Британския бежанец: Съкровището на Вълчан войвода

На многая лета, guys!

Или май не е много европейско да се казва вече „На многая лета“?

Не се притеснявайте музиката за многая лета, може и да е руска, но текстът си е чисто български (или както е прието да се нарича черковнославянски), така че можете на спокойствие да си припявате този църковен химн обезсмъртен от великия Борис Христов, без някой да ви обвини в путинофилия.

Well, за всеки случай може и да ударите един куплет на Amazing Grace или Одата на радостта, за да сте сигурни, че сте в „правата линия“, но като цяло нали сме част от Свободния свят, тук всеки може да изтрезнява както намери за добре. Поне засега, нали?

Махмурлукът, след новогодишните празници, май все още държи голяма част от българското общество.

Нали, знаете махмурлук е когато по принцип си трезвен, ама на практика още ти е лошо от снощния запой и definitely имаш нужда от още една шкембе чорба. 

Някакво такова е усещането с новата система за таксуване в градския транспорт в София.

Уж, е нещо много модерно и хубаво, ама на практика освен, че хората са прецакани, защото най-изгодните планове за пътуване са отменени, липсата на информация и объркващите противоречиви съвети на лелките зад гишетата в метрото те карат наистина да се питаш на кой свят се намираш.

Сега като си взел билетче, трябва ли да го валидираш като прекачваш на друга линия в метрото?

Ако трябва да се валидира, какво правим да речем, ако пътуваме по линиите 1 и 4, които са една обща донякъде и после се разделят.

Слизаш от влака, излизаш от подлеза и после пак се качваш? Това няма ли да те забави и да пресрочиш 30-те минути и да ти удвои билета?

И като цяло това със забавянето и просрочването е философска тема. Какво става, ако да речем тролеят ти се забави, защото някоя кифла е паркирала подарения от the Sugar Daddy джип в бус лентата?

Полицията трябва да отстрани такъв тип нарушения. Значи полицията не си е свършила работатата. А в същото време контрольор те глоби, защото си просрочил билета и извика полицаи на помощ, за да ти напишат фиш. Ти в такъв случай може би трябва да поискаш парите от полицаите, защото не са си свършили работата по разчистването на пътя и да им ги дадеш пак, за да си платиш фиша? Няма ли логика в това?

It is true, че няма логика. Освен това предизвиква негативни мисли и неприятен вкус в устата. Също като новия филм за Христо Ботев, който онзи ден излъчиха по БНТ.

Признавам аз не съм го гледал. Няма и да го гледам. Имам впечатления от творческите способности на режисьора от предишния му филм за Левски. Също така имам и лични впечатления от поведението на режисьора като човек. И двете неща са основателна причина за негативни мисли и неприятен вкус в устата.

И тук усещането е като при махмурлук – уж съвременен филм с нелош бюджет за една от най-великите български исторически личности би трябвало да е нещо хубаво. Ама, на практика –  ами вижте random реакция от хора изгледали филма и ще видите какво се е получило на практика.

Да го гледате, за да си съставите мнение сами за себе си, не бих ви посъветвал. Това е малко като блатото с надпис: „Внимание, крокодили!“. Нали се сещате, че някой нещастник преди вас вече се е простил с ръка или крак, за да се постави тази табела, защо е нужно и вие да се уверявате лично.

However, крайниците са си ваши, както и мозъчните клетки поставени под угроза при гледането на филма. Така, че можете да си правите с тях каквото си искате. Все пак сме част от Свободния свят.

Поне засега, нали?

Аз от друга страна искам да ви разкажа за едно мое странно изтрезняване между коледните и новогодишните празници, което се случи благодарение на едно кратко пътешествие из Еленския Балкан. Усещането беше точно обратното на случаите на душевен махмурлук, за които споменах по-горе.

В един от нетипично слънчевите почивни дни, докато с моето семейство още гостувахме на роднините на Додо в търновския край, решихме да си направим кратка екскурзия.

Ама, много кратка. Виното и ракията са хубаво нещо като цяло, но когато имаш двайсет братовчеди на жена ти на масата около теб и всеки от тях държи да вдигне тост за твое здраве, някак на сутринта дори и да се потопиш в каца с шкембе чорба, пак усещането е както е казал поета: „Очи темнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена!“

И поради „известното неразположение“, което изпитвах, както би казала някоя от моите английски лели се отправихме на пътешествие до гр. Елена. 

Били сме там и преди. Самият град не е нищо особено, но в околностите са пръснати невероятни селца и махали сгушени в такива природни оазиси, че можеш всеки weekend да поемаш по 40-километровата отсечка от Велико Търново и всеки път да откриваш ново чудно красиво местенце.

Като споменах за тази отсечка, да отбележа, че завоите по пътя не бяха най-доброто нещо, което може да се случи на човек пил сливова ракия с царска туршия и червено вино със сланина, предишната нощ.

Whatever, шкембе чорбата в един от малкото отворени ресторанти в Елена подейства като елексир. След като се „освежихме“, решихме да си обогатим маршрута на връщане.

Понеже на идване минахме през по-краткия път през село Мерданя, на връщане бяхме решили да тръгнем по пътя през Дебелец.

Actually и двата пътя са еднакво дълги като разстояние, но навигацията дава предимство с 10-ина минути на този през Мерданя. 

Интересното тук е друго, в най-далечната точка на пълния кръг, който описахме през Еленския Балкан, пътят ни минаваше през язовир Йовковци. I don’t know какво общо има Йордан Йовков с тези места и дали въобще язовирът е кръстен на великия писател, ама той и Васил Левски не е бил каратист, пък ето във филма на Максим Ген…уф..пак ми се догади. 

Та за Йовковци ми беше думата. Язовирът е доста голям и е основен водоизточник на Велико Търново и региона.

От снимките изглежда доста красив, а на единия му бряг видяхме забележителност, която ни привлече вниманието. 

Става въпрос за село Раювци, където една до друга си правят компания забележителностите наречени „Българският Стоунхендж“ и „Портал Вълчан Войвода“. 

Само си помислете как звучат тези неща произнесени едно след друго. Звучат като нещо измислено от режисьора на филма за Ботев.

Или по-лошо от автора на новата система за таксуване в столичния градски транспорт.

Тотален шок и ужас!

Знаете израза за любопитството и котката, той е английски, все пак. Игнорирайте разсъждението за табелата с крокодилите, просто няма как да минавам близо до такива забележителности и да не спра да се уверя колко са кичозни на живо. Както вече споменах, отвратителния вкус в устата си го имах вече, така че нямаше какво по-лошо да си причиня.

Сигурен съм, че не знаете каква е била истинската функция на Stonehenge. Нито пък аз. Actually, никой от безбройните учени изследвали този световноизвестен мегалитен комплекс край Солсбъри не знае за какъв дявол друидите са построили гигантски слънчев часовник насред полето. 

Well, сходна е съдбата и на „Българският Стоунхендж“. Каменен ансамбъл подреден по подобие на оригинала, естествено в пъти по-малък, но пък за сметка на това на всеки от камъните има цитати от известни личности.

Като под известни имам предвид наистина известни – от Стефан Стамболов до Баба Ванга.  Obviously целта на този монумент е да се почете българската история, но защо е направено копие на Stonehenge никой не може да даде логично обяснение.

За сметка на това на метри от езическия паметник има спретнат християнски параклис. Наистина красив и добре поддържан. 

Цялата местност е перфектно поддържана. Всички тия паметници са на един голям хълм до  брега на язовира, който открива прекрасна гледка.

Около хълма има разположени беседки, които probably са част от масите на намиращото се до паркинга заведение.

Беше затворено и зазимено, но предполагам, че функционира като ресторант или кръчма. А с дървените колибки наоколо напомня досущ на плажен бар. 

Като цял оправи впечатление, че наоколо живеят заможни хора. Ханът от който можете да си наемете голф количка за разходка около паметниците е доста лъскав.

Много нескромни са и къщите в околността, но за мое учудване лъхат по-скоро на лукс, отколкото на кич.

The most impressive нещо на раювския хълм, обаче е статуята на Вълчан Войвода. Нямам никаква bloody представа защо това нещо се нарича „портал“, но представлява огромна каменна статуя на войводата, който е стъпал с един крак върху три сандъка със злато, а на площадката около статуята има гигантски трибагреник и много плочи с информационни текстове за историята на Вълчан Войвода. 

Точно тези плочи ме накараха да се заинтересувам от биографията на Вълчан войвода. Оказа се, че това е най-легендарния български хайдутин.

Името му е обвито в толкова митове, че се преплитат няколко теории за биографията му. Предполага се, че е роден или в Странджа или около Врачанския Балкан или в краен случай в Пернишко. Живял е в края на 18-ти и началото на 19-ти в. Легендите разказват, че Вълчан е бил овчар, местният турски паша е харесал неговата любима, той го е убил и след това е минал в нелегалност. Абсолютно във всички краища на България има запазени легенди за Вълчан Войвода. Знае се, че е имал многобройна чета и най-важното вътрешен човек в администрацията на турския султан, който му е издавал графика и маршрутите на турските кервани със събраните данъци. 

През годините Вълчан не само е събрал огромно имане от обирите на османската хазна, но и раздавал голяма част от парите на бедните, помагал на нуждаещите се българи, построил няколко манастира (сред които Осеновлашкия, за който съм ви разказвал). Освен това Вълчан Войвода е организирал нещо като съвет на най-мощните войводи и ги е събирал периодично, за да се организират планове как да се освободи България, а и да се направи организация и всяка от хайдушките чети да отчисли част от плячката си за обща хазна. Тази обща хазна представлява съкровището на Вълчан Войвода, за което почти няма пещера в България, без легенда, че е скрито в нея. Самото съкровище е трябвало да послужи за финансиране на освободителната дейност. Има легенда, че Вълчан Войвода е предложил на руския император да финансира военна кампания за освобождаването на турските земи. Според друга легенда, пък Вълчан е предал голяма част от натрупаното богатство на братята Евлоги и Христо Георгиеви, които за кратко време стават много крупни предприемачи, а накрая завещават огромни суми за построяването на Софийския университет и още ред други обществени каузи. С други думи братята са били money launderers на ограбващия турски данъци, войвода. 

Има и една много интересна теория, че когато остарял истинския Вълчан Войвода предал управлението на четата си, а и името си на по-млад хайдутин и така Вълчан Войвода продължил да шества из поробените български земи и се превърнал в истински мит.

Звучи като сюжет за филм, нали? Само моля ви се не го показвайте на режисьора на филмите за Ботев и Левски, че ще взем да посегне и на Вълчан Войвода. По-добре този велик българин да си остане невъзпят от съвременните кино гении. Да си остане помопозната му статуя на брега на язовир Йовковци като основен паметник напомнящ за великите му дела. А, пък ако ще кичозният „Български Стоунхендж“ да е основна притегателна сила за хора от цяла България да ходят на този хълм в село Раювци, така да е. Щом привлечените от тези неща туристи ще могат да се запознаят с историите за Вълчан Войвода, няма лошо. 

Все пак сме част от Свободния свят (поне засега) и то благодарение на хора като Вълчан Войвода. 

 

Ако знаете дали трябва да се валидира билетът за метрото , когато се прекачваш, пишете ми на Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

- реклама -