Битката за Панагюрското съкровище или щипка местен шовинизъм

В четвъртък Общинският съвет на Пловдив трябва да реши дали да подкрепи с декларация

завръщането на Панагюрското златно съкровище за постоянно

в Археологическия музей под тепетата. Идеята е стара, но в летните жеги гъделичка приятно местния шовинизъм. И звучи много по-добре от неуспешната битка на Общината с превозвачите,

които упорито возят без климатици клетите пътници

в градските рейсове дори и при 40 градуса.

На утрешната сесия на местния парламент ще се гледа предложението на групата общински съветници от „Браво Пловдив“

да не се допусне подписване на нов договор,

подобен на доскоро действащия, с който съкровището да се съхранява в Националния исторически музей. Предложението вече е минало през комисиите на ОбС.

„Ние настояваме такъв нов договор да не бъде подписван. Регионалният археологически музей в Пловдив има необходимия експертен екип и инфраструктура, за да се грижи за Панагюрското съкровище“. Това обясни общинският съветник от „Браво Пловдив“ Борислав Инчев, който на последните избори беше в листата на „Синя България“.

От „Браво Пловдив“ смятат, че ако съкровището стане постоянна част от експозицията, то ще допринесе за увеличаване на туристическия интерес към града под тепетата.

Защо не е разумна идеята прочутата колекция да се закотви в Пловдив, се опита да обясни служебният министър на културата Найден Тодоров. Знаменитият композитор и диригент трудно може да бъде заподозрян, че не мисли доброто на родния си град.

„Мястото на Панагюрското златно съкровище е в Националния исторически музей.

То е национална ценност и трябва да бъде презентирано по света“, 

категоричен беше министърът пред Би Ти Ви вчера. Той напомни, че когато съкровището е открито в Панагюрище, то първо е заведено в местния музей. След това е прехвърлено в Пловдив, но е уведомен и НИМ, където отива по-късно. Точка на споровете къде да се съхранява, слага окончателно решение на седемчленен състав на Върховния административен съд от 2014 г., което определя съкровището като държавна собственост.

„Националният музей може да го презентира по-добре пред света. Това съкровище беше в Лувъра, беше в Британския музей, предстои излагането му в Гети музея в Лос Анджелис. Това може ли един регионален музей да го направи?“, попита риторично Тодоров.

Министърът на културата уточни, че в музея в Пловдив има малко над 20 служители. А бюджетът на културната институция е под 1 милион лева.

За сравнение, НИМ има над 150 служители и над 5 млн. бюджет

Найден Тодоров определи казуса като „измислен“. И каза, че връщането на Панагюрското златно съкровище в Пловдив няма да е градивно действие.

Директорът на Регионалния археологически музей в Пловдив Костадин Кисьов е убеден, че

РАМ има всички условия да съхранява ценното тракийско наследство,

но отказа да коментира политическата акция около съдбата му.

Засега не е ясно и как ще реагира на претенциите на Пловдив местната власт в Панагюрище. Там могат да се похвалят с отговарящ на всички световни стандарти трезор, изграден през 2012 г. с парите на покойния собственик на „Асарел-Медет“ проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Сега компанията поема всички разходи веднъж годишно Панагюрското съкровище да пристига в града, чието име носи. Местните обаче не настояват да закотвят оригинала в своя музей. Все пак там постоянно присъства копие, изработено с дарено от Цоцорков злато. През годините са направени три копия на златната колекция. Те са изложени в Пловдив, Панагюрище и София. Периодично се появяват слухове, че оригиналът е продаден и подменен, но досега те не са доказани.

Иначе поредният напън Пловдив да сложи ръка на съкровището може би ще завърши с провал, но пък вероятно ще донесе дивиденти на политиците, които удариха тъпана.

 

Заминава за столицата през 1974 г. с правителствено решение

Панагюрското съкровище е изработено в края на IV или началото на III в. пр.Хр. и е с общо тегло от 6,164 кг. Състои се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени на които са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон. Те са изработени от масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства.

На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика, която тогава се е намирала на главната улица в Панагюрище. По това време в читалищния музей работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище и са заведени в инвентарните книги на музея под тепетата. По-късно, вече с решение на правителството, съкровището отива в София през 1974 г. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после – в Националния исторически музей.

Източник: Марица.бг

- реклама -