Болничен за стрес. Фирми и държава плащат 300 млн. всяка година

Болничен за стрес. Фирми и държава плащат 300 млн. всяка година

Професионалното прегаряне води до прогресивно изтощение, загуба на мотивация и може да завърши с пълен психически срив. Това е един от изводите от проучване на екип от експерти на Българската стопанска камара (БСК) на професионалното прегаряне в шест професии с повишен риск за психичното здраве, публикувано днес на интернет страницата на Камарата.

Авторите подчертават, че проблемът в България е мащабен и представлява сериозно предизвикателство за конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката.

Държавата и работодателите в България изплащат около 300 млн. евро годишно

за болнични, свързани със стрес и прегаряне, като тези разходи показват тенденция към непрекъснато увеличение, коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, потърсен от БТА във връзка с проучването. По думите му около 40 на сто от причините за текучество на служителите са следствие от професионално прегаряне, а над 30 на сто от грешките, нарушенията и злополуките на работното място са пряко свързани с хроничен стрес и преумора.

Изследователите предупреждават, че ако не се предприемат своевременни мерки,

професионалното прегаряне може да достигне размерите на глобална „пандемия“

през следващото десетилетие, коментира Томчо Томов.

По думите му прегарянето не може да се третира като периферен проблем, а представлява ключово предизвикателство в политиките за развитие на конкурентоспособен човешки капитал. Според Томов традиционните управленски подходи се оказват непродуктивни. Научните доказателства категорично сочат необходимостта от системна трансформация на работната среда, с акцент върху психологическото благополучие на работното място, управления на различията и конфликтите, организационна подкрепа и фундаментално преосмисляне на очакванията към бизнес ефективността, посочи експертът.

Според него мерките за справяне с прегарянето обхващат система от действия,

насочени към оценка на риска за психичното здраве и създаване на фирмени програми за

управление на стреса.

Необходимо е поставяне на хората преди процесите, проектиране на работата така, че да се

ограничи претоварването и да се осигурят оптимални условия за здраве, безопасност,

благосъстояние и производителност.

Нужно е също и насърчаване автономията и самоконтрола в работата, използване на ефективни

системи за материално и морално стимулиране и признание за усилията.

Политологът Любомир Стефанов: Искам да видя сега как ще паднат цените, след като цяла кампания партиите говореха за горивата и инфлацията – Flashnews

- реклама -