През 2022 г. в Националния център за анализ на БНБ бяха задържани общо 839 броя неистински български банкноти, от които 832 броя циркулирали в паричното обращение.
Спрямо задържаните през 2021 г. броят на неистинските банкноти е с 413 по-малко. В общия брой на задържаните през годината неистински български банкноти с най-голям дял са тези от 50 лева (54.23%), следвани от банкнотите от 20 лева (33.85%). Неистинските банкноти от 100, 10, 5 и 2 лева са с дялове съответно 1.67%, 6.79%, 3.22%, 0.24% и 3.22%.
През 2022 г. са задържани 181 броя неистински разменни монети, всички циркулирали в паричното обращение.
В изпълнение на функциите по извършването на експертна оценка за истинност на чуждестранни банкноти и монети, задържани на територията на България, през 2022 г. в БНБ бяха задържани 751 броя евро (в това число 284 циркулирали в паричното обращение), 1174 броя долари (374 от тях циркулирали в паричното обращение) и 276 броя банкноти от други чуждестранни валути, циркулирали в паричното обращение, казват от БНБ.
Доларът и златото
През 2022 г. доларът поскъпна с 6.2% спрямо еврото. Поскъпването на долара през първите девет месеца от годината се определяше главно от разширяването на спреда между доходността на европейските и американските Държавни ценни книжа, което до голяма степен отразяваше по-бързото повишаване на лихвения процент по федералните фондове в САЩ спрямо повишението на референтните лихвени проценти в еврозоната.
През последните три месеца на годината тенденцията се обърна и доларът започна да поевтинява спрямо еврото.
Основни фактори за това бяха появата на признаци за отслабване на инфлационния натиск в САЩ, ускореното повишаване на референтните лихвени проценти в еврозоната и проявената от представители на Федералния резерв и ЕЦБ все по-голяма загриженост за забавянето на икономическия растеж, посочва докладът.
През 2022 г. спот цената на златото, измерена в долари, отчете незначително понижение с 0.3% до 1824 долара за 1 тройунция, но в евро тя се повиши с 5.9% до 1704 евро за 1 тройунция.
Брутен вътрешен продукт на България
Към декември 2022 г. размерът на брутния външен дълг на България възлезе на 43.9 млрд. евро (51.9% от БВП),
като се повиши с 2425.2 млн. евро спрямо края на 2021 г. най-вече поради нарастването на дълга на банковия сектор и на сектор „държавно управление“.
През 2022 г. растежът на реалния БВП на България възлезе на 3.4%5 , като за него допринесе силното вътрешно и външно търсене на български стоки и услуги.
По-високият растеж на заплатите спрямо инфлацията в условията на увеличаващ се недостиг на работна сила и силно отрицателните в реално изражение лихвени проценти по кредитите и депозитите стимулираха растежа на реалния БВП по линия на по-високо потребление на домакинствата.
Зареждане ...