Започва непрекъснат мониторинг на цените на вносните хранителни продукти. То се въвежда, след като стана ясно, че има двоен стандарт за цените и качеството на стоките, предлагани в Западна и Източна Европа.
Какво точно се случва на родния пазар и как ние можем да реагираме, ето мнението на Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“.
FN: Г-н Николов, как трябва да реагираме, след като стана ясно, че има двоен стандарт за стоките, предлагани в различните страни от Европа?
Какво точно се случва, не може да се каже, защото докладът от изследването още не е публикуван. В момента само министърът е запознат с детайлите. Още повече с марките. Ние смятаме, че за потребителите е най-важно да знаят имената на производителите, за да могат сами да направят своята оценка, като отидат в магазина. Защото за някои хора този проблем може да не е толкова първостепенен и важен.
За да не се превръща цялото нещо в една шумотевица – обща и непрецизна, е важно да се публикуват конкретните данни и след това вече всеки човек ще си направи за себе си изводите. Например това, което се казва за безалкохолните, че са с глюкозо-фруктозен сироп, а не със захар, за мен не толкова важно. Но е важно да знаем кои точно компании го прилагат този двоен стандарт. Ще бъде много неправилно, ако сложим всички под общ похлупак. Няма да е коректно, защото има такива, които не прилагат двоен стандарт.
FN: В „Активни потребители“ имахте ли подозрения, че има такъв двоен старндарт?
Не само подозрения. Подобно проучване беше направено за първи път преди 7 години в Словакия и имаше конкретни данни. Миналата година и в началото на тази се направиха нови изследвания отново в Словакия, Унгария, Чехия. Очакваме за Словения всеки момент да са готови данните. Данни има много, но трябва да се продължи с тези проучвания, за да бъдат информирани потребителите и респектирани производителите. Ако потребителите им покажат с действията си, че не харесват тази практика, те ще трябва да я променят. Важно е да уточним, че тези практики не представляват нарушение на законодателството.
FN: Т. е. административно няма как да бъдат санкционирани.
Няма как. Единствено ако се промени законодателството. Обаче на ниво Европа. Ние можем да си преценим как да процедираме според конкретните действия на конкретните фирми. След като се вижда, че има такъв проблем при 7 от 31 изследвани храни, хубаво е да имаме 301 изследвани, за да имаме повече информация. Потребителят е много силен, когато е информиран. И обратното – много слаб, когато не е информиран.
FN: А на ниво ЕС какво би могло да се направи, за да се променят нещата?
Вече имаше обсъждания на ниво Съвет на министрите. Страните от Вишеградската четворка подготвят някакви предложения. Но тук ролята на България ще бъде много голяма, защото предстои председателство. А знаем, че председателството може да приоритизира и добавя някои теми. Много е важно как ще се продължи.
FN: Вие какви конкретни действия предвиждате като организация?
Имаме среща с министъра на храните утре и ще трябва да разбере какви идеи има той. Доколкото разбрах, министерството има идея да прави наблюдение на цените. Оказва се, че при 16 от 31 стоки цените са по-високи в България, отколкото в Германия. На първо време трябва да се направи повече анализ на тази връзка между цена и качество. Защото в една свободна пазарна икономика цените не могат да се регулират. Но пък могат да се преследват практики, които не са в правилата на конкуренцията – ако има заформени картели. И не е казано, че това трябва да е на последното ниво – супермаркета, може да е преди това някъде на ниво вносители. Да има такива неконкурентни структури и там трябва да се търси решение още повече, че има законодателни механизми.
FN: Има ли такава тенденция – българските потребители да търсят напоследък повече родни продукти.
Не бива да противопоставяме български на чужди производители. На потребителя му е важно да има високо качество на приемлива цена. Ако нашите производители могат да се представят добре пред потребителите, работят за добро качество, а не както стана сега със стандарта за киселото мляко – да се опитват в обратната посока да вървят, тогава ще имат успех. Но това си зависи най-много от тях.
Знае се, че през годините те имаха много проблеми- млякото, млечните произведения, месото… В една пазарна среда винаги е имало продукти с по-високо качество и с по-ниско качество. Големият проблем е как потребителят да бъде информиран и да може да направи адектватния избор. А не да си мисли, че нещо е качествено, пък то да се окаже, че е компрометирано. Да няма измами, да няма нелоялни практики.
FN: Как този проблем е решен в останалите страни от Европа?
Този проблем не е от вчера. Просто хората изпитват продуктите и публикуват информация за тяхното качество. Ние също правим от години такива тестове. Разликата е, че миналата година в Чешката асоциация са членували 60 000 човека, а при нас няма и 1000. Т. е. потребителите също трябва да участват активно, ако искат да защитят интересите си. Ако ние имахме 60 000, щяхме да правим не по 3-4 теста на година, а по 30-40. Може би по-бавно узряваме за този модел.
Може би ние не информираме хората относно ползите от участие в такива инициативи. Но ние работим в тази посока и рано или късно ще успеем, сигурен съм. Хората трябва да свикнат с мисълта, че от тях зависи много повече, отколкото си мислят. Сега всички чакаме на държавата и на министъра какво ще каже. Докато западноевропейците не чекат, де действат, като не са доволни, завеждат дела.
Зареждане ...