Рамбо, Терминаторът и Тексаския рейнджър Уокър влезли в един бар…
Това не е виц, а самата истина. Well не са влезли точно в бар, а в пещера. И пещерата била пълна с прилепи, но не е тази на Батман. Пещерата на Батман се намира близо до Тетевен, разказвал съм ви вече за нея. А тази, за която сега ви говоря е на 20км от Ловеч.
I believe вече сте наясно коя пещера имам предвид. Да, най-сетне замъкнах мързеливия си британски…ъм..мързеливия си британски нос до Деветашката пещера, mate.
Да посетиш тази супер впечатляваща природна забележителност actually никак не е трудна задача. Намира се наоколо 2 часа път с кола от София и също така на около 2 часа път с кола от Велико Търново. От друга страна пътят от София до Велико Търново е общо не повече от 3 часа, което в сравнение с горното ми твърдение звучи малко странно. Но да стоим настрана от задачите по математика. По мое мнение всеки нормален човек трябва винаги когато може да стои настрана от задачи по математика. Но това е друга тема. Исках да ви кажа, че не е чак толкова трудно достъпна Деветашката пещера, просто пътищата около Ловеч са леко неприятни за шофиране.
Аз обаче напоследък доста често имам повод да пътувам до родния край на my beloved wife Додо, Велико Търново – family issues, както би казал някой горнооряховчанин. Така и през последния weekend имах приятната задача да обиколя красивия северен централен регион на България. А по традиция пътят на връщане се стараех да не е същия като при отиване. Заобиколих АМ „Хемус“ (или поне това, което би трябвало да е автомагистрала) и минахме по алтернативен маршрут през Павликени, Левски, Ловеч и оттам към скромните ми владения в кв. „Овча купел“.
Цяла отделна сюжетна линия е пътешествието през тези градчета. Не съм сигурен дали мога да ви опиша достатъчно добре еклектиката от запустели селски къщи, разбити и разрушени индустриални обекти от комунизма и огромни лъскави и шарени ромски имения, които е редуват пред очите ви, заедно с безкрайните ниви със „засадени“ слънчеви колектори по тях, вместо жито и царевица.
Така, както виждаш магаре да пасе, вързано за ръждясалата футболна врата на селския стадион, веднага след него в двора на съседната разрушена кирпичена къща, можеш да преброиш слънчеви колектори с мощност достатъчна да захрани нуждите на цял панелен блок. И ако се зазяпаш много по триетажната яркорозова къща с мраморни колони на входа, може да се наложи рязко да набиеш спирачки пред бабата с ръчна количка, която изнася оборска тор от схлупената си къща в съседство.
Улисани в страната на чудесата и абсурдните противоречия ние пристигнахме до отбивка от главния път с табела „Деветашка пещера“, която ни води към черен път виещ се между храстите.
Само километър по-навътре видяхме импровизиран паркинг охраняван от безброй табелки с нарисувано куче и предупредителен надпис „Охрана!“
В някакви сюрреалистични бетонови останки от отминала цивилизация, след паркинга видяхме и въпросната охрана – голямо, но не особено охранено и доста незаинтересовано от човешкото присъствие около него, куче.
Подминахме охраната и стигнахме до спусната бариера. Отстрани на нея имаше бетонова рампа за пешеходци и кабинка с любезен господин, който иска 3лв. за да преминеш покрай него. Сюрреалистичните нотки продължаваха да се усещат в съзнанието ми. Значи по един черен път край нивите, изведнъж изниква една бариера с кабинка и оттам ти искат такса, за да продължиш да се разхождаш край нивите. Literally врата в полето, mate!
Нататък, обаче става още по-абсурдно. След като си платихме билетчетата за входа, продължихме по козята пътека и видяхме няколко автомобила. Буквално метри по-назад има бариера, а тук има автомобили! И около тях 4-5 сергии с магнитчета и сувенири. А когато подминеш битпазара в гората, виждаш масивен бетонен мост над реката и от него те посреща намръщената физиономия на Силвестър Сталоун. Не виждам какво може да му се случи повече на човек в тези километър и половина разходка в страни от пътя за Ловеч. Може би да кацнат извънземни само остава.
Anyway, след целия културен и цивилизационен шок, следва друг шок. За щастие шокирането идва от прекрасната игра, която природата си е направила при извайването на Деветашката пещера.
Това е най-високата пещера на Балканския полуостров mate. Най-високата точка на свода й е 60 м, общата дължина е около 2,5км, а вътрешната площ на пещерата е 20 400 м².
В Деветашката пещера спокойно могат да се съберат храм-паметника „Свети Александър Невски“ и Варненската катедрала – двете най-големи църкви в България.
Това звучи като добра идея, би казал някой атеист. Но антикомунистите биха предложили там да се приберат Паметника на съветската армия и НДК (има място и за двете), а всички футболни фенове сигурно биха гласували да се скрие на това място националния стадион на България. Въобще a lot of bullshits може да поеме тази пещера. И го е правила, както се оказва през времето.
В деветашката пещера са регистрирани следи от човешко присъствие (доколкото може да се нарече човешко) още от Старокаменната епоха или около 70 000 г. пр. Хр.
През Каменно-медната епоха (V хил. г. пр. Хр.) пещерата е била заселена почти изцяло. Открити са адски много артефакти от праисторически цивилизации, като според археолозите в пещерата си е имало цяло село от сламени колиби.
През Античността пещерата остава не заселена, но както и през Средновековието често е използвана за убежище. Официално открита и регистрирана е през 1921г. и научните изследвания в нея започват с пълна сила. Те приключват с идването на комунистическия режим, когато Девташката пещера е обявена за военна база, в нея започва да се складира гориво и достъпът за граждани е забранен.
Actually, доста преди комунистите да я отцепят тази пещера е дома на огромен брой животински видове. 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, 13, от които включени в „Червената книга“, 34 вида бозайници (“само” 4 от тях застрашени видове) и 15 вида прилепи. В същност прилепите са запазената марка на Деветашката пещера, mate. Тук е едно от трите най-важни убежища на прилепи в цяла Европа. Зимата в пещерата се приютяват 35 000 прилепа!
И ако си мислите, че съдбата на прилепите е била тежка, докато комунистите са си складирали нафтата под носа им (или по-скоро над носа им, щом спят надолу с главата), истинският геноцид за тях ида през не толкова далечната 2011г.
Тогава цяла плеяда застаряващи екшън звезди от Холивуд, начело със Силвестър Сталоун, окупират пещерата за снимките на филма „Непобедимите 2“.
Еколозите of course, вдигат тревога, че хиляди прилепи са измрели от шума и стреса предизвикан от тежката снимачна техника и пиро ефектите, използвани при снимките. Рамбо дори плаща глоба за екологичните нарушения на екипа му, а в опит да замаже скандала, обещава, че построеният за снимките мост пред пещерата ще бъде подарен на общината.
Мостът все още е там, общината прибира 3лв. такса, за да минеш по него, а филмът, в който огромно количество плутоний се съхранява в Деветашката пещера се превръща в касов хит, въпреки че е доволно тъп. В чест на холивудската продукция трябва да призная, че поне сюжета на филма наистина се развива в България. Гледал съм един друг тъп екшън, в който красивата сграда на ЦУМ и министерски съвет е представена за националната банка в Москва.
Anyway, разходката из Деветашката пещера наистина е уникално преживяване. Централната галерия е осветена от няколко гигантски дупки на тавана. В единия й край тече малка рекичка, която започва от друга галерия в дъното, която по това време на годината е забранена за посетители, понеже прилепите си почиват там. В дясно има огромен дооформен от човешка ръка насип, който прилича на амфитеатър. В дъното му има вход за друга тъмна галерия, също недостъпна, за да не се смущава съня на прилепите.
Самата централна галерия пък носи белезите на всички фази на човешката цивилизация. Ако поровите из камъните можете да намерите някое парче от глинен съд от желязната епоха. Като се качите на най-високата точка на насипа ще забележите огромни кръгли бетонови стъпки, върху които са се съхранявали цистерните с петрол и гориво. Сред тях пък ще се натъкнете на новата мода сред „одухотворените“ модерни туристи – каменни купчинки за медитация, които напоследък са осеяни без ред из най-спиритуалните природни забележителности по цялата страна.
Въобще, като казва, че е безкрайна човешката глупост Айнщайн никак не се е шегувал. Хубавото е, че колкото и необятна величина да е тя, пак не може да се мери с могъществото и съзидателната красота на природата.
PS.
Ако смятате, че община Ловеч абсолютно незаслужено прибира такса от посетителите на Деветашката пещера, можете напълно безплатно да посетите фейсбук-страницата ми:
Зареждане ...