църква, Борисов, хора, разделение, ритуали, Синод, Цветница

Борис Станимиров за безЦветната Цветница: Ако сме готови да посрещнем Доброто в сърцата си, можем да имаме най-красивия празник

Цветница по време на пандемия!

Днес е един от най-обичаните от хората празник, който тази година е помрачен от заразата. При това коронавируса и мерките за предпазване от него всяха не само страх в сърцата на хората – той причини разделение. Хората за пореден път се изправиха един срещу друг в единоборство по въпроса дали църквите да останат отворени и трябва ли да се забрани посещението им.

Мнозина реагираха остро на позицията на правителството и решението да не затворят храмовете на светлите Великденски празници. Премиерът Борисов отказа да вземе еднолично решение и наистина се опита да убеди Светия синод да вземе мерки за безопасност. И беше силно разкритикуван за това.

В крайна сметка, дилемата да отидеш или да не на църква беше оставена за разрешаване на съвестта на вярващите. За другите се предполага, че такъв въпрос не съществува. А призивите за смирение, вяра, надежда, наистина остават само добри пожелания.

За вярата, която определя решенията, за възможностите пред управлението на страната и църквата, за ритуалите и рисковете, на Цветница говорим с Борис Станимиров – анализатор, народен представител в 43 Народно събрание.

––––––––––-

– Какъв беше правилният ход на Борисов? Имаше ли изобщо такъв?

– Струва ми се, че премиерът и щабът искат силно да се приложат най-строги мерки около великденските богослужения. И полагат кански усилия да убедят Св. Синод да приеме тези мерки в серия от срещи. Но засега не успяват. Борисов си дава сметка, че вярата е особен вид сила. Това не е като да забраниш митинг или да смениш маршрута на протест. Църквата не се бори за имидж и не се страхува от репресии – тя има една цел – да свидетелства за Истината по начина, завещан от Христос на Тайната вечеря – т.е. светото причастие. И колкото християните са по-притискани, толкова те стават по-твърди във вярата си.

Затова светската власт, натискът на „рационалното“ общество“ са напълно безсилни.

Пантеонът на светците, всъщност се състои от християни, на които в някакво историческо време някой светски управник, враждебна  идеология или обществено настроение се е опитало да попречи да участват в литургия. И при всеки такъв опит Христовата вяра е триумфирала над силата. Да „затворят църквите“ не са успели Нерон и Калигула, Баязид и Салладин, Хитлер и Сталин. Избили са хиляди, но останалите са продължили да бъдат причастни към Тайната вечеря на Новия завет. Служили са тайно, по катакомби, мазета, в землянки в гората. Когато в СССР изземват библиите и налагат „научен атеизъм“, християните изрязват само библейските цитати от учебниците по атеизъм и ги лепят в тетрадки. Вярата е непобедима, а Църквата – вечна. Ще я има и след държавите и институциите.

Затова на Вашия въпрос – Борисов силно иска да ограничи риска от струпване на хора в църквите, но си дава сметка, че това може да се случи само доброволно с волята на Св. Синод.

– Ние ли сме по-католици от папата? Т.е. в Италия и Гърция, които са много по-религиозни страни забраниха ходенето на църква.

– Не приемам изобщо подобни сравнения. Да определиш някой народ като по-религиозен от друг е откровена глупост. Вярата не е присъща на народите, а на човеците. И само Бог знае кой човек е „по-вярващ“ от друг. Голямата разлика с Гърция и Италия е, че там мерките бяха взети в съгласие с църквата. При католиците е лесно – там папата е едноличен и непогрешим.

В православието е по-различно – тук имаме колективно управление с демократично начало – Св. Синод решава с гласуване, в което Патриархът е просто един глас. Убеден съм, че сред митрополитите има гласове за най-строги санитарни мерки, има и такива, които са против. Православните вярваме, че Св. Дух наставлява Св. Синод в решенията му. Вярвам, че има още време да се стигне до едно по-категорично становище.

– Това някаква особеност на националния дух ли е?

– Не. Това е характерно за днешния свят. Хората, които не са вярващи не могат да разберат вярващите. Смятат църквата за ритуал, за традиция, а спирането на богослужението за временно неудобство, като да не ходиш на фитнес. И смятат, че е много нагло на тях да им се забранява да ходят в градинките, а на „бабичките“ и „поповете“ да им се оставя правото да се събират. И това е много логична гледна точка. Но тя почива на неразбиране. За вярващите причастието е път към вечен живот. А той е по-важен от земния живот.

За много хора църквата и молитвата са единственото упование и в дни на ужас и изпитания, достъпът до изповед днес е по-важен от когато и да било. И много от тези хора са самотните, бедни, изоставени, много често родителите на същите тези модерни млади хора, които са избягали по света или по личните си цели и са ги оставили на милостта и грижата на Бога. Тъжно е, че тази тема разделя обществото.

– Позицията на БПЦ е доста безкомпромисна – разчита на вярата на българите или по-скоро на познанията им върху ритуалите и тайнствата на църквата?

– Може би след отговорите на предишните въпроси ще ви изненадам, но аз имам критика към позицията на Св. Синод.  Когато  цялото общество – и вярващи и невярващи е уплашено, стресирано и хората посрещат огромни предизвикателства, едно високомерно демонстриране на доктрината на вярата не е правилно. Не защото не е вярно по същество, а защото не е милосърдно,  липсва му любов. А Истината без любов може да е непосилна. И архиереите трябва най-добре да го знаят.

Тъкмо архиереят може да реши промяна в служението, в неговата власт е да поеме върху си греха от нарушението на канона, точно както има правото да причасти някой, който не е постил и да поеме греха му. Това е тежко решение. Както лекарят, който решава да постави респиратора на един болен и да рискува живота на друг, така и духовникът може да поеме отговорността да рискува духовния живот на паството си в името на оцеляването му. Това е тежко решение. Но Ако Св. Синод реши да служи в затворени църкви и да се предава по радио и телевизия, ако призове хората да посрещнат Възкресението пред домашните си икони, или пък на балкона на дома си със свещ в ръка, или ако дава причастие с пластмасови еднократни лъжици, тогава литургично вцърковените ще го приемат, а останалите, „традиционните християни“ ще укрепнат във вярата.

– Защо се къса комуникацията между Църквата и хората и не може ли БПЦ да намери по-достъпен език за общуване?

– Когато призовавам Св. Синод да приеме най-строгите мерки, то не е защото аз, или пък те се съмняваме, че Св. Причастие носи живот, а не вирус. Но вярвам, че ако направим жест да се поднася причастие с еднократни пластмасови лъжици няма да отстъпим от вярата си. Но трябва да проявим разбиране към онези сред нас, които имат съмнение, чиято вяра не е достатъчно силна, защото слабостта и съмнението е характерно за човеците.

И не на последно място, трябва да проявим уважение към усилията на държавата, защото църквата не е от този свят, но в него съществува.

Причастието е Тяло и Кръв и няма да разпространи вируса, но тълпенето и опашката за приемането му би могло, защото е просто събиране на човеци, а така се разпространява заразата. Вместо Църквата да спори с уплашените хора за върби и минаване под масата, може да бъде сред тях в тези най-тежки времена – да затваря очите на умиращите, да бъде утеха за близките им, да погребва починалите, чиито роднини са под карантина или в болница, да проповядва по телевизията, радиото, интернет. Днес църквата може да влезе в сърцата точно на тези, маловерните, които я нападат в страха си. Точно тези хора и точно днес имат нужда от вяра, надежда и любов. Както казва Спасителят  Не здравите имат нужда от лекар, а болните. (Марко 2:17). И ако в този момент вместо да им се караш ги накараш да се заслушат в думите ти, макар и през youtube, това ще бъде победа на Живота. Какъв по-голям триумф на Христовото Възкресение!

– Каква Цветница е Безцветната Цветница? Окастрен вариант на нещо?

– Името на празника е Вход Господен в Йерусалим. Цветята, върбите, здравецът са просто символи на палмовите клонки, които хората са постилали пред магаренцето на Христос. Ако сме готови да посрещнем Доброто в сърцата си, можем да имаме най-красивата Цветница и без върби и цветя. Защото няма по-красиво цвете от човешкия живот и от любовта между хората. Всеки човек, когото ще спасим с разумното поведение да си останем вкъщи ще бъде наше цвете за цял живот. А онези, които ще погубим от глупост и гордост няма да видят цветята, които после ще им носим.

 

 

- реклама -