Холивудски сюжет: От бежанка до Олимпиадата в Рио

Юсра Мардини е била на 17 години, когато заедно със сестра си бяга от Сирия. Двигателят на лодката се поврежда, а Юсра, сестра й и още една жена са единствените, които могат да плуват. В продължение на часове те бутат лодката до крайбрежието и така спасяват всички пътуващи в нея.

В момента когато Юсра чуе сигнала и скочи в олимпийския басейн в Рио тя няма да е под напрежение като останалите плувкини. Истинското напрежение тя е усетила преди време.

18-годишната сирийка е всичко, но не и безгрижна тийнейджърка.

В Рио де Женейро тя ще участва в отбора състезатели на бежанците. Този път тя ще ще се бори за постигане на резултат, а не за своя живот, живота на сестра й, както когато попаднали в ледените води на Егейско море.

Юсра е от Дамаск.

Там е израснала, там е тренирала гимнастика и плуване с подкрепата на Олимпийския комитет на Сирия. Обожавала да плува, а баща й е бил треньор по плуване. През 2012 г., на 14-годишна възраст тя представлява страната си в Световното първенство по плуване на 200 м. смесен стил и 200 и 400 м. свободен стил. Резултатите й били обещаващи, но войната сложила край на всичко.

За миг всичко се е променило.

Басейнът, в който е тренирала от малка, е бил унищожен от бомба. Когато граната паднала и в семейната им къща те решават, че трябва да заминат.

„Знаехме, че ще е трудно, че може да загинем някъде по пътя, но ние вече бяхме мъртви в собствената си страна. Нищо не можехме да направим“.

Това разказва смелото момиче, което заедно с по-голямата си сестра Сара и двама роднини от страна на баща им потеглят към спасението.

Пристигат в Бейрут, от там в Истанбул, след това в Измир, откъдето пътуването продължава с лодка. Заедно с още 18 мигранти трябвало да стигнат до Гърция. Всъщност те вървели по пътя, по който вече бяха минали четири милиона бежанци. Намерили лодка и смятали , че са само на крачка от свободата.

„Бяхме 20-на в лодката. След час и половина двигателят отказа. Загубих всичко – дрехите, лични предмети, нямах даже и маратонки“

Голгота дълга цели 120 км.

Лодката е било предназначена за седем души, а техният брой е бил три пъти по-голям. Когато двигателят отказва настъпва паника. В плавателния съд знаят да плуват само Юсра, сестра й и още една жена. Всички смятат, че ще се удавят. Без обаче много да мислят, трите жени скачат в морето и започват да бутат лодката. В продължение на четири часа с нечовешки усилия те успяват да я избутат до гръцкия остров Лесбос. Били напълно изтощени. С всяка вълна, която удряла лодката, те губели сили, но не се отказвали. Ако не са били те, по всяка вероятност всички щели да се удавят или да умрат от жажда.

Тук не спират техните мъки.

Когато окончателно пристигнали на суша били изтощени, уморени, гладни и жадни. Въпреки, че повечето от личните неща са били загубени, те запазили парите си и тръгнали да търсят вода и храна. „Видяхме някакъв ресторант в Гърция и влязохме да вземем нещо за ядене и пиене. Бяхме на ръба на силите си…. Но не ни дадоха, мислеха, че ще ги ограбим. Казахме им, че имаме пари, но не искаха да ни чуят“ разказва 18-годишната девойка.

Сестрите сложили парите си, телефоните и документите във водоустойчива чанта.

„Все пак след време съгласиха се да си купим вода. Една млада жена ни подари маратонки и панталони“

По бежанския път тя се е срещнала с много добри хора, но и с много лоши, които обвинявали и съдели бежанците, защото някой от тях имали и скъпи мобилни телефони. „Много хора смятат, че бежанците нямат дом, че нямат нищо. Понякога се учудват, когато извадя iPhone-а. Мислят, че живеем в пустинята. Не, ние имаме всичко както вас. Но трябваше да бягаме от войната и от страха,“ уточнява Юсра, която на Олимпийските игри в Рио ще бъде част от отбора на бежанците.

Крайна точка: Германия

След бягането от военна Сирия и травматичния опит от Егейско море, Юсра и сестра й стигнали в Германия, където били настанени в бежански лагер. Близо до лагера е имало плувен басейн и Юсра много бързо е спечелила треньорите. С помощта на преводач от Египет тя стъпила в контакт с един от най-старите плувни клубове в Германия Wasserfreunde Spandau 04, а треньорът Свен Спанекребс решил, че Юсра е достатъчно добра, за да представлява техния клуб. Започнали да обмислят и да я подготвят за Олимпийските игри в Токио през 2020 г. Юсра обаче изпълнила олимпийските норми и се пласирала за Рио 2016 г. „Много хора са вдъхновени от мен и аз няма да ги разочаровам. Искам да покажа, че ние не сме само жертви, но и че можем нещо да постигнем. Ние сме както всички останали“, подчертава тя.

Днес Юсра живее в Берлин и мечтае за онова, за което мечтаят всички спортисти. „Естествено мечтая за медал. Искам да представлявам всички бежанци в Рио. И да им кажа, че след трудностите и бурята идват спокойни дни. Искам да вдъхновя останалите да направят нещо добро в живота си“, казва още храброто момиче.

Историята й вече е стигнала до Холивуд, откъдето проявили интерес за живота и куража й.

- реклама -