путин

Босът е Путин

Когато днес руският президент се срещне в Санкт Петербург с турския държавен глава, единият от тях ще е унизен.

Това ще бъде Реджеп Тайип Ердоган,

който изпълни всички предварителни условия на Владимир Путин за това посещение.

В официално писмо Ердоган се извини пред роднините на загиналия пилот за сваления руски боен самолет на турско-сирийската граница през ноември 2015 г. Предполагаемият убиец на руския летец – турски националист, е застрашен от съдебен процес. Турция ще изплати и компенсация на Русия.

Това е ни повече, ни по-малко падане на колене.

Още преди двамата да се срещнат ще се изясни кой е спечелил и кой – загубил, от това сближаване. И от това, колко близки ще станат отношенията след тази визита на затопляне, зависи доколко ще се разшири кръгът на загубилите. В това число и на Запад.

Най-голямата придобивка, без съмнение, ще е за Владимир Путин.

Той получава всичко, което искаше, а сега любезно подава ръка на покаялия се Ердоган в знак на помирение. Русия значително разширява влиянието си в Близкия изток. След остатъците от Сирия на Асад, отслабеният Египет, Ирак, амбициозният Иран и отчужденият към Америка Израел, сега и Турция търси сближаване с Русия.

Големи са шансовете за руската енергетика.

Русия ще построи напълно ядрената електроцентрала „Аккую“. „Газпром“ вече се радва на новия газопровод в Черно море под името „Турски поток“. По него ще потече още сибирски газ не само към Турция, но и към Южна Европа. „Турски поток“ ще бъде конкурентен на газа от Азербайджан и – внимателно, Герхард Шрьодер! – на запланирания „Северен поток“ в Балтийско море.

От турска страна има повод за радост

Особено сред производителите на земеделска продукция от всички видове.

За разлика от своите испански, италиански и гръцки съперници сега те отново имат правото да доставят в руските магазини плодове и зеленчуци. Собствениците на хотели и ресторанти по турското крайбрежие отново ще могат да приветстват масовия руски турист. А турските тайни служби се надяват на информация от руското разузнаване за джихадистките групировки в Евразия. Престъпниците, извършили терористичния акт на летището в Истанбул, бяха от бившия Съветски съюз.

С най-големи загуби могат да се окажат много сирийци.

Путин, както казват наблюдатели в Москва, иска да предложи на Ердоган сделка. Ако турците прекратят да подкрепят борещата се срещу Асад опозиция, тогава Москва ще прекрати своята помощ за сирийските кюрди.

Ако Ердоган поеме по този път, то съдбата на гр. Алепо ще бъде решена.

Последствията от това ще бъдат усетени от жителите на многомилионния град и многочислените опозиционни групи, които напълно зависят от хуманитарните доставки през турска територия. А сирийските кюрди, ако Путин се отвърне от тях, ще могат да се надяват на помощ само от американците.

Но и самите САЩ са губещи от руско-турското сближаване.

На тях само им остава да гледат как Путин решително разширява своето влияние сред добрите си съюзници в Близкия изток. В най-лошия случай те могат да загубят отдавнашния си съюзник в НАТО. Това силно би засегнало и европейците. Турция защитава южния фланг на алианса и по численост въоръжените й сили са втората армия в НАТО.

Но до това още не се е стигнало.

Само че Ердоган постоянно избухва с все повече сериозните закани към Запада. Анкара плаши ЕС с възможен разрив на договора за бежанците. Ердоган обвинява САЩ, че стоят зад опита за преврат. По-простодушните от западните политици реагират с викове на неговите заплахи, макар че по-добрата тактика би било просто мълчанието.

Риторичната ескалация при такъв човек като Ердоган може да доведе до внезапни действия. В настоящия период на националистическо опиянение и затваряне на устата на критиците той би могъл и да прекъсне преговорите с ЕС, и да излезе от НАТО. Само че както вече беше казано, това все още е далече. Също и поради това, че много турци знаят, че те ще бъдат тези, които са загубили най-много.

Разривът със Запада би означавал, че ще бъдат погребани всички надежди, които са имали мнозинството турци от времето на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк. Само един митнически съюз с ЕС струва повече от всичко, което може да предложи икономически слабата Русия. В Евразийския икономически съюз влиза само този, който вече няма никакъв друг избор.

А, виж, НАТО няма с какво да бъде заменена.

Ердоган притича при Путин, за да се срещнат в Санкт Петербург. И това ще определи бъдещите им отношения.

Путин е босът.

Ако Ердоган изгори след себе си мостовете със Запада, то Путин ще стане абсолютен хегемон. А ако на Ердоган му е интересно да разбере, какво го очаква при такова развитие, то той просто може да попита Армения или Казахстан.

Михаел Туман, в. „Ди Цайт“

- реклама -