Тази седмица, рубриката „Британският бежанец“ ще ни радва с разказ за емоциите около пиесата на Джон Малкович и фестивала Сурва.
Hi guys!
Успяхте ли да се сдобиете с билет от 400 лв. за пиесата с Джон Малкович? Ако не сте, значи направо ми е под нивото да си говоря с вас.
Ще ви издам една тайна – и аз нямам билет за тази прословута постановка, но честно казано не съм и опитвал да си купя.
Доколкото разбрах от новините, обаче миналата седмица висш човешки дълг на всеки българин е бил да се сдобие с билети от постановката в Народния театър, в която участва известният холивудски актьор. Цената от 400 лв. за най-скъпите билети, която уж беше възмутила повечето хора по никакъв начин е спряла хората да се трупат на километрични опашки пред театъра само и само да се сдобият с така ценния билет за Джон Малкович.
Не знам mate, явно съм българин твърде отскоро, за да мога да асимилирам как едновременно цялата нация е възмутена от това, че яйцата са поскъпнали тройно (както и тоалетната хартия by the way) и в същото време хиляди хора се избиват да похарчат по 400 лв. за билет за театър.
В крайна сметка аз моята чест я запазих при това много по-икономично.
Излъгах всичките си комшии, дето пият ракия в градинката пред блока, че съм се сдобил с билети за Джон Малкович. Така или иначе никой не знае (предполагам и повечето от тези, дето наистина са пробвали да си купят), нито кога е постановката, нито даже каква е. И докато дойде време, никой няма да помни цялата Малкович-мания, защото гаранция някоя друга скандална тема ще вълнува целокупната общественост.
Виж, за сметка на това имах щастието да присъствам на едно от най-значимите културни събития в България, за което не бях и предполагал колко е мащабно.
Разбира се имам предвид кукерския и сурвакарски фестивал „Сурва“. Отдавна мечтаех да посетя този прословут празник, но заради пандемията през последните години все го отменяха. Тази година, обаче Сурва се завърна с гръм и трясък!
Повече от 160 групи сурвакари, кукери, бабугери и както там още се наричат древните маскарадни традиции се събраха в Перник. Три дена бяха нужни на над 10 000 души да дефилират по централния площад в Перник и да демонстрират впечатляващите костюми, които са си направили. What a bloody велико събитие, mate!
Знам за кукерските обичаи, горе-долу колкото вероятно и всеки българин. Знам, че са древни езически традиции, при които в определени празнични дни, групи хора се маскират със страшни на вид костюми, шестват по улиците и разиграват сценки, за да плашат злите духове. Нещо като антиправителствен протест в наши дни с тази разлика, че при кукерските празници после наистина идва по-добро време.
А времето става по-добро понеже кукерите обикновено излизат в края на зимата. Гонят студа и заедно с него лошите сили. Малко се сливат с сурвакарските шествия и с маскарадите в началото на Великденския пост, които са много популярни и в Западна Европа. Един от тях например днес се нарича Карнавал на Венеция и събира милиони хора, докато се случва.
Учените обясняват всички тези маскаради с Дионисиевите празници и определят произхода им като гръко-тракийски. Само, че mate има една важна особеност древногръцкият бог на виното и веселието Дионис, actually е взаимстван (да не кажа направо откраднат) от тракийските митологии. Дори в самите гръцки митове богът на виното винаги е описван като чужденец. Тънката разлика е, че гърците за разлика от траките си имали писменост и в наши дни можем да докажем какво е било миналото само от това, което успеем да прочетем. И четем, че гърците си имат такъв бог, а за траките – почти нищо. Ето, затова е важно една цивилизация да си има писменост. Защото след 5 хил. години, когато марсианците най-сетне кацнат тук и разровят планините от пластмаса покриващи цялата суша на Земята ще установят, че тук е имало разумна форма на живот като открият останките от някоя книга. Не от клипчета в Тик-Ток.
Но да не се разсейваме, че твърде духовно извисена стана тази история. Нека ви разкажа малко за задръстванията.
Когато решихме да отидем до Перник миналата събота за Сурва, знаех, че доста хора също са се наканили да посетят събитието. Не съм и предполагал mate, че 3 километра преди входа на града на самата магистрала ще има задръстване. Това е 3-километрова опашка от хора желаещи да посетят културно мероприятие в Перник. How about that mr. John Malkovich!
След това по околовръстния път на Перник върволицата също беше огромна. Малко преди отбивката от шосето за улицата, която води към центъра на града, услужлив полицай стоеше на пост и съветваше всички коли кретащи през задръстването, ако искат да видят кукерите да карат още 2км. напред и оттам да стигнат до центъра по обходен маршрут. Well, нямате представа колко хора приехме този съвет и съответно как образувахме гигантско задръстване и по обходни маршрут до центъра на Перник.
Близо 3 часа ни отне пътуването от София до Перник с събота по обяд, в разгара на кукерския фестивал.
По някаква дива случайност успяхме да намерим свободно паркомясто до моста на красивия парк, който е в центъра и оттам се сляхме с множеството посетители на фестивала.
Обожавам вицовете за дивата войнственост и гостоприемство на перничани. Още повече се радвам, обаче на противоречието, което ражда действителността, когато посетиш наистина този град при това за едно от най-големите културни събития в страната. Нещо като това, години наред да ти обясняват, за някого колко интелигентен и начетен човек е, а когато най-сетне го видиш на живо да ти каже: „Ъм, аз съм голям фен на сериала „Войната на буквите“.
Атмосферата в Перник беше невероятна mate! Паркът, площадът, централните улици – навсякъде беше пълно с хора дошли да се забавляват. На площада пред общината имаше сцена с монтирани седалки за зрители и огромна видеостена. По цялата дължина на пешеходната алея беше оформен коридор за пристигащите групи кукери и сурвакари. Около загражденията беше пълно с хора, които бяха дошли да гледат, да снимат, да се радват на участниците и да се шегуват с тях, когато те пристигнат.
Шегите и закачките са част от традицията на кукерските игри.
В състава на всяка група освен самите кукери има по един стопанин, стопанка, много често и мечка и доктор. Когато пристигнат на сцената участниците разиграват кратък етюд с бръснене на стопанина, гонене на мечката или спасяване на стопанката от мечката. Всичко това е придружено с пожелания за здраве и благополучие, които често са изпъстрени с шеговити забележки. А през цялото време неотменна част от ролята на кукерите е да се закачат и да се шегуват с хората наоколо.
Искам да ви призная mates, че никога не съм бил на фестивала в Рио де Жанейро, но според мен атмосферата е същата – купон, музика, танци и закачки. С тази разлика, че вместо изрязани бански монокини, в Перник карнавалните групи с облечени с кожи, цървули и носии.
Огромните впечатляващи маски на кукерите се носят главно от мъже. Тя и традицията е в кукерските игри да участват само мъже. Но традициите as you already know, не са това, което бяха. Освен весели здравеняци накичени със звънци или пък зачервени от студа( а и от ракията) чичковци облечени като стопанки и булки, сред участниците много често се виждаха и красиви девойки (а и не толкова красиви, и не толкова девойки), облечени с носии, с карнавални костюми, а доста често и със самите огромни кукерски маски. Много деца също участваха в карнавала.
Ние издържахме малко повече от 2 часа да гледаме как дефилират различните групи. Макар и да не можехме да отлепим очи и да се вълнувахме как ли ще изглежда всяка следваща група, студът и гладът си казаха думата.
За щастие наоколо беше пълно с павилиони за храна. Миризмата на скара и чевермета повдигаше настроението, наравно с греяното вино и музиката от сцената. Тук е моментът да спомена още нещо впечатляващо – храната очаквано беше вкусна, но против традициите по такива мероприятия цените не бяха надути, а доста нормални.
Едно нещо само бих посъветвал организаторите на фестивала „Сурва“. Вместо да обещават за награда посещение на Маскарада във Венеция за гласуващите от публиката, по-справедливо би било да предложат на някой от Венеция награда посещение в Перник.
Also, бих препоръчал на mr. Джон Малкович, като идва в България да го съчетае със „Сурва 2024“, да дойде да погледа и после да се нареди на опашка за вкусни кебапчета с печени чушки. Само да не разчита на звездния си статут, а да си спазва реда на опашката, защото, you know, пред винкело всички са равни.
PS.
Не знам за Малкович, но аз със сигурност ще дойда пак на Кукерския фестивал и догодина. През това време, ако и вие искате някакво културно забавление, а не можете да отделите 400лв., можете напълно безплатно да последвате страницата ми във Фейсбук:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Зареждане ...