Британският бежанец предупреждава с нешния си разказ: Край Троянския манастир шофирай внимателно!
Хелоу приятели!
Малко съм притеснен да ви призная честно. Наскоро в едно плевенско село арестуваха британец крайно десен екстремист, когото от Интерпол издирвали за подготовка в терористичен акт. Well, от няколко дни съседите, дето денонощно пият ракия в градинката пред блока ме гледат подозрително като минавам покрай тях и още по-напрегнато става мълчанието, ако случайно нося торби със себе си.
Опитах се да им обясня,
че вече от 4 години живея при тях и ако съм искал да ги взривя щеше да е още първият път, когато ми вдигнаха чистачките на колата като знак на гостоприемство. Всички се съгласиха of course и се пошегуваха, че няма да ми викат Кънчо Бежанеца, а Конан Бин Ладен, но колкото пъти ме видят, че наближавам прословутата им беседка, толкова пъти тонът на разговорите им рязко намалява и започват
да си шушукат притеснено.
Само веднъж, успях да дочуя съображенията на Великов от 7-ия етаж, който обясняваше, че нищо не може да е сигурно. Онзи, терористът например, бил толкова добър, че успял даже да заблуди една депутатка да му помогне да си плати тока. И то не каква да е депутатка, ами такава от „Демократична България“, а тези били най-умните и най-честните и винаги разпознавали
лошите и били последните стражи
недопускащи путинския режим да нахлуе в България. Така, че щом нея успял да заблуди, кой знае другите британски муджахидини какви номера знаели.
За щастие в моя защита беше изразен аргумент, че съм твърде кьосе, за да стана терорист и това май беше най-сериозното
алиби, което успях да чуя.
Не знам как би им подействало на притеснените ми комшии, ако им разкажа, че наскоро се върнах точно от тази част на България и само преди седмица съм бил на километри от опасния британски терорист
омайващ демократични депутатки.
Бяхме при роднините на Додо във Великотърновския регион и след празниците решихме да посетим една важна забележителност намираща се относително наблизо по пътя ни обратно за София.
Няма как да не сте чували
а Троянския манастир mate. Най-вероятно и сте ходили там. Actually, аз също си мислех, че съм ходил някога в този супер известен манастир, но се оказа заблуда. Ако, си ходил някога в Троянския манастир няма как да го забравиш и да го объркаш с някое друго място.
Троянският манастир както I guess сами можете да се досетите се намира до гр. Троян, който от своя страна няма нищо общо с Троя, освен, че и на едното и на другото място изпитват силна любов
към красивите предмети направени от дърво.
На левия бряг на река Черни Осъм, само няколко километра преди тя да се слее с река Бели Осъм и да формират заедно река (wait for it) Осъм, е разположен третият по големина манастир в България – „Успение Богородично“.
Манастирът е от броящите се на пръсти обекти, които са ставропигиални. Ако се чудите откъде знам (все още не мога да я произнасям) тази сложна дума, отговорът е от интернет of course. Впечатляващо е by the way, че не само манастирът си има интернет страница, но и
игуменът Сионий също си има личен уебсайт.
За ставропигията ми беше мисълта. Това означава, че манастирът не е зачислен на никоя епархия, а е пряко подчинен на Светия синод. Един вид, автономия е това. С такъв статут са само другите два по-големи манастира – Рилския и Бачковския, както и патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски“ в София, и двете духовни семинарии.
Интересното е, че този статут Троянския манастир
си е издействал още преди да има Българска патриаршия. През 18в. на местните хора толкова им писнало от тормоза на гръцките духовници по неосвободените български земи, че успели да издействат автономия лично от Цариградския патриарх.
Като цяло историята на този манастир
е доста интересна. Основан е през 15-и век, като според едната легенда двама атонски монаси, носещи чудотворна икона на света Богородица Троеручица, останали да нощуват в местността. Присънил им се сън, че трябва да останат тук завинаги и те построили храм, около който основали манастир.
В друга легенда се разказва за само един атонски монах с такава икона, който пътувал за Влашко. Отседнал за известно време при местен отшелник и двамата сторили много добрини на местните хора. Иконата, която носел пък изцелила много болни и нуждаещи се.
Монахът на два пъти си тръгвал
заедно с иконата оттам, и двата пъти конят му се спъвал на едно и също място. Вместо да псува общината, че не е ремонтирала пътя, монахът приел това като знак от Бог и оставил иконата на отшелника, а си тръгнал сам по пътя.
И в двата случая общото между легендите е чудодейната икона на Божията майка, която е изобразена с три ръце. Тази икона може да бъде видяна и днес в главния храм на Троянския манастир.
Компания й правят стенописите
на великия художник Захари Зограф и пететажна кула с камбанария. От 17-и век насам, манастирът е разграбван и разрушаван няколко пъти, но всеки път е издиган наново още по-величествен от предприемчивите му обитатели и хората от региона.
Троянският манастир е духовно и културно средище по време на Възраждането и е толкова важен център за българщината, че е единственото място, на което Васил Левски основава Таен
монашески революционен комитет.
Сега в цялата тази история не остана ли да ви гложди един въпрос? Защото мен много ме човъркаше, а предполагам и вас, нали? Знаете ли защо (за малко да кажа по дяволите, но се спрях) са рисували Света Богородица с три ръце? Well, ако не знаете сега ще научите.
Има един адски важен
християнски светец, философ и теолог, който се казва Йоан Дамаскин. Този fellow както можете да се досетите е арабин живял в днешната столица на Сирия – Дамаск. По негово време (което ще рече преди 12 века) византийският император Лъв III предприема нова доктрина наречена иконоборство.
Притеснен от засилващото се влияние
на църквата, императорът решава да приеме ислямската логика, че изображения на животни и хора не бива да бъдат почитани и затова започва масово да ограничава иконите. Йоан Дамаскин of course е на обратното мнение и се аргументира сериозно. Императорът, обаче е вероломен bastard и му спретва интрига, като пише на сирийския халиф, че Йоан Дамаскин е искал от него помощ да свали халифа. Арабският владетел се изнервя и заповядва да отрежат ръката на Йоан Дамскин и да я провесят на въже за назидание.
След време светецът все пак измолва да му върнат ръката и след цяла нощ молитви към Богородица, на сутринта ръката му била отново зараснала за тялото.
В знак на благодарност Дамаскин изковава
сребърна ръка в долния край на иконата и така в иконографията остава този елемент като символ на изцелителна сила.
Ние видяхме Троянската Троеручица. Разгледахме и зашеметяващите стенописи в църквата. Разходихме се из двора на манастира. Разгледахме кулата и галерията. Качихме се и до музея, в който са запазени много артефакти от възрожденската епоха и от
освободителните борби на България.
Специален кът, където са се събирали революционерите е запазен и до днес, а в една от стаите може да се види скривалището, което е използвал Левски и дупката в тавана, от която се е измъквал на покрива, за да изчезне в нощта, ако навън се появят турските заптиета.
Very impressive е Троянският манастир, не ще и дума. Донякъде разбирам и видинския управител Дервиш паша, който през 1820 г. хвърля в затвора игумена Партений, понеже се притеснил, че превръща с мащабните строителни подобрения се опитва да превърне
Троянският манастир в крепост.
Едно не мога да разбера. Защо се продават толкова много бухалки тук. Не се шегувам. Пред манастира има формирани няколко пазара с всевъзможни сувенири и занаятчийски продукти от Троянския край. Както вече казах местните троянци са известни с уменията си при дървообработването. Безброй красиви дървени играчки, домакински пособия,
сувенири естествено, всякакви неща
изработени от дърво като цяло се продават тук. Моята 3-годишна принцеса разбира се не се трогна от тях, а си избра за спомен да й купим плюшено зайче, което няма нищо общо с Троян.
Само, че не разбирам и какво общо с великата история, безспорната красота и духовната сила на Троянския манастир имат безбройните бухалки с гравирани марки на автомобили, които се продават по сергиите само на метри от мистичната
икона на Света Богородица Троеручица.
Ясно е поне едно, ако шофирате в Троян и региона и ви засече някой джигит, не му търсете смета, защото е много вероятно да има сувенир от Троянския манастир, който не е икона.
P.S.
Ако някой все още има съмнения, да кажа пак – аз не съм десен екстремист. Просто съм британец, който живее в България и обикаля по забележителности. Алибито ми е на Фейсбук-страницата ми:
Зареждане ...