Британският бежанец: Как да избегнеш шамарите на плажа

Здравейте mates!

Новините от последните дни отново ми промениха плановете каква история да ви разкажа за нашите trips из красотите на България. Много се впечатлих от историята за сервитьора, който ударил шамар на клиент в известен ресторант в София. Видях новините, гледах клипчето на инцидента, четох безброй коментари в социалните мрежи. Накратко сервитьорът се опитал да надпише сметката на клиента, онзи го хванал в крачка, направил скандал и поискал да говори с управителя. Вместо това сервитьорът му плеснал шамар.

С други думи, като не успял да си излъже клиента, поне го набил.

Този случай малко ми напомня на онзи виц за интервюто за работа за специален агент в ЦРУ.  Последната задача е била да влезеш в стая и с пистолет да застреляш собствената си жена. Първият кандидат веднага се отказал. Вторият влезнал, след половин час излязъл целия потен:

– Не мога да застрелям любим човек…

Третият влезнал, чуват се викове, блъскане, след 5 минути излиза:

– Гадове такива, пробутали сте ми халосни патрони. Наложи се с табуретката да я пречукам.

Такива са днешните сервитьори – професионалисти докрай. Well, разгледах и профила на пострадалото момче. Ако трябва да бъда честен този младеж си плаче да го ошамариш. Но това по никакъв начин не е оправдание за насилието. Малко като полемиката с войната (oops, sorry mr. Putin специалната операция) на Русия с Украйна. Какви ли не факти и доказателства се вадят как украинците не били цвете за мирисане. Само, че каквито и да са, няма човешко оправдание за това да нахлуеш на територията на една държава и да я бомбардираш. Не и в 21-ви век.

По тази причина се замислих малко за това как можеш да си изядеш боя от персонала в някое заведение, ако случайно решиш да откажеш да те измамят. И то скъпо заведение на пъпа на София. Аз mates, доста често посещавам заведения из различни знайни и незнайни кътчета на красивата ми нова родина България и тази история доста ме притесни. Причината е, че общото между мен и ошамарения клиент е (единственото общо I hope), че и двамата не обичаме да ни мамят със сметката. Предполагам това не е много рядко срещано качество и много от вас също го притежават, затова реших да ви разкажа как избегнахме шамарите при последното ни пътуване до Българското Черноморие.

As I already told you, почивахме на къмпинг Градина край Созопол, а на прибиране към София посетихме Варна. Пътят между Варна и Бургас mate е познат като магистрала „Черно море“, но това е само на теория. Тъй като тази магистрала (с изключение на 10-те км на изхода на Варна) не съществува, а е само митологичен проект, който всички си мечтаят някога да бъде построен, но никой не прави нищо по въпроса. Well, това означава, че 130-те километра разстояние между двата най-големи черноморски града се изминават по коларски път, който се вие през села и планини и са ти нужни поне 2 часа, за да го изминеш. Истина е, че този път минава през някои от най-хубавите черноморски курорти и води до хотели, в които дори средностатистически германец би се затруднил да си плати нощувката. Дори и да не са му я надписали.

Най-ироничното е, че макар и пътят Варна-Бургас да минава край безброй плажове и курорти, той силно се отклонява навътре в сушата, точно когато трябва да мине през най-големия плаж на България. Става въпрос за ивицата Шкорпиловци-Камчия, mate. Това са повече от 12 километра пясъчна ивица, идеално права без заливи и носове, която в голямата си част е широка 100-ина метра! Това е толкова много плаж, че дори и да съберете всички грозни хотели пръснати по Българското черноморие и всички beach барове, работещи на ръба на закона и да ги натрупате по нея, пак ще остане място къде човек спокойно да си опъне хавлията, да се излегне да си пече и да си боде фасовете в пясъка на воля.

Този феноменален плаж е толкова голям, че макар и да има безброй къмпинги, хотели и барове, пак можеш да вървиш километри по него без да те срещне нито един сервитьор с тежки шамари. As a matter of fact, единствените неща, които прекъсват тази плажна ивица са устието на река Камчия и устието на река Фъндъклийска. За Камчия всички сме чували, а за Фъндъклийска, ако съдя по името й тя вероятно е красива и приветлива, но абсолютно безполезна река.

Отплеснах се. Истината е, че ние не отидохме на тази плажна ивица между Шкорпиловци и Камчия. Както вече казах, ирония на съдбата е, че най-големият плаж в България actually е един от най-труднодостъпните за туристи.

Лозенец, плажове, граници

Ние спряхме на последното възможно спокойно кътче по пътя ни или първото ако си жител на Варна и искаш да отидеш на не претъпкан и не мръсен плаж извън града. Става въпрос за Паша дере, mate. Е, technically не точно и за Паша дере, ама за това след малко.

Паша дере е над 4 –километрова ивица в едноименната защитена местност, намираща се на десетина километра южно от Варна, малко след квартал Галата.

Тъй като местността е защитена, там няма застрояване, а плажната ивица е дълга, красива и обрасла с гори. Нещо като мен, само, че ако бях дълъг и красив.

Паша дере е  популярна дестинация за диво къмпингуване и нудизъм. Ако идваш от Варна, точно в края на мижавата магистрална отсечка, трябва да отбиеш по пътя, да минеш през Галата и оттам покрай вилната зона Ракитник има черен път, по който може да мине сравнително високопроходима кола.

Всичко това го знам от интернет mate, тъй като ние в крайна сметка се озовахме на съседния плаж Черноморец. Координатите за стигне до там са горе-долу сходните, само че отбивката за черния път е друга и самият черен път е доста по-лесен, а единствената разлика е, че на тази също почти четири километрова плажна ивица има един-единствен плажен бар. Достатъчен, за да си изядеш боя, ако съдим по порядките сред персонала в тукашните заведения.

Също така, обаче можеш да си вземеш чдъра и хавлията (а в нашия случай надуваемия пояс, надуваемият пингвин, кофичка с лопатки, надуваеми плувки и надуваем басейн) и да си харесаш което и да е място от големия красив плаж и да се наслаждаваш на природата.

И няма наоколо платени чадъри и шезлонги. Няма хотели кацнали на самия пясък. Няма барове и кръчми, няма шумна чалга, нито дори шумен хаус. Няма малки порции и разредени напитки на тройна цена, няма шатри, няма барбарони. Няма и от онези симптоматични „кафяви пръчки“, дето плуват във водата край комплексите с лъскави хотели, изливащи отпадните си води в морето. Yes You understand me за кои „кафяви пръчки“ говоря. Както е модерно да се казва, няма и кой един шамар да ти удари.

Има само море, пясък и слънце.

 

В защита на българските сервитьори трябва да разкажа, че при пътуването от Бургас към Варна, спряхме в Обзор в random ресторант, да обядваме. Ядохме прекрасна, свежа и вкусна храна, поднесена от учтиви и усмихнати сервитьорки. При това на нормални цени. Така че, не е измислица морето mate, и щастието съществува! Просто obviously не съществува на Витошка. Но пък знам и какво друго хубаво съществува в интернет – моята фейсбук-страница:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

- реклама -