Британският бежанец: До Мусала е по-лесно отколкото до НДК

Днес, Британският бежанец ни разказва за перипетиите на семействата и „борбата“ да посетят пазари и базари – актуални по това време.

Вижте разказа, който няма как да не ви усмихне.

Hi guys!

Времето е гадно, България е извън Шенген, цените са гигантски, England отпадна от Световното по футбол, нас продължават да ни мъчат типичните за родители на дете в детска градина зимни сополи. Какви по-подходящи условия от тези, за да ви разкажа една от моите истории. 

Знаете, моя милост, Конан Дъфи,

натурализиран британец живеещ в Овча купел, си умира да обикаля българските забележителности и да разказва тук за своите впечатления от красотите на новата ми родина България. Заедно с моята прекрасна wife Додо, а вече и с almost 3-годишната ни дъщеричка Ева, събираме печати от 100-те Национални туристически обекта. Also, всеки удобен момент използваме, за да пътуваме до някоя далечна

или не толкова далечна забележителност,

която ни се е сторила интересна. Last week, обаче времето беше толкова отвратително, а кашлицата ни наследена от кратките, но за сметка на това болестотворни, посещения на дъщеря ни в public детска градина, толкова силна, че решихме да не излагаме крехките си организми на изпитание като разходка сред природата. 

Вместо това mate, предпочетохме да направим

типичното за всеки българин с грип – да посетим затворени обществени пространства пълни с хора, за да си купим разни работи. В нашия случай решихме да посетим Зимният панаир на книгата в НДК.

В моя защита трябва да кажа, че все пак вече бяхме оздравели и отдавна не бяхме заразни. По-скоро се чувствахме изтощени от непрестанното духане на сополи и хем искахме да се разходим някъде, хем това някъде

не биваше да е сред бръснещия декемврийски вятър. 

И вместо да се запътим към някой мол като порядъчни хора, ние се отправихме към НДК. Както вярвам помните от предишния ми разказ, тази сграда е източник на много приятни спомени за мен. Проблемът, обаче се състоеше в това да стигнем до там.

В събота както знаете mates, в централната част

на София „синята зона“ работи цял ден и съответно, в която и кална локва да паркираш дължиш по 2 лв. (2,4 лв., ако плащаш с SMS) на час. При това не можеш да остава повече от 2 часа на едно място, а трябва задължително да преместиш колата. 

Well, всички тези условия прибавени към факта, че центърът на София от няколко години се е превърнал в гигантски паркинг, в който няма значение дали си сериен убиец и къде ще си тикнеш 20-годишното BMW стига да си плащаш откупа на общината, направиха мисията ни за достигане до НДК много трудна.

Moreover в този прекрасен съботен ден,

от вездесъщата община неясно защо бяха решили да блокират с предупредителни ленти половината паркоместа по улиците около НДК и и без това ограничените възможности за паркиране бяха съкратени наполовина.  Близо час въртях тъжно с колата по тесните улички около НДК с надеждата да намеря някое изкъртено парче тротоар, на което да оставя автомобила си и да платя за удоволствието 5лв.

Накрая паркирах до едно такси,

попитах го дали е разрешено тук, човекът не беше сигурен, но ме посъветва за всеки случай да си пусна SMS, за да си осигуря спокойствие от паяка. Честна дума mate, имам чувството, че ако си спреш колата по диагонал насред жълтите павета може да мине цял ден преди да дойде паяк да ти я вдигне. Но ако закъснееш с SMS-a за „Синя зона“ на втората минута колата ти вече ще пътува към наказателния паркинг.

Anyway, да не ви занимавам с grumpy

настроението си още преди да сме прекрачили прага на НДК. Нека да го запазим за след като влязохме в НДК. Шегувам се, нищо особено не е беше този Панаир на книгата. Бил съм и преди това – същото е. Даже книгите са същите и цените им са същите като преди година или две. Позитивното е, че виждаш адски много щандове с адски много книги на едно място и няма как да не си харесаш нещо. И макар повечето книги и „промоциите“ им да за поредна година да са същите, новото е мястото, на което ще те затика тълпата този път.

Понеже при всяко посещение струпването

на хора е пред различни щандове, така това, което си видял миналата година сега може да нямаш шанса да го видиш пак, но пък да успееш да се шмугнеш пред някоя сергия, която 3 години вече не си успявал да се добереш.

Така аз се сдобих с един роман на Хънтър Томпсън и сборник разкази на Труман Капоти, преведени на български език of course.  На същия език беше и томчето със спомени на владимир Свинтила за стара София,

с което много се гордея, че се сдобих. 

Тук е моментът да ви призная, че най-щастливата ми покупка от Панаира на книгата не беше книга, а настолна игра. По-точно игра с карти.  И преди да сте постъпили с мен като иранската нравствена полиция с момиче, на което косата се подава под хиджаба, нека ви обясня за какво става въпрос. 

Играта се нарича „Събери България“.

Представлява тесте с красиво изрисувани карти, от което можете да съберете четири колекции по шест карти с различни по вид български забележителности. Това е и целта на играта – всеки играч тегли карта и си избира коя колекция да събере дали тази с исторически, с природни или тази с културни забележителности, или пък четвъртата, която е със спортни дестинации. Ако успееш да събереш

шест карти от една от четирите колекции

ще можеш да ги подредиш във формата на България. Само, че може да изтеглиш карта със стихия (пожар, порой и т.н.) и така да изгубиш част от колекцията си. Спокойно има и карта с кукер, която те пази от стихиите. Също така има и карти със съкровища, с които пък можеш да купуваш от картите на другите играчи. Адски забавна игра и е лесна да се научи дори и от деца.  Гарантирам за това, понеже

аз самият успях да й разбера правилата без затруднение.

И сега преди да сте ме заподозрели, че правя платена реклама на тази игра, трябва да ви призная, че много ми се искаше, но нямах никакъв шанс. Actually много ми се искаше симпатичните девойки на щанда на издателство “Българска история“ да бяха чували за мен и за моите истории, за да се почувствам истински influencer.

Тогава още не знаех, че играта е толкова забавна.

Просто ми хареса, че на този щанд продаваха не само класически исторически книги, ами и по-модерни продукти на тема българска история. Продаваха исторически карти, атласи, няколко вида бордови игри носещи заглавия като „Хайдути“, „Юначе“, че даже и „Мърквичка“. Колкото и да се гордея, че четете моите пътеписи mate, и че често ми пишете коментари (дори и дъщерята на Павел Вежинов, което истински ме впечатли),

никой от шанда на това издателство не беше чувал

за англичанин с туристическа рубрика за българските забележителности. Честно казано Додо се оказа, по-известна от мен, понеже един от продавачите се оказа неин колега от университета. 

Така не дадох нито един автограф, купихме си играта със забележителностите и се прибрахме безславно в къщи. 

„Събери България“  се каза адски забавна. Не само заради играта, а и докато събираш картите с различните обекти си спомняш различните места, които си посетил, а и виждаш такива, които още не си. Първата карта,

която изтеглих беше с Мадарския конник,

който адски ме впечатли, когато го видях на живо преди години. На нея, обаче беше и Свещарската гробница, където много искам да отида, но трудно мога да въодушевя Додо с оферта за екскурзия до място наречено Исперих.  Имаше още карти с Перперикон, Баба Вида, Царевец, Рилските езера, крепостта „Червен“, въобще hell of a good колекция. 

Не по-малко впечатляващо беше, че картите със злато, с които можеш да търгуваш с другите играчи представляват actually съдове от древните тракийски съкровища. Дори малката Ева разпозна ритона от Панагюрското златно съкровище,

което видяхме заедно едва преди няколко седмици!

И така след не особено приятното пътуване до НДК, прекарахме вълнуващ следобед в хола у дома, пътешествайки из забележителностите на България. Толкова вълнуващ, че даже не успя да ме изкара от равновесие изпуснатата дузпа от Хари Кейн, заради която Франция ни отстрани от Световното. Да го вземат дяволите Хари Кейн, аз успях три пъти поред да събера природните забележителности при това без помощта на нито един кукер.

Well, след като размазах Додо на играта ми се

наложи да пусна пералня, за да възстановя крехкия семеен мир. Но пък тази забавна игра е поредното доказателство, за това, което се опитвам да ви разкажа с моите истории:

Има адски много начини да опознаеш България, стига да имаш желание. 

PS.

В тази игра няма нито една карта с връх Мусала, ама пък заглавието се получи яко. Ако и вие мислите така, харесайте страницата ми във Фейсбук: 

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

- реклама -