Британският бежанец: До Кокалянския манастир със смесени чувства

Хелоу гайс!

Пише ви един пилигрим със смесени чувства.

Не, Кольо Пилигрима не е просто един от прякорите, които съседите от градинката пред блока са ми лепнали наред с други вариации на имената ми Конан Дъфи, като например Кънчо Бежанеца, Конан Варварина, Киро Лондона (много модерно, напоследък) и др.

Пилигрим съм mate, защото както преди време ви разказах си бях поставил за цел да мина по маршрута за поклоннически туризъм в Софийската Света гора.

Знаете, през Средновековието около София е построен комплекс от манастири, които превръщат региона в силен духовен център.

В наши дни повечето от тези манастири са оцелели и of course се намират на прекрасни местенца в планините около този шумен и пренаселен град. That’s why вашият покорен разказвач реши, че ще е страхотно да посети всичките 14 основни манастира от Мала Света гора. 

Well, до тук сме обиколили 11 от тези 14 манастира. Много красиви места видях, много интересни истории научих, и много прекрасни спомени натрупах. Номер 12 в списъка ми беше Кокалянския манастир.

Това на практика е последният действащ манастир от тези, които ми остават. Другите два са просто дестинации за разходка по красиви пътеки около София. Кокалянски манастир mate, си го пазех за специален случай. 

Причината е, че Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“ звучи точно като перфектна дестинация за еднодневна разходка около София.

 Мястото е лесно достижимо, защото се намира в една отбивка на пътя за Самоков на 15-ина км от Околовръстното.

Оттам се върви по планинска пътека по източния склон на Витоша с прекрасна гледка към Лозенската планина.

И не много надалеч е самият манастир, който според преданията е създаден от болярина Радослав Мавър.

Преди 8 века, Радо или г-н Мавър, както probably са го наричали, ловувал в района и убил една кошута. От очите на животното потекли сълзи, което боляринът сметнал за провидение и решил да построи манастир на мястото.

By the way българският аристократ със звучните имена е основен ктитор на Драгалевския манастир и той заедно със семейството си е изографисан на една от стените в главната църква.

Историята не помни дали и там е претрепал дивеч и дали е плакал някой на мястото и на Драгалевски манастир, но Радослав Мавър си е бил сериозен строителен предприемач за времето си.

Сега да мина към нашето приключение по пътя към Кокалянския манастир. Всичко започна доста нетипично.

Имахме адски много задачи с Додо през weekend-a и едва в неделя на обяд, когато Baby Eva (която отдавна не е бебе, ами доста енергична и очаквано непослушна 2-годишна госпожица) най-сетне заспа следобеден сън.

Тогава в тези свещени за всички млади родители 2 часа, блаженна тишина ние с Додо се усетихме, че оплетени в битовизми, напълно сме забравили за нашето ежеседмично пътешествие.

Зачудихме се накъде да потеглим в ранния следобед и за коя дестинация, която не сме посещавали ще ни стигнат няколкото часа топло юнско време. За наше щастие този ден се очертаваше първия от хилядолетия в България, в който май няма да има лятна буря и времето беше страхотно.

Тогава извадих този дълго кътан в ръкава си жокер – дестинация Кокалянски манастир. 

В подкрепа на плановете ни за last minute разходка, Ева се събуди извънредно рано от сън, изпълнена с безгранично количество енергия за пакости и приключения.

Пътят от Овча купел, до изхода на София в посока Самоков, пък беше изненадващо лек.

Трафикът беше толкова слаб, сякаш шоково са поскъпнали цените на горивата. Oh wait!

Малко по-напред по пътя, върволицата от коли паркирани по храстите около Панчарево, опровергаха притесненията ми, че средния софиянец е спрял да шофира, защото не може да си позволи да си напълни резервоара. 

Малко след като подминахме Кокаляне и преди да стигнем до паметника на Трудовака, свихме в отбивката за Дяволския мост и веднага паркирахме на широката поляна до пътя.

Точно така mate, и София си има Devil’s bridge. Макар и този да не е толкова впечатляващ като кърджалийския (не че съм бил там, но от снимките, които съм виждал чак ме е срам, че още не съм го посетил), пак е доста красив. На практика този Дяволски мост е бил по трасето на стария път между Витоша и Лозенската планина и по него се е пресичала река Ведена точно преди да се стигне до крепостта Урвич. 

Мостът е малък и доста красив, а реката около него е доста живописна. Имаше някаква легенда, че девойката, която показала тайния вход към Урвич, на турците се казвала Ведена и затова така е кръстена реката.

А  понеже заради злото, което е сторила тя била вкаменена на това място сега от моста край брега на реката се виждала скала с формата на жена.

Да си призная mate, доста време се взирах по скалистите брегове на реката, но нито един камък не ми заприлича на греховна девойка.

За сметка на това, ако поемете по пътечката веднага след моста в ляво и слезете на брега на реката точно под новия мост, успореден на стария, можете да видите доказателства за доста извършени грехопадения на това скришно и живописно местенце.

Whatever, верния път не е по лявата пътека, а направо към планинския склон, има си даже табела. 

В интернет попаднах на много пътеписи как пътеката до манастира е малко стръмна в началото, но после става равна и как за 15-ина минути ходене ще стигнете до Кокалянския манастир.

Абсолютно същото ни споделиха и двете туристки, с които се разминахме в самото начало на прехода.

Вижте сега, приятели. Първо искам да ви информирам, че вездесъщия гугъл, който колекционира всякаква възможна лична информация за всеки от нас, няма и бегла представа за маршрута от Дяволски мост до Кокалянския манастир.

За щастие има и други мобилни приложения с навигация, които макар и да не са толкова умни като Google maps и да не ви предлагат реклами на рибни ресторанти само, защото по-рано през деня са ви засекли, че минавате покрай мидена ферма, все пак вършат основното нещо, което пише в description-a им – показват ви маршрута.

След това лирично отклонение искам да ви кажа, че “15-ината минути разходка” се равняват на 1,6 километра изкачване по пресечена планинска местност.

Изчислявайте го както искате. Аз лично ще добавя, че когато имаш 2-годишно хлапе, на което камъните, които прескачаш на практика стигат до коляното му, пътят отнема мааалко повече време.

Also, да не пропускаме факта, че двегодишните хлапета имат навика да изследват с любопитство всяко камъче и всяка клонка, която видят по пътя, а пък ако намерят дървесна гъба или калинка – леле мале, това е съкровище, за което са нужни дни да му се насладиш.

В интерес на истината, мотаенето заради Ева, ни донесе доста позитиви. Така имахме възможност да се насладим на разкошните гледки, които се откриват към Лозенската планина.

Осен това, местността е известна с вековните си дъбове и гората наистина изглежда магическа, на места дори леко страшна. 

По-малко (но не много по-малко) от час ни отне да стигнем до манастира. И тук mate, прекрасните емоции от следобедната разходка в планината се помрачиха.

Намерихме манастира със залостени врати. В интерес на истината бях чел и това в интернет.

Доста от посетители се оплакваха, че манастира от години е в ремонт и или е заключен или монасите са доста негостоприемни и пускат посетителите само до църквата и ги изпращат навън. 

Ето, едно доказателство, че понякога глупостите дето ги пишат в интернет са истина. Самият манастир изглежда реновиран и поддържан, а високият каменен зид, който го огражда е нетипичен за съвременен манастир.

По-скоро създава усещането за извънградска резиденция на олигарх. Отвътре се чуваше бесен кучешки лай, а табелката на солидната метална порта ни информираше, че Кокалянския манастир работи само от 7 до 16ч.

Такова работно време е достойно за служителка в отдел „Регистър на имуществените отношения“ в Агенцията по вписванията for example. 

Не го разбирам това, mate. В днешните модерни времена, религията все по-осезателно губи своите последователни.

Признават го и смите духовници. Аз самият като типичен представител на британската нация, не съм от най-ревностните християни (знаете крал Хенри VIII е направил доста по въпроса).

Но от пътешествията ни из софийските манастири съм забелязал, че далеч не съм единствения гениален мислител, на кого е хрумнала оригиналната идея за разходки сред природата до религиозни обители.

Това, че в повечето случаи манастирите се намират в красиви природни местности, влияе доста позитивно на посетителите в църквите.

Страшно много хора през почивните дни тръгват на разходка сред природата, която ги отвежда до някой манастир и запалват свещичка в храма му.

Цялото духовенство трябва да е доста щастливо от факта, че по този начин се популяризира религията.

А от снимките, които виждам (познайте къде – в интернет), не само пътя до Кокалянския манастир, ами и самият манастир е адски красив и може да привлече много посетители.

Учудващо е, че е толкова ограничен достъпа до него. 

Затова и са смесените ми чувства, които ви споделих в началото на историята. Не заради оня виц, според който смесени чувства било жена ти да ти каже: „ама вярно от всички мъже в квартала ти си най-надарен“.

Прекрасна беше разходката сред природата край Кокаляне. Макар и не толкова лесна, колкото я описват.

Обаче финалът на пилигримския ни поход завърши пред поляната на манастира, докато се пощим от кърлежи.

Но, вие не позволявайте на тези смесени чувства да ви повлияят на мотивацията. Задължително си направете разходка до Кокалянския манастир. А, ако сте по-предвидливи от нас и го хванете в работно време, може би ще имате възможността и да запалите една свещичка за здраве.

Здраве е точно това, което ви пожелавам. Че като гледам новините за правителството, в България на друго не можем да се надяваме.

Oh, замалко да забравя – follow me on Facebook: https://www.facebook.com/britanskiabejanec/