Британският бежанец: Да не отидеш до Разбоишкия манастир е престъпление

Британският бежанец: Да не отидеш до Разбоишкия манастир е престъпление!

Горда Стара планина mate!

Поздравявам целия български народ с държавния химн. Както се казва, ако нямаме повод да се гордеем с държавниците си напоследък, поне на химна да се порадваме. И този път наистина си беше за гордост ситуацията.

I mean мачът по футбол с Република Северна Македония.

Много хубаво се получи как отидохме, видяхме им тъпотиите и ги победихме! Нямаше изцепки от българска страна нито от футболистите, нито от феновете. Македонците сами се изложиха с просташката си постъпка да освиркат химна на България, по никакъв начин никой от наша страна не им падна на нивото.

И за да е още по-унизителна цялата история ги бихме

и на терена. Отдавна не е имало случка, в която са намесени едновременно и политика, и футбол, и тя да ми достави такова удовлетворение. При това без политиците да участват пряко. А може би точно заради това.

Но да ги оставим политиците, те си имат предизборна кампания и са заети да се правят на клоуни. А пък вие mates, ако сте решили да участвате в цирка в неделя, нека да ви предложа нещо по-забавно поне за съботния ден. И без това в неделя времето

го дават да е ужасно и в прекия смисъл на думата.

За един ден и с цената на малко извънредно гориво можете спокойно да се насладите на trip  до Разбоишкия манастир. 

Probably ще въздъхнете, че той Разбоишкия манастир

е по-близо до Сърбия, отколкото до София, но аз ако съм (а аз не казвам, че непременно не съм) по-заядлив на историческа тематика, ще ви отговоря, че това зависи от коя година е картата на България, която гледате.

Защото въпросният манастир е там много по-отдавна, от когато е начертана актуалната държавна граница. As a matter of fact някои исторически извори твърдят, че още през Vв. по тези места за се заселили християнски отшелници, а по-късно по времето на Първата българска държава е построен и манастирът.

„Тези места“, за които ви говоря са стръмните скалисти

брегове на река Нишава при един от последните й меандри, малко преди да стигне до граничното село Калотина и оттам да премине на сръбска територия. По живописните западни склонове на Стара планина, реката е описала очарователен завой, който пък, ако се съди от историческите извори е притегателен за хората от хилядолетия насам.

Пътищата до това прекрасно местенце са два,

ако идвате от София. И двата са дълги около 60 км. и според картата отнемат около час. Според личните ми впечатления, обаче е по-близо до два.

Единият маршрут е по пътя за сръбската граница, където на Драгоман трябва да отбиете в посока Летница. Другият е пътят през Костинброд за прохода Петрохан, по който обаче трябва да отбиете за Годеч. И двата маршрута са очарователни Местностите, през които ще минете са много красиви, селцата са живописни,

а някои от тях са дори и населени с доста луксозни къщи.

Ние на отиване минахме по единия, а на връщане по другия. И в двата случая не спестихме време, но и не загубихме излишно.

Това за маршрута ви го казвам, защото е доста важно. До Разбоишкия манастир mate, навигацията всъщност ви упътва чак до село Калотина и оттам на излизане от селото има черен път, не непременно подходящ за всяка кола,

който води директно до портите на манастирския двор. 

Това, обаче го казва навигацията. Аз ви казвам да следвате маршрута до село Разбоище. Там след като подминете селото пак ще излезете на черен път. Но още в началото му ще паркирате колата си на една полянка, probably сред немалко други коли, и ще тръгнете по стръмната,

но кратка екопътека до манастира. 

Believe me, има защо да постъпите така. Мисля че, разходката е само около километър и половина, но си струва като за десет! 

 Слизането по планинския склон към коритото на Нишава дава възможност за такива прекрасни гледки, ама такива прекрасни гледки, че чак някой не е издържал и е монтирал пейка за фотосесии на най-подходящото място. 

От въпросната пейка има почти 360-градусова панорама

като освен реката и планините отсреща се вижда перфектно и прословутата скална църква на Разбоишкия манастир, а ако имате късмет, докато сте там можете да видите и бавния товарен влак, който 2-3 пъти в деня минава по виещите се около реката релси.

Well, ако нямате късмет този влак може да ви застигне, докато вървите по жп-линията долу. Понеже маршрута ви минава точно по релсовия път, където има мост над Нишава. След моста се отбивате от релсите и се озовавате директно пред портите на манастира,

където наличието на паркирани коли може да ви накара

да се чувствате като глупак, че досега сте бухали пеша през гората, а отсреща има път, по който спокойно е можело да се довлечете с колата си. Ако се чувствате като глупак заради такова нещо, то кой съм аз да ви разубеждавам. 

Но, ако се чувствате оглупял от любов можете

да се разходите съвсем малко по-напред по жп-линията и да видите so called тунел на влюбените, който се образува от дърветата преплели клони във формата на сърце около релсите. Аз се опитах да снимам този тунел, но мисля, че снимките ми не успяха и наполовина да уловят красотата на това явление сътворено съвместно от човека и природата. 

Манастирът е доста малък и в много окаяно състояние.

Все пак има живот в част от постройките му и ние дори се запознахме с една адски любезна монахиня. Да сложиш думите „адски“ и „монахиня“ в едно изречение е светотатство, което отдавам mate на вековните традиции, които английските ми предци имат в заяждането с католическата църква. 

Anyway, монахинята беше наистина любезна и приветлива напълно в несъответствие със суровата природа наоколо и полуразрушените стопански постройки.

Знаете ли кое друго беше в разрез с околната обстановка

– шумната музика и пушека от скара, които се носеха от поляната на брега на реката извън портите на манастира. Огромна весела компания си беше направила купон в това тихо райско кътче, като яденето и пиенето се разтоварваха направо от камион. 

По-късно монахинята ни обясни, че това било някаква дългогодишна традиция на голям род от преселници, които веднъж в годината точно на тази дата си правели семейна сбирка край манастира. Малко се позасрамих от първоначалната си реакция и

възмущението ми бързо премина в радост и уважение

пред традициите, които тези хора си спазват. Чак се размечтах как някой ден внуците ми ще се събират със семействата си в градинката пред блока ни в Овча купел и весело ще разказват истории на развален български с English фрази, докато си въртят бутилка от кола с капачка от фанта.

Романтизмът в душата няма как да не се засили когато си на място като Разбоишкия манастир. След поляната с веселите роднини има дървен мост, по който се преминава реката.

А оттам по стъпала можете бързо

(или не толкова, ако мъкнете натъпкана раница и кисело 3-годишно дете) да се качите до прословутата скална църква.

Освен, че е много стара и за нея има безброй легенди както в древността, така и в по-нови времена, когато там са се укривали Левски и Миткалото, тази църква е прословута и с това, че

в някакъв момент там се е подвизавал

съобразителен и държащ на реда и чистотата монах, който е замазал средновековните стенописи с вар. Тази „прочистваща“ операция е довела до това, че в наши дни варта не само е опропастила стенописите, ами и заради неправилното й полагане са се обелили цели парчета от стените и тавана.

Църквата however е много живописна, по стените отвън още си личат надписи на комити, които са се крили тук.

А по пътя до горе има пещера, която уж

е затрупана вече, но не е сигурно дали от нея не можеш да стигнеш до някоя от тайните галерии стигащи до самата църква. Или пък чак д намиращата се от другата страна на хълма пещера „Дракула“.

Като цяло в местността около Разбоишкия манастир има доста други интересни местенца, които можете да посетите, докато сте там. Наблизо са Букоровския манастир, водопадът „Котлите“ и една от най-старите запазени църкви в България в село Беренде. 

Well, ние не видяхме нито едно от тези места.

Предпочетохме след прехода да се наградим с пикник на сенчестия бряг на Нишава, малко настрани от шумната родова среща. Разпънахме изстрадалото си от пикници одеало, изядохме си сандвичите, щедро обогатени с феноменалните домати, които намерихме в едно магазинче в Годеч и си топихме краката в ледената, но нереално бистра вода на Нишава. 

На връщане малко изплезихме езици по стръмния път нагоре. Още повече, че уцелихме период в иначе прохладния ден, в който следобедното слънце беше решило да напече като за последно, сякаш всеки момент ще се пръсне.

Но нищо не действа така разхлаждащо и even вледеняващо,

когато след цял ден в гората точно на метри от мястото където си паркирал видиш табела, която предупреждава, че околната местност е ловна зона, стреля се, и разходките из нея са собствена отговорност.

Аз в неделя не съм сигурен какво ще правя, ако и вие се чудите – винаги можете да прочетете някоя от другите ми истории на страницата ми във Фейсбук.

- реклама -