Безценни съвети срещу преяждане и препиване

Безценни съвети срещу преяждане и препиване – Два пъти в годината рискът от панкреатит рязко скача. Когато прекалим с храната и алкохола, преставаме да обръщаме внимание на досадния началник в тялото си, пише „Стандарт„.

Настъпва един от двата периода в годината,

известни сред много лекари като „сезонът на панкреатитите“. Единият е сега по Коледа и Нова година, другият е през пролетта покрай Великден и Гергьовден. Това е време с много почивни дни, разделени от някой и друг работен, в който дори когато се появим в службата, продуктивността ни не е висока, а много хора точно тогава си взимат отпуск и така се получава по седмица и повече ваканция.

Какво прави българинът през тези дни? Мога смело да предположа, че предимно яде и пие. Традицията ни на пиене е това да се случва в компания и с обилно количество храна, а кухнята ни е вкусна. В това само по себе си няма нищо лошо. Когато алкохолът се пие „с мезе“, той се усвоява по-бавно – факт, който ние сме разбрали от опита и наблюдението. Всеки знае, че една чашка дори от най-слабия алкохол въздейства много по-силно, ако се изпие на гладно.

В този смисъл, съществуват два крайни случая на пиене

Първият, да го наречем „до ефект“, е по-характерен за северните народи. Този вид консумация на алкохол предполага да се пие само алкохол до пълно опиянение и почти без храна. Обикновено се ползва водка, уиски или друг подобен силен алкохол. Този вид пиене води в много по-голяма степен до развитие на алкохолизъм, но също така и до заболявания като чернодробната цироза.

Южните народи, към които по манталитет спадаме и ние, българите, пият едновременно с храната. По тази причина по-характерни са наситените с аромат алкохоли – вина, ракии, анасонови напитки, коняци, ликьори и други подобни. Всеки от тях се приема със съответното мезе. За риба – бяло вино, за червено месо –

червено вино, списъкът е ужасно дълъг.

При този вид пиянство рискът от развитие на тежък алкохолизъм е по-малък, но за сметка на това при преяждане, съчетано с препиване, често се получава панкреатитът, с който започнах.

Това заболяване не ми е съвсем по специалност, тъй като не засяга пряко сърцето, но няма как да не го спомена, тъй като се явява нещо като медицинска визитна картичка на нашите празнични сезони. Представлява остро възпаление на панкреаса, което води до перитонит. Причините за неговото възникване могат да бъдат и други, но комбинацията на преяждане с препиване винаги се цитира като водеща. Протича с

остра, непоносима болка в корема

в по-тежките случаи може да доведе и до смърт. Панкреасът представлява жлеза, която освен познатия ни инсулин, който регулира нивото на кръвната захар, секретира и всички възможни храносмилателни ензими, които разграждат хранителните вещества в червата. Представете си какво се случва, когато тези ензими се излеят в коремната кухина, когато жлезата се възпали: започват да разграждат органите в корема.

Когато в хода на острия панкреатит са засегнати и тъканите, произвеждащи инсулин, може да се развие вторичен диабет с всички произтичащи от това здравни последици. Нарича се вторичен, тъй като е предизвикан от друго заболяване, но неговото протичане е същото

като при останалите видове диабет.

Говорейки за диабета, струва си да отбележим, че злоупотребата с храна, особено ако е богата на въглехидрати, сама по себе си може да доведе до неговата поява. Това се случва горе-долу така.

Когато си похапнем, това води до усвояване на хранителните вещества от червата и покачване на техните нива в кръвта, така че всяка клетка от тялото да може да си вземе от каквото се нуждае. Това, от което никоя клетка не се нуждае в момента, тялото ни като добър домакин си складира за после. По ред причини, организмът съхранява основно вещества, които се ползват за добив на енергия.

Най-подходящи от тях са мазнините

Така че, когато ядем повече, отколкото тялото ни употребява, ние трупаме мазнини. Сиреч дебелеем. Ако се чудите защо не нещо друго, отговорът е, че така ни е най-изгодно. Мазнината съдържа най-много калории в единица обем. Ако бихме съхранявали излишната енергия под какъвто и да е друг вид, то бихме ставали значително по-дебели. Така че, недейте да мразите натрупаните си мазнини, те са най-малкото зло в конкретния случай.

Процесите на регулация, сиреч това кое да се използва и кое да се складира, подлежат на много стриктен контрол и се поддържат от нивата на множество хормони,

основно място от които заема инсулинът.

Той реагира на нивата на глюкоза в кръвта, които зависят от количеството на поетите въглехидрати и задачата му е да вкара тази глюкоза в клетките, където те да я употребят за своите нужди – за добив на енергия, за синтезиране на други необходими вещества или за превръщане в мазнина.

Когато приемем повече източници на глюкоза, нивото на кръвната захар става по-високо и съответно на това, трябва да се отдели повече инсулин. Дотук добре. Проблемът възниква тогава, когато това се случва твърде често и за твърде дълго време. Рецепторите, с които се свързва инсулинът в клетките, за да осъществява своята функция, започват да не му реагират. Представете си един досаден началник, който непрекъснато ви виси на главата и ви мрънка за нещо. В началото му се впрягате, тичате насам-натам, вършите каквото ви казва.

После започвате да свиквате, спира да ви прави

впечатление и даже, когато е възможно, се скатавате. Това се случва и с инсулиновия рецептор – той става нечувствителен за инсулина. Наричаме това явление инсулинова резистентност и когато тя продължи достатъчно дълго, на базата на нея се развива захарен диабет втори тип – един от основните

рискови фактори за атеросклероза и оттам – за сърдечно заболяване.

Българската традиционна кухня е богата на мазни и въглехидратни храни. Помислете си за баниците, гювечите, мусаката… Това някога е имало своя здрав смисъл. Хапваш и отиваш на полето. Всичките поети калории, неминуемо изгарят по време на орането, копането, прибирането на реколтата.

Днес ние по традиция продължаваме да готвим по същия начин. След това хапваме и… сядаме пред компютъра. Или лягаме пред телевизора. Освен това манджите днес са значително по-богати и много по-често консумирани от тогавашните. Твърде малко хора преди стотина години са можели да си позволят да ядат такива неща всеки ден и на всяко хранене.

Това, което трябва да съобразяваме, е преди всичко

дали сме гладни, когато ядем или го правим от лакомия. И да си познаваме мярката на пиенето. Винаги, когато ме попитат има ли алкохолът полезна доза, аз отговарям, че има, но никой не пие толкова малко. Ако погледнем препоръките на разните международни организации и асоциации, ще излезе, че в България

алкохолици не са само бременните жени и сукалчетата

Не съм сигурен дали трябва да спазваме това чак пък толкова стриктно. Няма нищо лошо в това човек да си пийне по празниците, че дори и да се напие веднъж или два пъти. Стига просто това да не се случва всеки ден или всяка седмица.

- реклама -