Бежанеца тръгна по Европа: В Одрин before it was cool

Здравейте guys!

Навън вече е септември, газ още няма, обаче времето е so nice така че да не ти пука, че скоро идва октомври и ще трябва някак да се топлим.

Трябва да ви призная, че съседите ми, които всяка вечер се събират в градинката пред блока ми в Овча купел, вече втора седмица и 10-та дамаджана са посветили на намиране на решение на този сериозен обществен въпрос.

Макар и по важни геополитическите въпроси като войната в Украйна и това дали Джо Байдън носи памперс, не могат да намерят консенсус, кварталните мъдреци са единодушни в извода си, че тази зима ще има проблеми с отоплението.

Well, имаше за известно време един хейтър, който никога не носи мезе на сбирките в градинката, но той бързо беше вкаран в правия път.

„Какво като няма газ, да му мислят тези, които се топлят на газ, те и без това не са много, а и са все в новите квартали, дето са толкова презстроени, че са г*з до г*з и ще се топлят взаимно“, опита се да се аргументира в началото той.

Данчо Таксиджията от съседния вход моментално му обърна внимание, че „Топлофикация София“ е най-големият потребител на природен газ в България, така че, ако си с централно парно пак си на газ. „Дреме ми на шапката, аз отдавна съм отрязал тръбите и се топля с климатици“, контраатакува той, без непременно в репликата му да присъстваше думата шапка.

Тогава, се наложи нашият уважаван съсед инж. Стоянов от 9-ия етаж да му разясни ситуацията. „Виж, младежо ти се топлиш на ток, а по-голямата част от София на парно, съответно на газ. И когато няма газ или е толкова малко, че парното намали топлоподаването, какво мислиш, че ще направят всички тези хора – ще започнат да се топлят на ток.

А, знаеш ли какво ще стане с електропреносната мрежа в този двумилионен град, когато изведнъж двойно повече хора започнат да се топлят на ток?! Ще стане тъмно! И студено!“.

Инж. Стоянов е hell of a good оратор.

Освен това вари чудесна сливова ракия. Езикът му се развързва, обикновено след второто слизане на мазето за презареждане на манерката, която винаги си носи.

А лекциите му винаги предизвикват мълчание, замислено клатене на глави и продължителна тишина.

След тази, например, досадният отворко с климатиците не само, че спря да се прави на умен, ами и притича за 2 кренвирша от магазинчето, наряза ги, за да се почерпят всички и изчезна някъде.

След няколко часа го видяхме да се прибира към дома си, влачейки един дизелов генератор.

А, знаете ли аз с каква експертиза допринесох в целия този дебат? Разясних на всички, от къде най-евтино могат да се сдобият с генератори.

И с вас ще споделя, of course. Най-изгодно е да си купите не само генератор за ток, ами и маркови дънки, гранитогрес, прах за пране, сапун, зимни гуми, зехтин, лед плафон, нощно шкафче и матрак, естествено в Одрин.

Знам го от личен опит because, сме посещавали този прекрасен град на 10км. от българската граница с моето семейство доста преди да стане толкова модерно.

Well, ако трябва да бъда честен и тогава шопинг манията се вихреше с пълна сила, но курсът на турската лира не беше 12ст., както е сега за близо 33ст. С други думи, ходили сме в Одрин на скъпото, като истински гъзари.

Истината е, че ние решихме да посетим Одрин главно с туристическа цел, а шопингът беше просто бонус, ако ни остане време.

Е, нещата малко излязоха извън контрол в крайна сметка, но пък екскурзията беше страхотна.

Когато ние се бяхме запътили към турската граница, ни предстоеше дълъг weekend, каквито този месец има два by the way. Тънката разлика е, че ние си го направихме този уикенд като просто си освободихме петък и тръгнахме още в четвъртък след обяд, с идеята, че ще спим там 2 нощувки, а в събота ще си тръгнем вечерта.

Така избягахме от дежурния трафик петък-неделя и на границата чакахме по-малко от час и в двете посоки.

По магистрала „Марица“ пък беше толкова призрачно пусто, че ако не ни застигаше от време на време по някой закъснял тираджия, щяхме сериозно да се притесним дали не е настъпил зомби апокалипсис.

Така mate, излиза, че понеже Одрин и София са свързани с магистрала, пътуването до там е много по-лесно и бързо, отколкото до Добрич for example.

А Одрин не е какъв да е град. Градът е основан преди почти 2000г., при това на мястото на старо тракийско селище, от римския император Адриан.

Предполагам сте, го чували този човек. Той освен, че е обичал много да строи всякакви неща, много е обичал и собственото си име.

Затова и почти всичко, което създаде го е кръщавал на себе си. Като например един защитен вал, който пресича целия bloody остров Великобритания.

И така, за да се преобразува в Одрин в наши дни, преди това градът векове наред се е наричал Адрианопол. Бил е доста важна крепост през цялото Средновековие.

Толкова важна, че цар Калоян да се навие да си развали отношенията с римския папа и да помогне на смачканите византийци в битката при Адрианопол в началото на XIII в.

Не знам дали знаете, но по това време  надутите французи, заедно с венецианските мореплаватели са организирали Четвъртият кръстоносен поход.

Само, че вместо да отидат направо в Йерусалим да се борят за честта на християнската вяра, тези благочестиви рицари са се отбили към Константинопол, за да го завладеят, да изгонят византийците и да си направят т.нар.

Латинска империя. Само, дето радостта им траяла едва 1 година. Понеже цар Калоян се изнервил на наглите рицари, вдигнал българската армия и ги спукал от бой, докато се опитвали да обсадят Одрин (по това време още Адрианопол).

Калоян пленил техния император Балдуин и го отвел в Търново, където и до днес можете да посетите кулата, в която френския отворко е бил затворен.

Тази битка има историческо значение, понеже разбива митовете за непобедимостта на тежко бронираните френски рицари от Средновековието.

По тази причина много от другите кралства, които дотогава ги е било шубе от робокопите на коне, като са видели, че българите могат да ги набият, са решили да се пробват и те. И така настъпил упадъкът на Латинската империя.

А в Одрин дошли турците. Цели сто години градът е бил столица на Османската империя, преди турците да успеят да завладеят Константинопол, да го прекръстят на Истанбул и да го натъпчат догоре с джамии, котки и магазини за кожени палта.

Векове наред, обаче Одрин си е останала предпочитано седалище на турските султани и много често те прекарвали времето си в този град, като до Истанбул ходели само „по работа“.

С други думи повечето султани са бачкали home office от Одрин.

Това probably е и една от причините султан Селим II да поръча на великия османски архитект Синан да построи една от най-красивите джамии в света, именно в Одрин.

Ако не знаете кой е Синан той е нещо като турския Антонио Гауди (макар че, по-скоро Гауди е каталунския Синан), а ако не знаете кой е Гауди, well тогава не мога да ви помогна.

Само ще ви кажа, че освен най-забележителните постижения на османската архитектура, Синан е построил и две джамии в София – Баня Баши и „Св. Седмочисленици“.

Да, църквата в центъра на София е една от малкото сгради, които оригинално са построени за джамия, а след това са превърнати в православни храмове. Обикновено се е случвало обратното.

Whatever, Одрин е много важен град за турците и до днес, с изключение на един кратък период през Балканската война.

Тогава българската армия превзема града и за кратко го присъединява към територията на България. В Одрин винаги е имало голям процент българско население, но в интерес на истината никога не е бил чисто български град.

За сметка на това при обсадата му за пръв път в световната история е използвана бойна авиация.

В наши дни Одрин е тотално завладян от българите. Навсякъде в града има реклами и надписи на български език.

Повечето уважаващи себе си заведения имат поне по един сервитьор, който говори български.

Цените направо могат да ти ги кажат в лева, но за разлика от сръбския Димитровград, където можеш и да си платиш с българска валута, тук е само с лири. А лирите имат страхотното качество все повече да поевтиняват спрямо българския лев.

Когато ние посетихме Одрин, нямахме късмет с голям избор на места за нощувка. Сега е доста по-лесно.

Ние трябваше да се задоволим с апартамент с живеещ в него хазяин в самия център на града точно под минарето на джамията Селиме.

Хазяинът се оказа студент, който незаконно преотдава квартирата си на туристи като нас и беше много дружелюбен.

Помоли ни да минаваме тихо през площадката на етажа, за да не го спипа истинския хазяин и ми разясни, че ще кандидатства за български паспорт, понеже баща му бил българин.

Важно за него беше да уточни, че не той, а баща му е българин. По-точно етнически турчин, избягал от България по време на Възродителния процес.

От прозореца на нашата квартира пък имаше прекрасна гледка към джамията. По-точно от всеки прозорец имаше гледка към някоя джамия.

Спалнята ни гледаше към централния площад и Селиме, а холът беше с изглед към съседната улица, на която имаше друга по-малка джамия.

И то не някоя от другите две, за които бях чел, че се намират в града. Интересно как местните са решили, че една от най-големите джамии в Европа вероятно няма да им е достатъчна и за всеки случай в съседната пряка са си построили още една. За зор заман, както са ме учили, че се казва на чист български език.

Посетихме джамията Селиме. Това е един от малкото мюсюлмански храмове, които са достъпни за туристи. Доста впечатляваща сграда.

Красива отвън, спираща дъха отвътре. Огромна като стадион постлан с килими. Казват, че тази джамия е върха в кариерата на Синан и при построяването й той вложил всички умения натрупани от предишните си проекти. Има 999 прозореца.

Проектирани са 1000, но са решили да зазидат един за по-интересно.

Аз лично за пръв път влязох в джамия и бях доста впечатлен. Не по-малко беше впечатлен и досадният търговец на дрънкулки в двора на Селиме.

Знаете ги, тези дето като видят двойка и бързат да набутат боклуците си на жената, сякаш й ги подаряват, а после започват да изнудват мъжа да им ги плати, за да не се изложи пред дамата си.

На пиаца ди Спаня в Рим са мароканци с букети, пред Айфелвата кула са алжирци с ключодържатели, а тук са турци с кожени герданчета.

Нашият човек, обаче си беше направил сметките накриво. Защото в мига, в които скочи пред нас и се опита да закичи Додо с безумното герданче, тя толкова светкавично го финтира и се измести, че човекът остана с висящи във въздуха ръце, стискащи герданче и зяпнала уста.

Изчезна на мига, защото като видя ядосаното й изражение се притесни, че може да му се наложи той да плаща накрая, вместо аз на него.

Пред джамията има прекрасна градина, а след нея е прословутата закрита търговска чаршия. Вътре е много живописно и пълно с всякакви сувенири и китайски боклуци, а автобусите с български туристи спират точно пред входа й.

Честно казано на чаршията в Одрин можеш да чуеш повече българска реч, отколкото на Женския пазар в София.

Така беше и на Синия пазар. Също и в гигантския мол. А на паркинга пред Аутлет центъра, почти не можеш да видиш коли с регистрация, която не е българска.

Както можете да се досетите от горните редове, ние също неусетно се вляхме в шопинг вълната. От посещение на забележителности, плавно преминахме към пазари, а оттам в моловете.

Срам ме е като си помисля, колко неща натоварих в багажника на колата.

Просто настървението, което предизвиква пресмятането на лирите в левове, и еуфорията, до която води осъзнаването в разликата неусетно водят до една лудост, след която се събуждаш с 4 чифта обувки, 3 тефлонови тигана, две чанти с баклави, пуловери, тениски и членска карта за фирмения магазин на известна марка дрехи, които бродират на дрехите си ездач на кон, стискащ стик, if you know what I mean.

А, ако искаш всичките ти съседи да цъкат учудено с уста, докато гледат как простираш на терасата в панелката дрехи с емблеми на „Гучи“ и „Армани“, пазарите в града са това, от което имаш нужда.

Ние, имахме нужда от „Тава джигер“. И я получихме в един т ресторантите на централния площад. Това е пържен агнешки дроб и е един от специалитетите в Одрин.

Също и кюфтеци, а най-магическото нещо беше, че и тук има шкембе чорба! Всичко адски вкусно и на срамно ниски цени.

При това поднесено от невероятно гостоприемни сервитьори. Това са впечатления не от конкретен ресторант, а от всички, които посетихме.

За да не ме обвините, че съм се превърнал в типичен лаком турист, който само за пазаруване и ядене ви разказва, да ви споделя, че в Одрин има и две български църкви.

Посетихме ги – сами по себе си не са толкова впечатляващи, колкото впечатляваща е упритостта, с която малкото останали етнически българи в Одрин са ги съхранили и до днес.

Най-уникалната забележителност в Одрин пък е Музеят на Здравето.

Представлява напълно реконструирана сграда на една от първите поликлиники в Европа. Добавени са кукли заместващи пациентите и оригинални инструменти, с които да се демонстрират иновативните медицински методи по това време.

Освен, че е уникален като концепция, този музей е неповторим и с факта, че тук за пръв път започват да се лекуват душевно болни.

В период, в който в Западна Европа, хората с психични проблеми са били екзекутирани и изгаряни на клада, в Одрин се прилагат идеите на Авицена за музикална терапия и лечение с шум от течаща във фонтан вода.

Знаете, че музеите не са ми от най-приоритетните дестинации.

Когато посещаваме някое ново място и когато по традиция се случи времето да не стигне за всички обекти, които сме си набелязали предварително, музеите са първите, които отпадат от програмата ми.

Но този музей definitely си заслужава да се види.

Посетете го mates. Посетете и джамията. Посетете и пазарите и ресторантите. И моловете дори. Въобще посетете Одрин! Няма да съжалявате.

1. Освен това можете да посетите и фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec