Британския бежанец: Туризъм за възрастни в Железница

Hello приятели!

Hell of a strange седмица беше тази последната, нали? Не само, че времето навън е полудяло и всеки ден започва с адска жега и завършва със страшна буря.

Ами и противоречията в климата сякаш се отразиха в двете най-важни сфери в живота на един български мъж – футболът и политиката. 

Първо националният отбор на новата ми родина България постигна исторически срамен резултат, като загуби с 5 на 2 от Грузия.

Още по-исторически срам беше изявлението на вратаря на отбора след мача, който каза, че не може да си обясни защо съотборниците му се излагат така при положение, че имали осигурено всичко – витамини и добри игрища.

После разбрах, че баща му на този вратар всъщност е шеф на футболния съюз и всичко си дойде на мястото.

Само  два дена по-късно, обаче от старата ми родина Англия се представиха не по-малко абсурдно като направиха равен с Германия при това на косъм в добавеното време.

Точно по такъв начин и абсурдният министър-председател на UK Борис Джонсън запази поста си след вот на недоверие. За тия дето не знаят, BoJo беше сниман как танцува на christmas party с членове на правителството след като беше поставил цялата държава в lockdown.

Абсурдното беше, че първо отрече да е имало такова парти и после беше публикуван запис, от който се вижда обратното. И накрая все пак не беше свален от поста. 

За да не останете по-назад тук в София, вашата управляваща коалиция се разцепи след като една от партиите се оттегли от правителството.

Ама правителството все пак не падна. Интересното е, че не преди това, а след като се оттеглиха партньорите му, премиерът Кирил Петков ги обвини, че искали пари от бюджета, за да правят корупция.

Сякаш, преди да се оттеглят това не е било проблем за него. Recently транспортният министър беше сравнил управляващата коалиция с италианско семейство, дето президентът искал да му дава съвети как да се държи в спалнята.

Well, сега излиза, че единият от партньорите в това семейство иска развод, а другият го обвинява, че му изневерявал. Всички те, обаче продължават да са заедно в спалнята. 

Тези еротични намеци ме карат, пък мен да ви разкажа една друга абсурдна история от моите пътешествия из българските забележителности.

You know, разказвал съм ви вече как посетихме красивото планинско село Железница с идеята да видим прословутите каменни джакузита изградени по поречието на река Егиля.

Не ме гледайте странно и аз нямах представа, че съществува река с такова име. За мен всичко, което тече около Витоша е Искър или както казва Бате Данчо Таксиджията от съседния вход – ИскърО.

The point is, че в гората край Железница тече красива река, а по един от притоците й има построени няколко изкуствени каменни басейна, които се пълнят с вода от подземните извори край реката. Всичко това го знам само от разкази, тъй като ние с Додо като посетихме преди 2 години Железница и се изгубихме по пътя край реката и така и не намерихме bloody каменни джакузита. Наскоро направихме втори опит да превземем тази митична забележителност. С нас за компания беше едно приятелско семейство, което също се беше наслушало на истории за тези джакузитата и искаше най-сетне да ги види с очите си. 

От трагичния ми опит, предишния път, знаех, че след като подминеш Железница и вървиш по пътя край реката попадаш на едно прекрасно местенце създадено за пикник, където има минерален извор. Ако искаш да стигнеш до джакузитата, обаче трябва да подминеш това място и малко по-надолу да отбиеш по черен път, който пресича реката и продължава през планината.

При второто ни посещение тук, отново не намерихме тази прословута отбивка, по която да пресечем реката. Повечето хора, които видяхме по пътя ни признаха, че също само са чували за тази магическа пътека, но не я знаят точно къде е.

Тези, които я знаеха, пък просто ни упътваха: „карате по пътя и ще видите отбивка“. Well, не я видяхме. 

Накрая отново се предадохме и решихме да си направим пикник край реката при първия извор. Но както е казал Шекспир: „Сърце юнашко не трае“. Actually май не го е казал Добрия Уил, ами Христо Ботев. И то не точно по същия начин, но that’s not the point. Идеята ми е, че няма как да съм достоен наследник на народ обиколил всички морета и океани, ако се предам пред едни каменни джакузита.

След като разтоварих всички жени, деца и багажи на полянката край реката, само смотолевих на Додо нещо от рода на: „аз все пак ще ги видя тези джакузита“ и отпраших с моя високопроходим Росинант с вътрешно горене, преди справедливата, но строга моя съпруга да успее да възрази на изследователския ми порив. 

Точно 100 метра след picnic area-та, в края на една кална пътека водеща към брега на реката забелязах издайническия покрив на автомобил.

Това беше и единствената причина да повярвам, че кола може да слезе по тази стръмна козя пътечка.

Пълен десен и надолу към реката.

Там видях хора на пикник, паркирали колата си почти във водата. На отсрещния бряг, пък забелязах, че калната пътека продължава и се вие по склона нагоре между храстите. Тъй като паркираната до водата кола беше почти 20-годишно Рено, а аз съм мъж все пак и не мога да позволя малкият ми джип да бъде засенчван от някаква френска таратайка, реших, че щом те могат аз няма как да не успея. Пресякох реката с колата и поех по стръмния път на горе. След няколко завоя и пълното ми изумление, че все още не съм бухнал колата надолу в дерето, отново пътята ми се пресече с реката. Само, че тук нямаше старо „Рено“, пред което да гледам да не се изложа, а реката изглеждаше мааалко по-дълбока.

Тъкмо когато пораженчески мисли бяха започнали да ме завладяват, а идеята за тих пикник в началото на маршрута взе все повече да ми се струва приемлива, срещу мен се зададе мощен офроуд пикап.

Спрях хората и ги попитах, от джакузитата ли идват.

Те ми обясниха, че това е верният път, но когато стигна най-високата точка и започна да слизам надолу, трябва да отбия и да продължа пеша, понеже „с моя паркетен лъв“ няма да стигна до крайната точка.  

Обзет от безумна смелост и покорителски инат, дадох мръсна газ (Thanks God, че Додо не беше с мен – дъщеря ни вече щеше да е дете на разведени родители), пресякох реката и поех по планинския път.

Познах къде пътят става невъзможен за мен, паркирах колата и поех пеша надолу към брега на реката. За трети път я пресякох през един брод и най-сетне чух човешка глъч. 

Зад баирчето видях поляна, на която няколко сериозни офроуд машини бяха паркирани, а компания от възрастни хора си правеха барбекю.

Те ми обясниха, че точно тук са прословутите джакузита, но някой ги бил източил и за съжаление сега били полупразни.

Аз реших да се насладя на победата си макар и пирова и направих почетна обиколка около джакузитата.

Вярвате ли ми mates, ако в този момент по случайност носех със себе си копие с флаг с избродиран семейния герб на семейство Дъфи (не че имаме такъв) бих го забил насред джакузитата с най-голяма гордост. 

На брега на каменните басейни се заприказвах с две момчета, които разочаровани, че водата от тях е източена се мотаеха скучаещи.

Тук е моментът да споделя, че през цялото ми пътешествие, абсолютно всички хора, които бях питал за указания как да стигна до джакузитата ме предупреждаваха, че те били любимо място на нудисти и не било препоръчително да идвам тук с малки деца.

Докато си говорех с младежите (единият, от които седнал на стъпалата слизащи към реката), стигнахме и до темата с нудистите.

Аз като либерален представител на западната култура, без никой даме пита декларирах, че нямам нищо против голи извратеняци, за мен най-важното е, че най-сетне видях тези прословути джакузита.

В този момент седналия в ниското младеж се изправи да се поразтъпче и видях, че е облечен само с тениска.

Ама само с тениска и нищо друго, mate. Пожелах на младежите приятен ден, надявайки се, британския ми акцент да е поскрил думата „извратеняци“ и се оттеглих от мястото за всеки случай без да им обръщам гръб.

Хората с барбекюто ми обясниха, че всъщност това били вторитите джакузита, а по пътя по който съм дошъл било първото. То било по-голямо и там не се събирали нудисти. Аз си намерих нова цел за покоряване – първото джакузи, което съм подминал на идване. 

На връщане спирах 3 пъти край пътя, за да слизам през шубраците до брега на реката и да търся прословутото първо джакузи.

Оказа се, че то е доста лесно забележимо и се е намирало, малко след като съм пресякъл реката втория път на идване. 

Снимах и него и когато вече се качвах в колата, поемайки на победоносен поход обратно при моята компания по пътя ме настигнаха двамата младежи-нудисти. В пристъп на конкистадорска еуфория аз им предложих да ги закарам обратно до началото на маршрута.

Те невярващи на ушите си се съгласиха и се качиха при мен.

Пътят на връщане mate, се оказа не по-малко образователен за мен. Единият младеж (този дето го опознах по-отблизо, отколкото бих искал) явно беше нещо като водач на другия из тези места.

През цялото пътуване той му разказваше пикантни истории от голите партита край джакузитата. Obviously, по такъв начин, че по-скоро искаше пред мен да се похвали с подвизите си с различни мъже и жени, с които се е запознал там. 

Трябва да призная, че на връщане карах малко по-бързо, отколкото на идване.

Разделихме се по живо, по здраво с младежите, които явно също имат приключенски дух, ама не точно като моя и се върнах при моята компания, която под давлението на съпругата ми вече единодушно беше решила, че съм се разбил с колата в някое дере и трупът ми едва ли някога ще бъде открит.

След като набързо им разказах кои са двамата младежи, които слязоха от колата ми и какви са заниманията им, мъжът от приятелското ни семейство възкликна:

„Браво бе, Конане – другите хора не качват стопаджии защото се притесняват, че може да са някакви извратеняци. А ти качваш стопаджии, само ако си сигурен, че са такива.“

Такъв съм си аз – изтъкан от противоречия точно като английския футболен отбор и българското правителство.

PS.

Каменните джакузита в Железница, definitely са дестинация само за възрастни хора. Но имам и предложения за разходка с деца, които можете да видите на Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

- реклама -