Британският бежанец днес ще ни разкаже защо каквото Сандански сам си направи – друг никой не може:
Hi guys!
Спомняте ли си историите ми от последните три седмици? Разказвах ви за обиколките на моето семейство из прекрасните планински кътчета на Югозападна България.Споменах, че these days обикаляме по туристическите забележителности на Пирин и Родопи, че даже ви споделих и как посетихме Петрич и околностите
и бяхме решили да нощуваме в Сандански.
Кажете ми честно, what are the odds? Само ден преди да седна да ви разкажа история, в която да ви убеждавам колко прекрасно е в Сандански и как непременно трябва да го посетите, социалните мрежи да гръмнат с невротичните изблици на един местен хотелиер.
Да, познахте. Става въпрос за македонския еквивалент на любимия на цяла Великобритания комедиен персонаж Базил Фолти – Хотел Ангелов. Или както стана популярен заради заядливите си коменатри
“С неуважение, хотел Анеглов”.
Въпросният хотелиер от Сандански наистина изглежда като измислен от гениалните комици Monty Python. Човекът има малък хотел в центъра на курортния град Сандански. Явно хотелът посреща гости от години и има над 900 ревюта в международната платформа за настаняване Booking.com. На всичкото отгоре повече от 90% от впечатленията писани от негови клиенти са позитивни. Това by the way е една доста
добър рейтинг за такава платформа.
В същото време, обаче на малкото негативни коментари от недоволни клиенти, собственикът на хотела е отговорил с толкова злобни и агресивни коментари, че абсолютно е успял да занули цялото позитивно впечатление от останалите, които го хвалят.
Вижте, само част от най-цветистите отговори на хотелиера:
“Илиянчо, този мокет се пере и тупа по-често, отколкото ти вероятно се къпеш.”
“Василе, що не си гледаш работата, бе…стаята е топла защото акъла ти е толкова, че не можеш да си включиш климатика, шумна е защото ти е шумнало в главата”.
“В хотела има врати, има деца, има ресторант, в който музиката се спира в 11ч. Иди в манастир да ви е тихо и спокойно”.
Любими на фейсбук-шегаджиите станаха и
запазените лафове на хотелиера. На всяко оплакване, че закуската в хотела не е хубава, задължително се отговаря с язвителното предложение да му се сервират “трюфели и теленце сукалче”. Предупрежденията към недоволни гости, че повече няма да бъдат допуснати в хотела пък са почти задължителни след всяко негативни ревю, както и класическия звършек на всеки коментар “С неуважение, Хотел Анеглов.”
Да ви споделя, честно mates, аз ако видя обява
на хотел с 9 към 1, позитини коментари автоматично бих допуснал, че това е страхотно място и дори оплакванията на недоволните са по-скоро пресилени. Обаче след като видя по какъв начин е отговорено на тези малко на брой негативни ревюта, със сигурност вече знам, че няма шанс да стъпя в този хотел. Разберете ме правилно mates, вече сме гледали онзи филм на Хичкок за хотела със собственик психопат и като знаем как свършва, никак не ни се рискува.
Actually, ако собственикът прочете тези редове,
най-вероятно ще ми наложи доживотна забрана и на мен, каквато му е практиката, така че вероятно животът ми е в безопасност. Както however и на стоттиците шегаджии, които се изредиха да тролят профилите на хотела в социалните мрежи с коментари от рода на “къде е е теленцето сукалче” и “С неуважение”.
И така mate, този агресивен хотелиер посреща гости
в сърцето на прекрасния град Сандански, за който исках да ви разкажа.
Истината е, че Сандански има много, ама много по-важни хора, с които заслужава да го свързвате. И не не става въпрос за Яне Сандански. Actually легендарният революционер нито е роден, нито е починал, нито даже някога е живял в този град. Просто Яне Сандански е толкова важен за този регион, че в даден момент хората randomly са решили да кръстят град на него. Толкова е важен, че даже комшиите
от Северна Македония са съгласни с нас по този въпрос.
Иначе преди това Сандански се казвал Свети Врач. Ако не знаете, кой е свети Врач, то не сте единствените. Това е нарицателно за християнски лечители, чиито прототип са светите безсребреници Козма и Дамян. Двамата братя са били известни лечители и чудодейни изцелители и най-важното не са вземали пари от своите пациенти. Of course, Козма и Дамян са асирийци и никога не са стъпвали по днешните български земи, така че явно за града е традиция да бъде
кръщаван на хора, с които няма нищо общо.
Actually, символиката е в това, че тук в Сандански самият град има лечебни свойства. Цели 80 геотермални извора има в района на Сандански, като само в границите на днешния град те са 20. Буквално от всяко кътче на града блика гореща вода (от 42 до 81 °C) с ниска минерализация и богат химически състав.
И не само това mate, в Сандански дори въздухът има лечебни свойства. Това е градът с най-ниска влажност в България и
въздухът е с най-ниско съдържание на алергени.
Поради тази причина в Сандански има голям балнеолечебен санаториум и също така безброй хотели и къщи за гости, които имат обща леглова база от 4000 места.
Знам какво си мислите – колко ли от тези 4000 легла с в хотела на “С неуважение, хотел Ангелов”. It doesn’t matter, важното е че повечето не са.
Сега като ви говоря за минерални извори,
нали се сещате, че няма как да не се разминем без римляни. Тия dudes с къси мечове и кожени сандали естествено са били и тук. В самия център на град има разкопки от раннохристиянска базилика и античен комплекс.
Даже регионалният музей е построен около разкопаните руини и ако го посетите, можете да се разходите по автентична римска улица
и да разгледате впечатляващите мозайки.
По времето на римляните Сандански се е наричал със звучното име Дезудава. I don’t have a bloody clue какво означава това, но пък за сметка на това знам, че преди тази епоха името на града е било Медиус по името
на населяващото региона тракийско племе Меди.
Медите mate, са probably най-известното тракийско племе в Западния свят. Поради простата причина, че от тях произлиза легендарния римски гладиатор Спартак.
Сто процента сте гледали някой от безброй блудкави филми за Спартак, а даже допускам, че сте чели и епичния роман на Хенрих Сенкевич по темата.
Спартак е бил поробен гладиатор в древен Рим
(по-точно в Капуа близо до Неапол), който организира бунт и с близо 80 свои съмишленици успява да избяга от гладиаторската школа. В това време Римската република разчита основно на
робски труд, затова никак не е чудно,
че за отрицателно време въстаналите роби, които се присъединяват към Спартак стават над 120 000 души.
Повече от 2 години нашето момче разкатава
фамилията на римските пълководци и вършее из цяла Италия, като в един момент римляните сериозно се уплашили, че робската армия ще превземе самата столица. Well, в крайна сметка бунтът на Спартак е брутално потушен, но с цената на даване на извънредна власт на няколко известни римски пълководци. A както знаем от историята не е оферта да се дава
извънредна власт на римски пълководци.
По тази причина на входа на Сандански има огромна бронзова статуя на Спартак, която посреща гостите на града от един хълм с впечатляваща панорамна гледка.
Самият град, колкото е и да звучи странно е адски красиво уреден. Центърът представлява широка пешеходна улица с безброй магазинчета и заведения, а също така и разкопки от римска базилика, ако случайно ви доскучее.
За разлика от София, където пешеходната улица
свършва с бетонния дворец НДК, в Сандански Стъргалото завършва с мост, от който се влиза в един от най-големите (а може би най-големият at all) градски паркове в България. Ако сте авантюристично настроени можете да подминете моста и по-надолу край реката да я пресечете по някой от въжените мостове, които са емблематични за града.
В самата централна част на града има много емблематични забележителности, чешми, статуи, къщичка на баба Яга, вековен чинар и т.н.
По същия начин и паркът Свети Врач,
много приятно смесва в себе си природните дадености с красотите създадени от човешка ръка. Има красиви беседки, детски атракциони, макет на Пирин, виенско колело, феноменално красиво езеро, стадион, зоокът и разбира се безброй чешми с чудати форми.
Паркът е тесен и продълговат и продължава
10-ина километра като излиза извън града и се смесва по естествен път с околните гори.
Аз лично ще запомня с две неща Сандански. Първото е, че спукахме гумата на влака. Literally! Решихме да се повозим на туристическо влакче, което обикаля огромния парк и в края на обиколката стана се чу гръм и се оказа, че
една от гумите на влакчето се е пръснала.
Кажи mate, познаваш ли някой друг, който може съвсем сериозно да ти се хвали, че се е возил на влак, който е спукал гума. How cool is that!
Извън майтапите, съвсем сериозно останах впечатлен от това колко прекрасна хармония има между природните дадености на Сандански и начина, по който местните хора са благоустроили града. Да, probably и тук има дупки по улиците, корумпирани управници, незаконно строителство и изсичане на гори.
Където има хора, има и свинщини i guess.
Въпросът е в това, че за един totally нов човек като мен, който за пръв път идва тук, впечатленията, които остават в мен този град са истински страхотни.
Well, поне докато не се появи някой кисел хотелиер, който да ми каже, че вече
не съм добре дошъл при него.
Но така е в живота – на кацата с мед, винаги ще се намери някой тъпак да сложи лъжица катран. Хубавото ще е поне лъжицата да е само една.
Зареждане ...