Британският бежанец: Да обуеш кънките в София

Британският бежанец днес ще ни разкаже едно приключение, което се случва, след като обуеш кънките в София:

Здравейте приятели!

Готвите ли се вече за Коледните празници? Пазарувате ли на промоция? Пълните ли хладилниците? Поръчвате ли подаръци? Поне сменихте ли зимните гуми?

Цяла Европа е обхваната от притеснения за студената зима, нарастващата инфлация и очертаващата се енергийна криза.

Европейски лидери призовават да се къпем по-рядко.

Австрийски магазини изключват осветлението, за да пестят ток, в Италия социалните служби подготвят „топли центрове“, където да се приютяват хора нямащи възможност да си отопляват домовете. Но не и в България.

Тук mate, е остров на стабилността и спокойствието насред притеснената от рецесия Европа.

Тук, ако гледаш новините, коледната трапеза е мираж, а хората се чудят как да си платят сметките.

Но като излезеш по улиците.

Улиците са задръстени от автомобили бълващи пушеци от безценното гориво, така недостъпно за западноевропейците.

Магазините и моловете се пукат по шевовете от клиенти. Даже в България си направихте не един, ами два „Черни петъка“ с намаления на стоки, за да можете на спокойствие да си напазарувате подаръците.

Всеки weekend на границата с Турция се извиват

километрични колони с българи нямащи търпение да отидат до Одрин, за да напълнят багажниците с „евтини стоки“.

Най-голямото доказателство за това колко безстрашен е българинът срещу угрозата от икономическа криза е фактът, че тази година в само в София се планират цели 10 коледни базара! Ако искате прочетете цифрата пак – десет коледни базара.

На практика целият двумилионен град е превърнат в гигантско село пълно с дървени колиби продаващи наденици на тройна цена.

Ако си мислите, че това пресищане с коледни базари

е приумица на общинските дружества, които видяха, че през последните години се печели много от тези инициативи, трябва да се разходите през weekend-a в центъра на София да видите тълпите с хора готови да чакат половин час на опашка за препечено кебапче и вино в картонена чаша.

Ние с моята прекарсна съпруга Додо си доставихме тази наслада last weekend, когато по неписан закон малката ни принцеса Ева донесе упорит сопол с кашлица от детската градина и нямаше как да я помъкнем на някое от нашите

regular пътешествия из българските забележителности.

За сметка на това една наша близка се смили над нас и склони да гледа детето за някой друг час, а ние с Додо просто да се пошляем из града и да подишаме чист (ха-ха) въздух.
В пристъп на сляпа любов най-сетне се съгласих Додо да ме заведе в една от адски популярните хипстърски закусвални в центъра на София известна с менюто си за brunch. Ако не знаете какво е brunch,

това е яденето, което Мечо Пух нарича обекуска.

И така след 40-минутно обикаляне около централата на БНТ успяхме да намерим паркомясто (на 2км. отттам) и се разходихме до прословутата закусвалня. Наричам я така, because това не е ресторант – на самообслужване е, има 4 маси на закрито и кратко меню написано с тебешир на дъската.

Няма да повярвате mate, колко хора чакаха на опашка,

за да си купят пържени филийки с бучка сирене за 10лв. Хората буквално изнасяха чиниите на тротоара отпред където бръснещия декемврийски вятър ти позволява да изречеш само първите две букви от брънч.

След като изнесох кратка лекция на Додо на какво е готов столичния хипстър за да си набави една прилична снимка за Instagram, решихме да се поразходим до новата ледена пързалка, която чухме, че са открили в Княжеската градина.

За тези като мен, които не са израснали в София

„Княжеска градина“ е това, което останалите 7 милиона българи познаващи този град като петте си пръста наричат „Паметника на съветската армия“.

А пъпчивите teenagers му казват просто „Съветска“. Както by the way на градинката пред Народния театър казват „Народен“.
Не мога да си обясня какво е това пълно отричане на определителния член сред младото поколение, но само ще добавя, че вина тук няма моят роден English език. Ние в английския

членовете ги слагаме навсякъде с повод и без повод.

Като споменах за чуждестранно влияние, да ви кажа, че вместо традиционната пързалка пред езерото „Ариана“ тази година от общината са направили нещо наречено Леден парк по примера на Виена. Няма да се учудите, че това е най-големият леден парк на Балканския полуостров.

Почти 4 декара пространство за пързаляне с половин километър алея за кънки виеща се през Княжеската градина и обикаляща целия паметник на Съветската армия. Удоволствието да се пързаляш със зимни кънки около

скулптурите на войници от червената армия струва 20 лв.

Срещу тази сума имаш 2 часа на спокойствие да получиш всички синини и натъртвания на света. Ако искаш да го правиш върху кънки of course трябва да доплатиш 2 лв., а за да може и малкото ти дете да се пребива на воля в Ледения парк, можеш да му наемеш пингвин (нещо като тренажор за да се крепи на него) за 10лв.

Ние хванахме почивката между две сесии

(желаещите да се пързалят се пускат на всеки 2 часа), но на касите пред входа вече се оформяше сериозна опашка.

А около пързалката в центъра, няма да повярвате – имаше коледен базар. Кюфтета, наденици hot dog и въобще цялата палитра от вредна храна, която иначе забранявате на децата си да купуват от лавката в училище, тук щедро се продаваше на тройна цена.

През немския коледен базар на „Народен“

тази година решихме да не минаваме. Разказал съм ви вече за него, миналата година в една история за родопски калмари.

За сметка на това, на прибиране все пак решихме да отбием и пред НДК. Имахме работа до едно магазинче в района и Додо предложи, след като тъй или иначе ни е ден за такива мероприятия да удължим още малко родителския отпуск и да видим и този базар.

Тук интересното беше, че се продаваха и фермерски стоки,

а между тях имаше сергии с домашно приготвени традиционните за шопския край такос и енчиладас.

Грандиозната уловка, пръстът на съдбата, усмивката на Провидението в този ден на това място, докато ние по случайност сме там, беше, че вътре в НДК се провеждаше Балканският ракиен фест.

Аз съм любопитен човек you know. Додо, пък от своя страна е търпелива жена. А, Ева по доклада на нашата бавачка в момента спеше сладък следобеден сън. И така с моята съпруга в този мразовит декемврийски ден,

влизайки в зала 6 на НДК попаднахме в рая.

Билетът за цял ден на фестивала струва 25 лв., колкото вход за пързалката плюс чифт кънки и място в гардероба. За сметка на това милите дами на входа ти връчват стъклена чаша, бутилка минерална вода и 3 токена за дегустация и те пускат на лов за висококачествени спиртни напитки. Не знам дали сте чували израза: „ чувствам се като дете в сладкарница“ mate, но от този ден нататък аз лично ще го перефразирам

в „чувствам се като Конан Дъфи на ракиен фест“.

Първата обиколка беше опознавателна. Докато разглеждахме и си избирахме за какво да си похарчим токените на следващата обиколка, успяха да ни почерпят в феноменално вино от нар, ракия от дюли и отлежала водка.

На втората обиколка опитахме 52-градусова китайска ракия наречена Маотай. И това pretty much беше единственото място, на което ни взеха токени. Аз бях решил да инвестирам моите в 12-годишна троянска сливова. Учтиво ми отказаха да ми ги вземат, но още по-учтиво ми напълниха чашата. След това пробвах да ги похарча за отлежала бургаска, за гроздова premium

и още поне 2 дюлеви ракии от сръбски дестилерии.

На четвъртата обиколка mate, все още стисках токените за дегустация в ръка, а от гърлото ми с бясна сила напираше да избие: „Градил Илия килияяя..“

След розовия джин и сухиндолското червено вино, Додо също беше в разгара на дегустацията, но в един момент все пак прояви твърдост и ме поведе към изхода, докато аз жадно

се облизвах след една 18-годишна…троянска сливова.

Прибрахме се с такси. Ева, още спеше, а ние се чувствахме истински презаредени от неделната ни обиколка по софийските коледни атракции. Дори пържените филийки за 10лв. ми се струваха като далечен спомен от срамни грешки на младостта.

Няма нищо лошо в коледните базари mate.

Нито в гигантските ледени пързалки. Мен, ако питате, обаче най-хубавото в тези безброй празнични атракциони е, че все пак сме в България – където и да ходиш винаги има реален шанс да те почерпят с ракия.

По принцип историите ми са за туризъм, а на за пиене. Честна дума! Ако не вярвате, проверете на Facebook-страницата ми. 

- реклама -