Бойните знамена бяха тържествено осветени – СНИМКИ

На Паметника на незнайния воин бяха осветени бойните знамена, начело с трибагреника и знамената светини. На водосвета присъства и президентът Румен Радев

Ритуалът беше изпълнен не от патриарха, а от негов заместник – Мелнишкият епископ Герасим. Това не се случва за първи път.

Армейските знамена бяха поръсени със светена вода.

Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев прие строя на почетния караул. Държавният глава поднесе венец на Паметника на Незнайния воин. Беше изпълнен националният химн от гвардейския духов оркестър.


Ритуалът завърши с тържествен марш на гвардейците, а след него ще се състои традиционният военен парад за празника на площад „Княз Александър Първи“.

На 6 май по традиция се отслужва водосвет пред Паметника на незнайния воин, а след това със светена вода биват поръсени бойните знамена, знамената-светини и българските войни от представителните части. Водосветът се прави за здраве и успехи на армията ни. Той е обред, установен от светата църква като неговата символика е, че водата чисти, пречиства греховете, освещава и има целебна сила.

Затова преди сражения православните армии са ръсени със светена вода и войните влизали в боя, като вярвали, че имат Божията закрила срещу неприятеля.

За първи път водосвет на бойните знамена е отслужен по времето на цар Симеон Велики преди битката при река Ахелой през далечната 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, е извършван водосвет.

След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България ген. Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът е възстановен през 1993 г.

След освещаването на водата с нея се поръсват 8 знамена-светини за българската армия, които се съхраняват във Военно-историческия музей. Едното е знамето, ушито през 1877 година от Стилияна Параскевова. То е първообразът на националния ни трибагреник. Освещава се и знамето на 1-ви конен полк – то е поръчано в Санкт Петербург и е пример за това, че има страни, в които бойно знаме е различно от националното. В основата на знамето е гербът на червено поле-щит и изправен коронован лъв.

Освещават се още знамената на 13-ти пехотен рилски полк, на 15-ти пехотен Ломски полк, на 23-ти пехотен Шипченски полк, на 24-ти пехотен Черноморски полк, на 25 пехотен Драгомански полк и на 30 пехотен Шейновски полк. Знамената са участвали и са били храбро пазени във войните – от Сръбско-българската до Втората световна война.

- реклама -