Бизнесът у нас не е готов за изкуствения интелект

Две трети (67%) от ръководителите са

на мнение, че нововъзникващите технологии като AI и Generative AI (GenAI) ще повлияят значително на бизнеса им след пет години. Само 33% от тях признават, че той вече оказва влияние върху процеси и хората към настоящия момент.

Някои лидери са по-предпазливи по

отношение на ползите от AI, като само 50% от финансовите директори и 51% от главните изпълнителни директори вярват, че той променя бизнеса им, в сравнение с 63% от главните оперативни директори.

В края на миналата седмица пристигна

и второ потвърждение на тези данни, след като стана ясно, че през 2023 г. 8 на сто от компаниите в Европейския съюз, които са с 10 или повече служители, са използвали в своята дейност технологии, базирани на изкуствен интелект. Това сочат данните на Европейската

статистическа служба Евростат.

През миналата година България е била на предпоследно място (3,6 на сто) в ЕС по дела на фирми, които са използвали технологии с изкуствен интелект в бизнеса си, спрямо всички компании в страната, които са с 10 или повече служители.

Последна е била Румъния (1,5 на сто),

а преди нашата страна са класирани Полша (3,7 на сто) и Унгария (3,7 на сто). Водещи са били Дания (15,2 на сто), Финландия (15,1 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).

„Изследването на Adecco Grouр

показва пропуски в уменията на

топмениджмънта в компаниите. Това ще повлияе на ефективността от внедряването на нововъзникващите технологии. Лидерите със стратегически роли трябва да бъдат убедени в бизнес ползите от AI, за да ускорят приемането.

По-голямата част от глобалните лидери нямат

доверие в уменията и знанията в областта на AI на своя лидерски екип, което означава, че е по-малко вероятно да разберат рисковете и възможностите, които идват с внедряването му, както и нуждата от създаването на стратегия за отговорното му прилагане“, коментира Надежда Василева, изпълнителен директор на Adecco България.

Лидерите, които в момента не разбират

нововъзникващите технологии, е по-малко вероятно да предоставят насоки и обучение на своята работна сила. Според данните от проучването почти половината (43%) от топмениджърите, които нямат доверие в знанията на своя екип, предлагат възможности за повишаване на уменията на своите служители.

Едновременно с това две трети (66%)

от анкетираните ръководители планират да наемат нови таланти за позиции, изискващи AI умения, вместо да обучават съществуващите си екипи. Тази стратегията за „купуване срещу изграждане“ на таланти не е устойчива и може да доведе до повишаване на заплатите. 72% от бизнес лидерите казват, че заплащането за длъжности, свързани с AI, вероятно ще се увеличи

през следващите 12 месеца.

„Тъй като дигиталните и технологичните умения оказват влияние върху почти всяка роля, компаниите трябва да обмислят дали набирането на нови таланти е най-ефективният метод.

По-устойчиво е инвестирането в обучения,

които да повишават уменията, както и в преквалификация. Така може да се подпомогне вътрешната мобилност и да се осигури устойчива заетост за настоящите служители“, добавя Надежда Василева.

Изкуственият интелект пести

над 4 часа седмично на служителите

До каква степен се използват инструментите за изкуствен интелект, какви са най-честите им приложения, заплаха ли са за професиите в бъдеще, или по-скоро ще ни бъдат помощник? Тези отговори търси в свое проучване „Телерик Академия“. То е проведено сред общо 150

професионалисти с различен опит и позиции​.

73% от анкетираните използват инструменти за изкуствен интелект в работата си поне веднъж седмично, a 52% подчертават значението на това да разбират как ефективно биха могли да интегрират големи езикови модели (LLMs) в ежедневните си задачи. Интересен факт е, че въпреки широкото навлизане на LLMs в бизнеса, те се използват много повече в по-малки компании

или от хора на по-високи позиции.

83% от професионалистите разпознават LLMs като основни инструменти за повишаване на ефективността и креативността си, като най-честите техни ползватели отчитат, че спестяват средно по 4.39 часа на седмица. Сред силните страни на LLMs са признати генерирането на текстове и езиковите преводи, но хората са склонни да оценяват по-високо качеството на генерирани от ИИ резултати извън сферата

на техните основни компетенции.

96% от респондентите посочват, че се налага да адаптират предложените от ИИ решения, преди да ги приложат, а над 50% изразяват липса на увереност в ефективното използване на LLMs. Същевременно 85% от преминалите обучение отчитат по-голяма сигурност в знанията си относно инструментите за изкуствен интелект. В България все още много малко служители търсят активно

обучение (~23%) или вече са били на такова (27%).

На ниво компания 43% потвърждават внедряването на инструменти за изкуствен интелект в работата, само 24% имат планове да започнат да прилагат LLMs и едва 18% отчитат високи инвестиции в посока ефективно използване на такива инструменти. Като основни предизвикателства са посочени сигурността и защитата на личните данни (54%), качеството на данните (44%) и липсата на служители с нужните умения (33%).

Служителите играят съществена роля

в процесите по внедряване на инструменти за изкуствен интелект в компаниите. 44% гледат на тях по-скоро като възможност, а не като заплаха. LLMs представляват значителен потенциал за революционизиране на работните процеси, но за да се възползват в пълна степен, компаниите следва да инвестират в инфраструктура и обучения, така че гарантират адаптивността на таланта

към променящия се пазар на труда.

„Големите езикови модели (LLMs) постепенно ще се превърнат в инструмент, който ще бъде повсеместен – така както са Word, Excel и браузърът. За разлика от конвенционалните инструменти, LLMs могат да генерират, управляват и анализират всяка форма на данни – текст, звук, пиксели, произволен код, почти всичко.

Те са универсални, а това ни кара да вярваме,

че ще се разпространят още по-бързо и ще окажат влияние върху всяка професия. Най-важното обаче е да използваме инструментите за изкуствен интелект ефективно, така че те да работят заедно с нас, а не вместо нас – сподели Александър Китов – вицепрезидент „Продукти“ в „Телерик Академия“,

по време на представянето на резултатите от доклада.

– Като се има предвид това потенциално бъдеще, ние нямаме друг избор, освен да образоваме нашите курсисти за потенциала на тези инструменти и да гарантираме, че завършилите Академията продължават да изпреварват конкурентите си на пазара на таланти.“