Британският бежанец: Между празниците

Британският бежанец: Между празниците

Драги сънародници – What’s up!

Тазседмичната ми история няма амбициите да се сравнява с новогодишно слово. It’s true, че ще е последната, която ще разкажа за 2022г. и си заслужава да направя обзор на геройствата на мен Конан Дъфи и моето българо-английско (все по-българско и все по-малко английско) семейство през изминалата година. Също така да очертая светли планове за обозримото бъдеще и всички дестинации из българските забележителности, които си обещавам да посетим догодина. 

Само, че на кого е нужно това mate? Какво сме постигнали или не сме през миналата година, вие така или иначе можете да четете тук всяка седмица. А, какво се каним да направим you’re welcome да следите всеки следващ четвъртък. Затова днес, искам да ви разкажа една малка история за наше пътешествие в тези магически дни между Коледа и Нова година, които аз лично наричам „Черната дупка“. 

Сигурно си забелязал mate, че тези дни „между празниците“ са най-бързо течащото време през годината. Тъй като за Коледа и Нова година има по няколко почивни дни, а между тях в зависимост от периода се отварят 2-3 нормални дни, тяхната съдба е или да си ги направите почивни или, ако не можете, да работите с махмурлук. В случай, че сте на работа по това време на годината, you know, обикновено не можеш да се концентрираш на пълни обороти, всеки гледа да се подготви за плануваните празници, старае се да избута набързо времето в този кратък промеждутък между свинската пържола и руската салата или пък по-лошо, наоколо има някой Стефан, когото няма как да не уважиш и така да си създадеш поредния повод за перманентния пост-Christmas махмурлук. 

On the other hand, повечето българи някак успяваме да си вземем отпуск през дните между Коледа и Нова година. И тогава цялата амбиция на нереализирани планове през отиващата си година се концентрира в това адски кратко време. Всички задачи, които не си успял да свършиш досега, всички приятели, с които си отлагал да се видиш, всички места, на които си се канел да отидеш, цялото ядене останало от коледната трапеза и може да се развали – всичко това е отредено за дните между празниците.

И те of course, никога не са достатъчни. Не знам за вас, но при нас, обикновено в дните между празниците почти нищо не успяваме да свършим. Мен лично ме обзема онази летаргия на безвремието, в което попадаш, когато не си сигурен кой ден е днес. Ако през цялата година знаеш отлично, че днес for example е четвъртък и утре е петък, а после предстоят два почивни дни, то в коледната седмица рязко започваш да разсъждаваш в дати. Ето, например номерът беше да избутаме до 23-ти, когато е последният работен ден. После се събуждаш на следващата сутрин и знаеш, че е Бъдни вечер, ще се наложи да опаковаш тайно подаръците и да си скриеш още по-тайно парче луканка, за да издържиш някак си постната празнична вечеря. На следващия ден с натежала глава от пиенето на ракия на гладно е време за размяна на подаръци, ядене на пържоли, сарми, вино, по-хубавата ракия дето всички я пазят точно за празника. После е някакъв друг ден, в който си станал късно, след това имаш да доизяждаш сармите, да посетиш някоя дълго отлагана баба, която а разлика от теб и децата ти, се готви за този момент от месеци с внимателно подготвени лакомства и свити петолевки „за децата“ (в това число и ти) в джобовете. 

И докато се завъртиш, дошло време за гладене на ризи, складиране на пиратки и бъркане на руска салата, понеже без да се усетиш е дошла новогодишната нощ. Ред е на приличното уиски купено предвидливо на промоция, шампанското дето ще го разлееш половината под носа на поредния президент мрънкащ: „Драги сънародници, изминалата…“, още по-старателно пазената ракия за най-специални случаи и патетичните обещания, които тайно си даваш всяка година, докато гледаш зарята. Как догодина ще свалиш няколко килограма, ще отделяш повече време за децата, ще спреш да се ядосваш за глупости, ще казваш на половинката по-често, че я обичаш и най-сетне ще ремонтираш покрива на къщата на милата баба с петолевките.

Естествено, всичко това се слива във водовъртежа на дунавското хоро, изстинала баница, от която винаги се надяваш на паричката, но редовно ти се пада „бебе“ или „нова кола“ , появилото се отнякъде червено вино в чашата ти пълна с кока-кола, безброй прегръдки, пеене с пълно гърло на песни, които само ти и връстниците ти сте чували и неясно как все още помните наизуст.

На следващия ден – махмурлук, баница с руска салата за закуска и после пак на работа.

Така mate, докато се усетим многото свободни дни между празниците изтекли като фуга между жълтите павета, която уж е с гаранция 10 години, а изчезва безвъзвратно след първия дъжд.

Нито задачите са свършени, нито отлаганите срещи с приятели са направени, нито пътуванията реализирани, нито дори сериала, които си обещал да приключиш до края на годината е доизгледан. Даже не си сигурен какво си правил през последната седмица, но пък знаеш, че не си си прекарал зле. 

Също така трябва да знаеш, че не бива да си правиш планове за тези дни между празниците. Някой мъдър човек е казал: „Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си“. Нямам идея кой го е казал, сигурно са китайците. Забелязал съм, че когато не знаем на откъде произлиза някоя мъдрост, имаме склонност да я припишем на китайците.

Дали са китайци или не, хората, които са го казали са прави especially за периода между Коледа и Нова година. Ето, аз например започнах да пиша този текст с идеята да ви разкажа за нашето пътуване между празниците. Тъй като прекарахме тези магически дни във Великотърновския регион, планирахме да посетим дестинации наоколо, на които не сме били досега. Като например, Шумен, Свищов, Ловеч, Никополис ад Иструм, Беленския мост, Хотнишките водопади, разкопките на Трапезица, крепостта Раховец. Нищо от това не се случи of course. 

Посетихме рок бар във Велико Търново, пихме ракия от буркан, гледахме „Звук и светлина“, изядох безброй сарми, baby Ева си сцепи веждата на врата от кокошарник, а Додо се срещна с бивши съученички – всичките напълняли през последните години. Беше страхотно, макар и никак да не се вписа в нашите планове. 

Well, успяхме все пак да посетим 1-2 интересни места, които си струват да им посветиш пътепис, но ето планът ми да ви ги споделя сега се провали, понеже текстът стана твърде дълъг, а на мен вече ми дават зор да се обличам, защото трябва да отидем до някакъв магьосник от близкото село, който правел най-уникалната туршия и сега е последният момент да се запасим за новогодишната нощ. 

И в крайна сметка пак се получи, че написах нещо като новогодишно слово пълно с нереализирани планове и обещания за следващата година. Но, така е между празниците mate, няма смисъл да се напрягаме. Аз историите, които съм ги намислил ще ви ги разкажа догодина. Обещавам! А, вие, вместо да се кьорите пред екрана помислете дали няма някоя баба, която да ви е изпържила кюфтета,  да ви е подготвила по една петолевка, която да стиска в джоба и да ви чака да я посетите. 

Cheers!

 

- реклама -