Близо 70% от българите споделят конспиративно мислене

Близо 70% от българите споделят конспиративно мислене. Близо 70% споделят конспиративно мислене, 48,8% споделят релативизъм на фактите,

а 36,9% – дезинформационни и конспиративни

схващания. Това показва проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), чрез онлайн анкета сред 1071 български граждани на 16+ години. Периодът на провеждане е 25 май – 2 юни 2024г.

Общо 48% от българите определят

като голям проблем опитите на чужди сили да повлияят на изборите за Европейски парламент, 33% го определят като малък проблем, а 19% смятат, че не е проблем.

Според проучването 58% от българите са готови да я защитят с оръжие, ако страната ни бъде нападната, а 42% – не са.

Ключовите предизвикателствата през Европейския съюз (ЕС) са миграционните потоци към ЕС, инфлацията и високите цени на енергията, смятат около 80% от анкетираните.

По-малко от 45% оценяват

разпространението на китайското влияние в ЕС и намаляващия интерес на САЩ към Съюза като стратегически партньор за ключови предизвикателства.

Под 20% от анкетираните споделят, че ЕС трябва да подкрепи Украйна във военно отношение,

19,4% смятат, че ЕС трябва да засили още повече политиката си на санкции спрямо Русия, близо 27% заявяват, че Съюзът трябва да окаже натиск върху Украйна за водене на преговори. Около 1/3 казват,

че ЕС трябва за заеме неутрална позиция.

Според 31,5% е много вероятно правителството на САЩ да се опита да повлияе на изборите за Европейски парламент, 25,4% отговарят, че държавното ръководство на Русия е много вероятно да се намеси, а според 24,3% отговаря Европейската комисия.

Близо 60% от българите са напълно съгласи с твърдението,

че политиците често не казват истинските мотиви за своите решения, 51,7% са напълно съгласни, че по света се случват много важни неща, за които обществеността не е информирана. Почти 70% са съгласни, че съществуват тайни организации, които оказват голямо влияние върху политическите решения.

От събрани около 92 хил. статии за Еврозоната 1,5% съдържат дезинформационни послания.

За Шенген – от близо 105 хил. статии 35% съдържат дезинформация. Относно военната подкрепа за Украйна – 8% от малко над 112 хил. статии

съдържат дезинформационни послания.

Тодор Галев и Горан Георгиев представиха и модел за противодействие на дезинформацията, според който превантивни мерки могат да бъдат повишаване на обществената устойчивост, подобряване на медийната среда и модернизиране на официалните институции.

Възпиращи мерки могат да бъдат увеличаване и разширяване на санкциите и подобряване на откриването и разследването.

Ако в неделя всички ние не отидем да гласуваме, то директно ще повлияем на изборните резултати и то не в посоката, в която всички ние бихме искали Европейският съюз да се развива, защото ще оставим другите да решат вместо нас бъдещето на властта в Европа, каза Йорданка Чобанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Тя участва в представянето на проучване на Центъра за изследване на демокрацията.

Нека всички да бъдем бдителни спрямо манипулациите за ЕС.

- реклама -
error: Съдържанието е защитено