Бежанецът тръгна по Европа: Свалете знамената за Дойран

Hello mate!

Август е, навън се редуват жеги и бури. Аз се чувствам безцелен и непотребен като танкер с втечнен газ без осигурен слот за разтоварване, и поради тази причина продължавам да ви разказвам за задграничните ни разходки до близки дестинации с идеята, че като дойде прохладния септември с многото почивни дни, може някоя от тези истории да ви послужи като вдъхновение за кратък trip.

Сега продължавам оттам, където приключих миналия път, а именно – Гърция.

На връщане от Солун решихме да разнообразим пътуването си. Google maps има една страхотна функция, която много хора подценяват.

Когато зададеш дестинация да отбележиш, че искаш маршрутът да е with no tolls.

С други думи без платени отсечки.

Otherwise stated маршрут извън магистралите. Печалбата от това нещо не е просто, че ви спестява някаква дребна сума за тол такса.

Не mate, казвал съм ви много пъти, мнението си, че такъв тип алтернативни маршрути предлагат обогатяване с впечатления и интересни местенца, които иначе човек би пропуснал, докато лети по скучната магистрала, в бързане да се прибере до София и да прекара спестеното от пътуване време в задръстване по входовете на града.

Here we are, с алтернативен маршрут от Солун до ГКПП Кулата, само с 20км. по-дълъг и с половин час по-бавен. Пътят ни отведе леко на запад в посока Дойранското езеро.

Повечето от вас, probably си спомнят смътно за Дойран от уроците по история или от патетичните публикации във Фейсбук по адрес на героя от ПСВ ген. Владимир Вазов.  You know what I mean, периодично из Фейсбук започват да циркулират постове с гръмки, патриотарски цитати, придружени с обидно недостоверни колажи, чиито автори винаги са fake-профили, което обаче по никакъв начин не пречи на вашата мила баба, чичо или кварталната фризьорка, безкритично да ги споделя.

Well, конкретно в този случай, публикациите за ген. Вазов са изключението, което потвърждава правилото или иначе казано са достоверни. Но да караме поред.

Дойранското езеро е плитък елипсовиден, сладководен басейн, който се намира в югоизточната част на областта Македония.

Езерото е богато на водорасли, което го прави притегателно място за много видове птици, а калта му има лековити свойства.

Край Дойранското езеро има цивилизация още от Древността, когато пеоните (заселници от Мала Азия) са се настанили тук в своите живописни тръстикови къщи на дървени колове забити направо във водата на езерото.

По-късно пеоните са асимилирани от траките, а след това завладени от македонците (не сегашните, а онези античните), след това регионът става римска провинция и така до Средновековието, когато периодично е в границите на Българското царство или на Византийската империя. По време на турското робство, Дойран е населен основно с българи и гърци, а в следствие на целенасочена държавна политика към края на XIX в. тук биват заселени и немалко турци.

В Дойран са проведени и едни от най-жестоките битки против гърцизацията на българското население по време на Възраждането.

Гръцките църковни сановници периодично са настройвали турските власти против българските възрожденци и яростно са се противопоставяли на опитите за създаване на български училища и богослужение в църквите на български език.

С помощта на единия от братята Миладинови в Дойран все пак е създадено българско училище и в него са преподавали хора като Партений Зографски (ако името не ти говори нищо shame on you) и Стоян Михайловски.

Като авторът на „Върви, народе възродени“ даже е бил арестуван за известно време, заради престъпната си дейност изразяваща се в преподаване на български език.

След Берлинския конгрес Дойран остава в границите на Османската империя. Докато се стигне до Първата световна война. Actually именно несправедливите териториални подялби на Балканите са първопричината за доминото от политически събития довели до тази изключително кървава и брутална Първа световна война.

И тук стигаме до т.нар. „Дойранска епопея“.

Това всъщност са три битки провели се в три съседни години – 1916,1917 и 1918г. И трите са между българската армия и обединени сили на гръцката и британската армии. Actually в първата битка към тях са се присъединили и войници от френската армия, но както знаем от историята това никога не е било факт от особено голямо значение.

Другото общо между трите битки е, че и трите са спечелени от българите.

Докато първата е просто част от събитията на Балканския театър на войната, то втората и третата имат стратегическо, научно и историческо значение.

По време на втората битка за Дойран, главнокомандващият генерал Вазов записва името си в историята на военната стратегия с брилянтния начин, по който разполага силите си и укрепва позициите си.

Сложната система от окопи, траншеи и картечни гнезда се изучава и до днес в световните учебници по военно дело.

В тази стратегия пръст има и брата на ген. Вазов, само, че не най-големия, а следващият.

Ако се чудите какви ги говоря, трябва да знаете, че името Вазов не е съвпадение.

Най-големият от тези братя, за които ви разказвам е патриархът на българската литература Иван Вазов.

Вторият брат е ген. Георги Вазов, герой от Сръбско-Българската и Балканската война и специалист по военно дело и фортификационни съоръжения. Именно той, макар по това време да е яростен противник на участието на България в Първата световна война, консултира своя брат Владимир Вазов за укрепването на позициите край Дойран. Има и още братя Вазови, че даже и сестри и всички те са успешни в своята дейност.

Но да се върнем на Дойран. При втората битка, съюзниците дават над 12 хил. жертви, въпреки че армията им сериозно надвишава българската по численост, и се оттеглят победени след няколкоседмични сражения.

А Владимир Вазов печели генералските си пагони.

Третата битка край Дойран е в самия край на войната и се състои на 18 и 19 септември 1918 г. Съюзническите сили надвишават двойно тези на българската армия. Целта на настъпващите войници е да минат през долината на Вардар, за да нахлуят на българска територия, тъй като Антантата вече върви към победа. Само за 2 дена ген. Вазов размазва противниците. Лошото е, че по същото нагоре по Вардар в местността Добро поле българската армия губи битката от петкратно по-многобройната  френско-сръбска войска.

Неясно защо, от главното командване не нареждат на Вазов да се отправи към Добро поле и да защити българските позиции, а да се изтегли към вътрешността.

Седмица по-късно България капитулира и подписва по-късно срамния Ньойски мирен договор. Славната победа край Дойран служи на Андрей Ляпчев като аргумент при договаряне на капитулацията да не бъдат допуснати съюзнически войни да окупират София.

През 1928 г. по случай десетгодишнината от края на ПСВ, в Лондон са поканени важни участници във войната, в това число и от страната на загубилите. Ген. Вазов е посрещнат с почести. На главнокомандващия британската армия фелдмаршал Милн, който е командващ загубилата армия при Дойран, се приписват думите: „Свалете знамената! Идва ген. Вазов – победителят при Дойран.“

Трябва да ви призная, че конкретно за тази реплика не намерих достоверни източници. Намерих доказателства за това, че знамената са били свалени в знак на почит към ген. Вазов, а също и че ген. Милн го е поздравил, а пък водещият церемонията е казал по негов адрес, че единственият чужд генерал, който ще остане в историята на Великобритания. Но при всички случаи Вазов си я е заслужавал.

110 години по-късно сънародникът на ген. Милн в мое лице и сънародничката на ген. Вазов в лицето на съпругата ми Додо посетихме Дойранското езеро, заедно с плода на българо-английската дружба, нашата дъщеря Ева.

Днес това прекрасно място е разделено в териториите на две държави – Гърция и Северна Македония. Тъй като ние бяхме на гръцка територия обиколихме източния бряг на Дойранското езеро. Трябва да призная mate, че в началото бях малко стъписан.

Понеже в интернет бях гледал снимки на македонската част, а там има плажове, хотели, рибарски селища – страхотни атракции.

Докато от гръцката страна брегът беше запуснат и див. Зачудих се как така гърците, които не са известни като несъобразителен народ са допуснали да изоставят това красиво място, а пък македонците в същото време са го развили максимално.

Наследницата на победителите при Дойран, Додо ми обърна внимание, че Гърция все пак притежава 14 хил. км брегова ивица и определно има къде да поосреща туристи на плаж.

Докато македонците, не само излаз на море, ами даже и собствена азбука си нямат (sorry, не можах да се сдържа), така че е нормално да се радват толкова много на тяхната част от дойранското крайбрежие.

И така стигнахме до брега откъм гръцкото село Дойран (на македонска земя има още две с това име, едното е на мястото на стария град, който е бил напълно разрушен през ПСВ) и поехме на север по крайбрежния път.

Макар и запуснато, а може би точно заради това, Дойранското езеро е уникално красиво от гръцката му страна.

Тъй като е много плитко от водата стърчат дървета, които му придават призрачно магичен вид, а безбройните миниатюрни заливчета, на които рибарите и до днес ловят риба по традиционния уникален метод с помощта на дивите птици наоколо и подвижни даляни, предлагат уникални гледки.

От Дойранското езеро поехме към българската граница и по пътя бяхме наградени с възможността да видим и язовира Керкини, образуван от река Струма. Там, пък е домът на пеликаните, а край пристанището Мандраки са най-дружелюбните бездомни кучета, които можете да видите на Балканския полуостров.

И си обещахмe mate, по примера на ген. Вазов и ние да се върнем втори път на Дойранското езеро. Първият ни поход definitely приключи с победа. Сега, обаче трябва да завладеем това прекрасно място и от македонска страна. А, какво по-подходящо време за това от топлия септември.

1. Къде да прочетете другите ми истории, можете да разберете на Фейсбук-страницата ми: https://www.facebook.com/britanskiabejanec