Бизнесът категорично против квотите за хора с увреждания във фирмите

Woman in a wheelchair

Бизнесът и работодателите са категорично против т. нар. квоти за хора с увреждания, които трябва да се наемат във фирмите. Това стана ясно по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Социалните партньори, заедно с ресорния министър Бисер Петков, обсъждат в детайли проектозакона за Закона за хората с увреждания.

Васил Велев от АИКБ заяви, че има поне девет причини да не подкрепят този законопроект. Най-неприемливо решение според Велев са квотите. Той посочи като пример, че предприятие с 50 души трябва да има 4% служители хора с увреждания. При по-големите предприятия трябва да са 2%. Според изчисления на АИКБ промените ще натоварят бюджета с нови 51 млн. лева и няма да се решат проблемите на хората.

Димитър Бранков от БСК също смята, че квотите не са решение на проблемите. Също така не е добре избистрена и идеята да се прави индивидуална оценка на потребностите. От думите на Бранков стана ясно, че фирмите ще плащат санкция до 10 000 лева, ако не наемат хора с увреждания. Ако това залегне в закона, най-потърпевши ще са малките предприятия. Според Бранков тази пробойна в закона създава условия за корупция.

Главният секретар на БТПП Васил Тодоров предложи вместо да се набляга на санкциите,  да се помисли за повече стимули за фирмите да наемат хора с увреждания.

Президентът на КНСБ Димитър Манолов също заяви, че не е привърженик на квотния принцип и очаква по-добро предложение, но към момента такова не е предложено.

Манолова омбудсман цени ток парно прокурор„Погледнете на хората с увреждания като възможност“. Така омбудсманът Мая Манолова се обърна към бизнеса и работодателите по време на Тристранния съвет.

По данни на Манолова в България има 700 000 души, които са решения от ТЕЛК, което е около 10% от населението. Според омбудсмана потенциалът на тези хора може да е полезен на фирмите. Като пример тя посочи неин сътрудник, който е 100% незрящ, но квалификацията му е помогнала при изготвянето на текстовете от разглеждания законопроект.

Манолова е съгласна да приеме критиките да не се въвеждат квоти за наемане на хора с увреждания, но предлага на Тристранката да измисли друг вариант, който да поощрява работодателите.

Общественият защитник обърна внимание и на критиките, че ще се раздуе щатът на администрацията, който ще е ангажиран с проблемите на хората с увреждания. Манолова отбеляза, че от 2021 година ще има нов орган, но числеността на държавните служители няма да се увеличава, а ще се преобразува с нови функции Агенцията за хората с увреждания. Предвижда се и нов орган за мониторинг, който обаче няма да увеличи разходите за издръжка, тъй като се нуждае от бюджет. В този орган ще влязат експерти от сега действащи структури, сред които Комисията за защита от дискриминация и екипът на омбудсмана. Манолова дори предложи нейните хора и тя самата да не влиза в новия орган, за да не се появяват спекулации. „И без да влизам в този нов орган, ще продължа да защитавам хората с увреждания“, категорична е Манолова.