Боримечката – символ на родолюбието и българския дух

В малък парк над Клисура се извисява монументалният паметник на един от най-симпатичните българи – Боримечката. Автор на скулпурата е Методи Измирлиев.

Боримечката е възпят във Вазовия роман епопея „Под игото”, а художникът Златьо Бояджиев рисува образа му върху платната си. Прототип на героя е Иван Танков – въстаник от Клисура, който паднал жертва в Априлското въстание през 1876 година. За разлика от него литературният герой – едър и здрав добряк – не само остава жив в романа „Под игото”, но и играе важна роля в следващия роман на Вазов – „Нова земя”. Там героят вече е депутат, който не е забравил нито откъде е тръгнал, нито кои са желанията и надеждите на народа. А родолюбието си подчертава чрез избора на имена за своите синове – Скобелев и Гурко.

Клисура изиграва водеща роля по време на Априлското въстание през 1876 година. Никола Караджов лично донася в града кървавото писмо на Тодор Каблешков, което обявява началото на бунта. Дни по-късно в местността Зли дол се води едно от най-страшните сражения, при което в неравна битка загиват стотици безстрашни българи, а градът е опожарен.

Днес специална табелка указва, че тук се намира втората бойна позиция на въстанала Клисура. От тази височина въстаникът Иван Танков – Боримечката, възвестява гръмогласно, че ще бъде даден първият изстрел от черешовото топче. Пак от тук клисурецът предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и подканва населението да не се страхува. И днес сякаш чувамегласа му, надмогнал тътена на гърмежите и тишината на времето. Сякаш героят ни подканва да не се страхуваме да бъдем българи и до отстояваме позициите си, да се борим за просперитета си.

В парка се влиза през стара дървена порта. След това се преминава през дървено мостче, което сякаш ни връща назад във времето. Сядам на огромната обувка на Боримечката и се заглеждам в бъдещето, което са си представяли дедите ни в героичния за страната ни момент – безоблачно и прекрасно.

- реклама -