щат Тексас трябва да шофирате с дни, за да напуснете територията му, и може и да не видите човешка душа.
Ако пък сте от Уелс трябва да обикаляте с месеци, за да откриете девойка, която не ви е братовчедка.
Anyway, сега си говорим за красиви места с други думи за България. Тук, of course, също си има лоши неща и не говоря за таратора с настъргани краставици, ами за лошото време през пролетта. Както знаете, аз и моето скромно българо-английско семейство използваме веки weekend да пътуваме из известни и не толкова известни български забележителности. Основна мисия ни е да съберем печатите от 100-те национални туристически обекта, но често нямаме нищо против да направим и приятен поход до някой красив планински манастир.
В някой дни, особено през ранната пролет, обаче времето е толкова гадно, че ми напомня за мрачното детство в Лондон и желанието ни да изкачим връх Дупевица или да посетим Карлово for example, рязко се изпарява. За такива случаи пазим т.нар. „софийски печати“ от 100-те обекта, които представляват дестинации до различни музеи.
Един такъв музей, който се подвизава под обект с номер 66а, е Национален антропологичен музей.
Ако се чудите какви експонати може да има в музей с такова име, обяснението в интернет definitely няма да ви даде яснота. „институция, която прави обществено достояние натрупаните от десетилетия, известни единствено на тесен кръг специалисти, антропологични знания за населението живяло по нашите земи“. Nice, a?
Още по-забавно е, когато потърсите информация за мястото, в което се помещава музея. Адресът поне е ясен – бул. Цариградско шосе 73. Но къде се намира точно? В сградата на ИБИР-БАН. Какво е това ИБИР-БАН? Well, в България живея вече достатъчно дълго, за да знам абревиатурата на Българска академия на науките. Съкращението ИБИР, обаче е нещо, което остава мистерия дори за посетителите на сайта на това научно звено. Obviously, става дума за някаква структура на БАН. Като отворите страницата им виждате разни снимки на жени (не знам защо са само жени на снимките) с бели престилки и микроскопи. Има адски много снимки на епруветки и заглавия на научни текстове свързани с биологията. Нужно е обаче сериозно сърфиране из сайта, за да видите чак в секцията с адреса на институцията, че предстои да посетите Институт по биология и имунология на размножаването.
Явно интернет страницата е правена от някой много разсеян учен, който обаче вероятно има слабост към политическата коректност защото на фона на десетки илюстративни снимки на жени учени, има само една на мъж с бяла престилка. Честно казано снимките на крави в този сайт са повече (две) от тези на мъже.
Вън от феминистката тема, Националният антропологичен музей се намира в помещение на първия етаж на красивата сграда на ИБИР-БАН.
Достъпът до музея е като до таен елитен клуб. Отивате до огромните с нищо не подсказващи, че приемат посетители порти на сградата, намирате мъничкия звънец в една от чупките около вратата и като го натискате, отвътре може да излезе, а може и да не излезе (в нашия случай излезе) любезен охранител, който ви пита по какъв въпрос сте. Когато кажете, че искате да посетите музея, той се заема лично да ви ескортира дотам.
Музеят представлява един дълъг коридор, с достъп до 5-6 стаи от двете му страни, който завършва с нещо като фоайе в дъното. Цялото това пространство е натъпкано догоре с невъобразимо количество човешки останки.
Точно така mate, Националният антропологичен музей е най-голямата костница в страната. Можете да видите безброй черепи и кости намерени при различни археологически експедиции, през всички епохи от Неолита до Възраждането.
Нещо повече, ще разгледате не само черепи и кости на тракийски принцеси и прабългарски обредни погребения, ами и повечето от изложените останки са с различни малформации и отклонения. Все пак никой учен няма да се впечатли от обикновен човешки череп, пък бил той и на 2-3 хил. години. За да предизвикат възторг у представители на научната общност, показаните са я с трепанации, я с вродени дефекти и прочее. Най-близкото до нормални човешки останки, което запомних са черепи на прабългарски жени, които показват, че е имало мода жените сами да си причиняват деформации на главите, за да изглеждат по-издължени откъм темето. С други думи жените от аспаруховото племе са приличали масово на Пришалеца от едноименния филм. Това обяснява донякъде, защо прабългарите с такава лекота са се смесили със славяните.
Докато си почиваш от гледките на пробити черепи, можеш да се насладиш и на няколко възстановки на антични погребения, при които жени и деца са били полагани в различни пози.
Сарказмът настрана, има някои много впечатляващи неща, които може да видите в този музей. И не говоря за огромната лавица в дъното на коридора запълнена с човешки черепи от земята до тавана. Имам предвид няколко много интересни възстановки на образите на известни исторически личности. Има например автентични бюстове на Захари Стоянов и Георги Раковски. Можете да видите и как е изглеждал в същност Цар Калоян според черепа открит в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново.
Мен например много ме впечатлиха останките на Ичиргу боил Мостич. Този dude с вид на дребен китайски мъдец е открит в манастирски комплекс в местността Селище край Велики Преслав. Впечатляващото е, че до миниатюрния му гроб имало надгробна плоча с надпис, който обяснява, че тук е погребан Чъргубиля (или Ичургу боил) Мостич, който е служил при Цар Симеон и Цар Петър, а като навършил 80 години, оставил всичкото си имущество и станал монах.
Много научни спорове е предизвикало това откритие на археолозите в средата на миналия век. Предполага се, че въпросният манастир, който се е намирал в един от елитните райони край тогавашната българска столица е бил имот на уважавана аристократична фамилия, която през периода на Първото Българско царство е излъчвала членове на тясното царско обкръжение. На същото място са открити и останките на Георги монах и Синкел български, за когото нищо не се знае конкретно, но от титлата му се подразбира, че е бил дясна ръка на патриарха. Предполага се, че този монах Георги е преобразувал наследствения си имот в частен манастир и е преместил там останкиtе на всичките си знатни предшественици, сред които и Ичиргу боила Мостич.
Тази сложна титла Ичиргу боил, се превежда буквало като „вътрешен боил“. Ако Кавханът е дясната ръка на българския хан и има право да го замества в управлението, Ичиргу боилът е лявата. Той е отговарял за личната охрана на бългaрския владетел, управлявал е столицата и централната част на държавата и често е използван за пратеник при преговори с чужди владетели, като е представлявал „гласа на хана“.
Well, този дребничък dude Мостич е бил лявата ръка на двама от най-влиятелните владетели на България в цялата й история. Грижил се е за столицата и централните владения, докато Симеон Велики е воювал с византийци, маджари и сърби и е разширявал владенията до три морета. След това е бил плътно до неговия син Петър I, по време на всичките заговори на боилите, недоволни от миролюбивата му политика, а също и по време на неуспешните опити за преврат от двама от братята му. Fun fact: от всичките братя на цар Петър I, само един не е опитал да му вземе трона, но пък е разказал играта на целия познат свят в дългосрочен план, става въпрос за Боян Мага, който се счита за създател на Богомилското движение.
Истинска срамота е, че не знаем повече за биографията на този безспорно важен за българската история човек Мостич. Thanks to Националния антропологичен музей, обаче пък знаем как е изглеждал.
Аз лично и това мъничко парче от историята на България нямаше да знам, ако не бях посетил този особен и на пръв поглед безинтересен музей. Така че хич не съжалявам за прекарания там дъждовен следобед. Само един съвет от мен –ако имате 3-годишна дъщеричка със склонна към физическа саморазправа майка, по-добре не ги водете там. Имат си вече достатъчно експонати на спукани мъжки черепи в този музей.
Кои други места посетихме с 3-годишната ми дъщеричка и склонната й към физическа саморазправа майка, можете да следите на страницата ми във Фейсбук:
Зареждане ...