Hello mate!
Тази седмица мисля да ви разкажа една необикновена история, която не само е с happy end, ами дори и мисля най-сетне да включа една част, която е практически полезна за вас. Да, точно така! Време беше след повече от 150 истории, които моя милост Конан Дъфи (или Кънчо Бежанеца, ако питате съседите ми от „Овча купел“) ви е разказал за пътешествията си из красивите български забележителности, най-сетне да присъства и полезен съвет за читателите.
Така де, какъв travel guide ще съм, ако не дам някакъв полезен съвет. Не стига, че не съм 20-годишна кифла, която си снима задника обут в прилепнало клинче на фона на забележителности, ами и полезни съвети не давам. Да се чуди човек защо ме следвате в социалните мрежи (Не ме следвате, ли? Бързо да поправите грешката си на https://www.facebook.com/britanskiabejanec )
И така понеже имам полезен съвет за вас, нямам търпение да го дам, затова първо ще започна от него. Well, първо ще започна от това защо имате нужда от него.
Става въпрос за Кътинските пирамиди.
Да, те не са толкова известни като Мелнишките пирамиди. Нито си имат собствен печат от 100-те Национални туристически обекта, както Стобските пирамиди. Но са също като тях са естествени природни феномени образувани преди милиони години. Well, Кътинските пирамиди са доста по-малки по размер от по-известните си братовчеди пръснати из България, но пък имат едно особено качеството – намират се на половин час път от София!
Сега да ви кажа и какъв им е проблемът. Въпреки че са обявени за природна забележителност, местността там не е облагородена и няма маркирана пътека за туристи. Кътинските пирамиди се намират в гората до столичното село Кътина. Около местността Големия дол, където има един малък язовир, който не съществува дори на картата.
Единствената информация, на която можеш да разчиташ при посещение на Кътинските пирамиди mate, е на тази в интернет. А, тя хич не е достоверна. Well, не беше до този момент. Сега ще ви споделя кратък наръчник за посещение на тази забележителност, който ще ви е особено необходим, ако водите със себе си 3-годишно дете.
На първо място, Кътинските пирамиди не са особено подходяща дестинация, ако водите с вас 3-годишно дете. Well, ако сте авантюристично настроени, детето не е крайно неуправляемо и имате достатъчно енергия и самообладание да го носите по тесни стръмни пътечки, мястото е подходящо.
Но, ако сте от онези родители, които държат детето си с шапка целогодишно, карат се на другите деца, които му вземат играчките на площадката и го люлеете на люлка само с предпазен колан, няма смисъл да четете нататък. Actually, ако сте от тези родители нямате работа въобще на тази страница. Върнете се във фейсбук-групите за рецепти за каша от спирулина и си пишете гневните коментари по адрес на собствениците на пекинези, които си разхождат любимците в парка без каишка и намордник.
Тази история е за родители, които са по-open-minded и няма да се стреснат, ако се наложи да пренесат децата си през горичка пълна с коприва. Да, това е история с коприва. И много гъби.
Но, нека се върнем на практическия пътеводител.
Натоварвате се в колата, екипирани с удобни обувки, дрехи с дълги ръкави и крачоли и голяма доза настроение за приключения. Задавате в навигацията дестинация „Кътински пирамиди“ и потегляте. Излизате от София, влизате в Нови Искър (макар и преходът от едното към другото да е неусетен), излизате от Нови Искър и влизате в прекрасното село Кътина.
Тук идва първият момент, в който трябва да игнорирате навигацията. В един момент, докато сте на главния път в селото, маршрутът ви дава да направите десен завой покрай едно мостче по тясна асфалтирана улица. Не го правете! Продължете по главния път и след като стигнете селската кръчма направете рязък завой надясно, който е почти обратен. Това е нормалният маршрут. После продължавате да слушате милата дама от навигацията, докато не ви изпрати покрай Кътинския манастир по една стръмна уличка накрая на селото.
По целия път през селото можете с пълно сърце да се възхищавате на ултра луксозните имения, които са изникнали тук сред селските къщи или пък се крият сгушени в гористи алеи покрай пътя. Нито за миг това не бива да ви успокоява! Пътищата в Кътина не отговарят на стандарта на луксозните вили на около. Това са пътища като за обезлюдено шопско село.
И така, когато стигнете в края на последната улица на Кътина (която се казва ул „Пирамидите“ by the way) вдясно от вас ще видите една вила, която прилича на саниран с много пари хамбар. На портала има ръждясала желязна табела с надпис „Пирамидите“ сочеща надясно. Навигацията също ви казва да поемете надясно по една тясна стръмна черна алея. Тук е моментът напълно да изключите навигацията. Паркирате колата около луксозния хамбар и поемате пеша по улицата в дясно.
Само 10-ина метра по-надолу в храсталаците в дясно ще видите тесен проход, ще видите още една ръждясала табела и ако имате като нашия късмет, разпилян кош с боклуци, които да не ви остави съмнение, че оттук започва пътеката през гората.
Поемате по пътеката. Красива горска пътека. След 10 минути стигате до едно възвишение, което ви открива гледката към първата пирамида. Тя се пада на отсрещния хълм
Сега четете много внимателно. Защото тук повечето пътеписи в интернет оплитат посоките – след като видите първата пирамида тръгвате по стръмната скална пътека право надолу. Не е толкова опасна, колкото изглежда. По-надолу по пътеката стигате до едни изкуствени каменни стъпала, които са доказателство, че се движите по правилната посока. После минавате през нещо като дъно на река и ще видите от дясно нещо, което подозрително прилича на капак на ковчег. Не е капак. Някакво странно коорито е, в което probably се събира стичащата се дъждовна вода.
След „ковчега“ следите пътеката, която започва да се вие в ляво през едни гъсти храсталаци. Взимате си един от много нападали клони и започвате да мачкате копривата пред вас. След копривата ще се озовете в нещо като пресъхнало дъно на язовир (ако имате късмет и е пресъхнало of course). Дърветата по това дъно са огромни и начупени, сякаш току-що оттам е минала Годзила бързайки за тоалетната.
И след като се насладите на гледката от езерното дъно може да продължите покрай склона от който сте дошли и да се взирате внимателно за другите пирамиди. Те са в храстите точно над вас. Voila! Вече сте посетили Кътинските пирамиди.
Сега да ви разкажа как ги намерихме ние от семейство Дъфи, преди да бъдем наясно с тези ценни съвети. First of all. В няколко от многото пътеписи в интернет, писани предимно от жени посоките и завоите са тотално ополетени. Да ме прощавате мили дами, но сред безбройните ви неосприми качества упътването за посоки категорично не се нарежда.
Навигацията в Гугъл също не помогна особено. Първо завихме в дясно (там където ви казах да не го правите) покрай мостчето на реката. Озовахме се на полуразрушена алея край реката, от която трябваше да се включим пак надясно по горния път, по който спокойно можехме да стигнем, ако малко по-надолу след кръчмата бяхме взели острия завой. Додо трябваше да излезе, за да се оглежда за минаващи коли, а след като успях да се кача на горната улица не успях да завия на дясно както ме убеждаваше дамата от навигацията, тъй кат предпочетох да не падна с колата в дерето. Съответно свих на ляво. Карах малко надолу и обърнах колата.
След като се върнахме в нормалния маршрут, направихме грешката да се захласваме по луксозните къщи в селото. Сякаш висшият мениджмънт на Amazon, Google и Bitcoin се бяха преселили в Кътина и се бяха хванали на бас кой ще си вдигне по-красиво имение. Това вероятно ще ми коства ремонт на предницата на колата, тъй като докато зяпахме къщите минах през няколко огромни ями по улиците, отворени вероятно от камионите и багерите минавали оттам, за да строят скъпите къщи.
Апропо, манастирът изглежда като дворец на петролен магнат. До последно не успях да различа кулата зад високата плътна ограда камбанария ли е или хеликоптерна площадка. Anyway манастирът беше затворен (или поне за нас беше) и не успяхме да надникнем зад плътните зидове.
След като стигнахме луксозния хамбар в края на селото, повярвахме на навигацията, отбихме в дясно с колата и карахме още малко по тясната алея, която завърши с високи зидове на имения от двете ни страни и стар очукан опел, предизвикателно преграждащ пътя ни. Спрях, слязох и видях, че след опела има заграждения за друг имот, където вероятно скоро ще изникне ново имение. Оказа се, че трябва да се върнем на последната отбивка, да оставим колата и да се оглеждаме внимателно за пътека през гората. Камарата с боклук от разпиляното кошче ни подсказа, че тук започва пътя на туристите.
След като стигнахме до първата пирамида, направихме предната си грешка. В един от много пътеписи в интернет пише, че се продължава по пътеката нагоре. Тук нямаше нагоре, но пътеката продължи по ръба на хълма по отсечка, по която дори опитна планинска коза би се прекръстила преди да мине. Оттам пътят ни отведе на отсрещния хълм. Решихме, че това е „нагоре“ след първата пирамида. Тук прекрасната борова гора ни откри феноменални гледки и безброй шарени гъби, на които да се любуваме. Открихме нови следи от човешко присъствие и една захвърлена къмпинг газова бутилка ни послужи за чудесен ориентир да не се загубим. Стигнахме до един склон, от който се виждаше брега на вира долу и пътят свърши в бодливите храсти. Нито една пирамида, обаче не се показа.
Решихме да се връщаме победени от неясния маршрут. Страхът на Додо да минем отново по стръмната пътечка, обаче я амбицира да потърси shortcut в подножието на първата пирамида. Така се озовахме на каменните стъпала, по които е трябвало да тръгнем още в началото. После неусетно се сбихме с копривата около нас и докато успеем да пазим Ева от парещите храсти се озовахме на дъното на пресъхналия язовир.
Тук вече окончателн загубихме надежда, че ще видим кьорава пирамида. Седнахме на огромния дънер повален от Годзилата с нередовен стомах, да си починем. В този миг от другия край на вира се чу ядосан патешки крясък. Явно гласовете ни са подразнили естествените обитатели на тази блатиста местност и след като известно време крясъците се усилваха, иззад клоните на падналия дънер се пяви цяла банда ядосани патици.
Те се строиха в боен ред и се постараха да ни дадат да разберем, че сме натрапници. Нашата превъзбудена реакция (особено на Baby Ева), обаче явно не им се вписа в бойния план. Ние се засилихме да ги снимаме с телефони, а Ева да вика патетата да си играят с нея. В този момент пернатите бабаити подвиха опашки и се изтеглиха в строен ред, обратно към вира, който започваше някъде в другия край на падналото дърво.
Тъй като бяхме отишли по-навътре към тинята, за да се снимаме с патиците, обаче ние изненадващо попаднахме на другите пирамиди.
Точно там където патиците бяха ни подмамили бяха пирамидите mate!
Единствените живи същества, които срещнахме при това пътешествие ни показаха, това което търсим.
По-късно срещнахме и друг живо същество – на брега на езерото, което се намира по пътя към село Кътина. Учтив пазач любезно ни даде да се разбере, че нямаме работа край брега на езерото щом не сме отишли там за платен риболов. Fair enough!
Ние бяхме постигнали своето. Разходихме се из гората без да се загубим. Подишахме чист въздух и намерихме пирамидите.
Thank you патици!
Зареждане ...