Бизнесът търси строители и шивачи, а професионалното образование предлага ресторантьори и икономисти.
Това сочи извод от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) по темата за професионалното образование и пазара на труда.
Експертите анализират доколко професионалното образование отговаря на нуждите на пазара на труда.
Анализът е за 2024 година – 2025 година, съобщиха от ИПИ, цитирани от pariteni.bg
В анализа се съпоставят конкретните професии, които се търсят на пазара на труда с тези, които се предлагат от професионалното образование.
За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното
образование подготвя малко (под 1 процент от приема) или никакви кадри. За професията със
заявена най-висока потребност – строител, с дял от 15 процента от всички търсени специалисти,
приемът е едва 0,2 на сто от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори
формират по над 6 процента от заявените места, докато в професионалното образование те
представляват по 0,3 процента от приема. Сравнително голямо съответствие има само при
професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.
През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора,
а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване.
Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията „Архитектура и строителство“, „Техника и Производство и преработка“ – те формират над 60 процента от бъдещото търсене на специалисти.
В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36 процента от общия прием.
Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периодът, в които сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда.
Специалисти в направлението „Стопанско управление и администрация“
се очаква да формират 34 процента от търсенето в средносрочен план – към тази година такова обучение обаче започват 10 процента от учениците според план-приема в професионалното образование.
Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2 на сто, обучение в това направление са започнали 15 процента от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление „Услуги за личността“, където са 4 на сто от бъдещите потребности от работна сила и 16 процента от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството.
Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на възраст 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2023 г. е 82,8 на сто, или с близо 7 пр.п. по-висок от този на хората с общо средно образование (76,1 процента) и с близо 9 пр.п. по-висок от средния на страната (73,9 на сто). Показателите за заетостта и безработицата на работната сила с придобита професионална квалификация (ППК) също са сравнително благоприятни. Коефициентът на заетост на хората с ППК е 79,7 процента при 70,7 процента в страната, а на безработица – 3,7 на сто при 4,4 на сто в страната през 2023 година, се посочва в проучването.
През учебната 2024/2025 г. в професионалното образование има 36 129 места в общо 142 професии. Приемът в професионалното образование представлява 59 на сто от общия прием в средното образование. Най-много са записаните ученици в направленията: „Техника“ (основно в професията техник на транспортна техника) – над 9000; „Информатика“ (основно в професиите икономист-информатик и организатор интернет приложения) и „Услуги за личността“ (основно ресторантьор и готвач) – по над 5500; „Изкуства“ (основно в професията дизайнер), „Стопанско управление и администрация“ (основно в професията икономист) и „Селско, горско и рибно стопанство“ (основно в професията техник-растениевъд) – по над 3000.