Бизнесът против работно време и място при работа от вкъщи

Категорично възразяваме по отношение на предвиденото задължително уговаряне на периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя,

при уговорен смесен режим на работа.

Това се казва в становище на БСК по промени в Кодекса на труда, касаещи работата от разстояние.

На 11 септември изтече срокът за обществени консултации по предложените промени.

Според работодателите това следва да остане като възможност, а не като задължително съдържание на трудовия договор, така както и работещите на смени не уговарят предварително в трудовия договор графика на смените си.

„При смесените режими (които са преобладаващата част от случаите) на работа от разстояние предложената разпоредба може да доведе до негативни последици.

Например, ако работникът работи в Перник и за място на работа е посочено гр. Перник,

а седалището на работодателя е в София,

то в периодите на работа, когато работникът е в София, той ще се счита за командирован. В тези случаи би следвало да се уговорят две места на работа – София и Перник.

Ето защо считаме, че с предложената разпоредба по-скоро би се създала неяснота за работодателите“, пише в становището.

От БСК предлагат предоставянето на информация от работника за характеристиките на работното място да бъде заменено с предоставяне на декларация,

че работното място за извършване на работа от разстояние отговаря на необходимите изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,

определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

От Сдружението за модерна търговия също са несъгласни с част от промените в Кодекса на труда. 

„Считаме, че предложените изменения в трудовите договори да се фиксират (1) мястото на работата от разстояние, както и (2) периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на

работодателя, при уговорен смесен режим на работа, противоречат на обявената цел на Проекта,

като напротив, същите отнемат от гъвкавостта, с която в момента се ползват работодателите и служителите, уговорили възможността за дистанционен режим на работа“, пише в тяхно становище.

Основен проблем, според нас е, че нормативната уредба в България и в частност Кодексът на труда,

в настоящия си вид в голяма степен слага знак за равенство между две форми на работа,

които по същността си представляват два различни правни института (по модела възприет в някои

чужди национални законодателства), а именно – надомната работа (working from home/home office) и работата от разстояние (mobile working), посочват от Съвета на жените в бизнеса в България.

Според тях с промените,

съгласно разрешението, което дава българският законодател в момента,

разликата между надомната работа и работата от разстояние се свежда предимно до средствата,

чрез които се изпълняват трудовите задължения при двете разновидности на организация на работа – за извършване на работата от разстояние необходимо и задължително условие е използването на информационни технологии.

Същевременно и в двата случая КТ изисква работникът да изпълнява работата си от обособено място в дома си или на друго място, но при всяко положение постоянно стационарно.

„Не такава е логиката на законодателите в някои други държави. В Германия например, “home office” е форма на работа, извършвана от дома на работника или от друго постоянно място извън помещенията на работодателя. В противовес на това, “mobile working” е съществено различен вид форма на работа, при която (именно защото се използват информационни технологии и те позволяват това) служителят може да изпълнява трудовите си задължения от всяко място, което прецени (включително места различни от работни помещения, като кафенета, клубове или открити пространства), без да е необходимо то да е предварително определено или съгласувано с работодателя и без то да има постоянен характер“, с казва в становището на организацията.

- реклама -