доход банкомат гаранция Медицински университет обвинени прием студенти

Близо 557 лв. са нужни за издръжката на човек

Близо 557 лв. са нужни за издръжката на един човек през второто тримесечие. Това е с 1% по-малко на годишна база. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Динамиките в предходните години са били нагоре, но от 2014 г. заради дефлацията издръжката на един човек от семейство намалява, обясни Димитров. Това е бавен процес, обаче, който не се забелязва от хората.

Основната причина е движението надолу на цените на природния газ.

2226 лв. са необходими за едно четиричленно семейство. С тази сума трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата. В страната повишаването на средната работна заплата е заради повишаването на МРЗ и СРЗ. Темповете на нарастване на заплатите са недостатъчни, за да има осезаемо подобряване на жизнения стандарт на населението.

Границата на бедността

Границата на бедност е 295 лв. при тези хора най-необходимите стоки от първа необходимост леко поевтиняват – олиото, захарта, водата и вътрешният транспорт.

За първото тримесечие на 2016 г. 31.3% от населението, живеят под прага на бедност – те намаляват с 9%, но това са 2.5 млн. души, ако се прибавят към тях данните от Евростат 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Според данните на Евростат тези хора се увеличават.

Над 54% живеят около прага на бедност – между 295 до 420 са 270 хил. души, с доход около 557 лв. са над 4.2 млн. души. Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата.

Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия ЕС.

Как дефлацията се отразява на икономиката и растежа

В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0.5%, което означава че приходите са разчетени при такова движение нагоре.

Това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци. Има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, които са били отлагани досега, обясни Димитров.

Инфлацията е основен фактор за икономическия растеж – вътрешното потребление, което е поставено под внимание, защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари„, допълни той.

Димитров припомни, че една от целите, които движи икономиката напред, е контролираната инфлация. Дефлацията създава проблеми, за да има ръст в БВП е нужна „здравословна“ инфлация между 1 и 2 %. Доходите трябва да бъдат стимулирани, което очевидно не се случва, предвид данните, смята той.

Пазарът на труда

Увеличението на заетостта е доста плахо, по неговата оценка. Спад до 7.3% показват бързо снижение на безработицата, което означава, че икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях.

Парадоксалното е, че има 70 хил. по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 хил. души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13.4%, което е около половин милион души, обясни Димитров.

Коефициентът на заетост също показва позитивна тенденция, която обаче е недокрай вярна, защото приближава 50%, от тези, които са постигнати преди кризата от 2008 г. Възстановяването на заетостта не следва тези темпове. Възстановени на работа са около половината, а останалите не са изобщо на пазара на труда, което означава, че тези хора вероятно са емигрирали, според него.

Синдикалистът отново заяви, че който говори за ръст в депозитите, манипулира обществото, защото две трети от хората у нас нямат никакви депозити, а от тези, които имат, растат върховите 10%.

Ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1.7%. Търсенето на работна сила е фактор за увеличаването на СРЗ. През 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната. Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници. 704 хил. души или 31.9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 хил. души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6 хил. души.

- реклама -