Бежанеца тръгна по Европа: Солун

Hey guys!

Разказвал съм ви more than once, че се преселих в България, защото бях омагьосан от красотите на тази държава.

Моята мисия е да обиколя всички забележителни кътчета на новата ми родина и да ви опиша как изглежда тази страна през очите на един британец.

Пътешествията обаче са страст, която не може да се затвори в границите на само една държава. Затова и от известно време събирам историите от the trips на моето семейство в чужбина и се опитвам да ги подредя и да ги споделя тук. Also сега е август и възможните дестинации за пътуване са две – на път към морето и на връщане от морето.

However, не забравяйте, че след август идва септември, а той е също като май – пълен с празници и long weekends, през които освен да направиш дълго отлагания ремонт в къщи, е прекрасно време да планираш някоя интересна екскурзия.

Така че, who knows може с тези истории да ви дам идея за интересна и достъпна дестинация в чужбина.

Макар че, ако питате Цар Симеон Велики, повече от местата, за които ще ви разкажа хич не са в чужбина, ами са си територии на Средновековна България. Well, нека да започваме.

Първата ми задгранична история е за гръцкия град Солун. I know, ще кажете: „Кънчо, защо се правиш на интересен каква чужбина е Солун.

Всеки е ходил там.“ Но, ходили ли сте наистина? Знам, че Солун е на път към гръцките морски курорти и стотиците хиляди българи, които всяко лято решават да отидат на плаж в Гърция почти винаги минават през Солун.

Само, че освен да напазарувате от известния аутлет на голяма  марка спортни стоки  и да заредите провизии от супермаркетите в покрайнините на града, ходили ли сте наистина на екскурзия в Солун. Е, аз не бях ходил.

Винаги, когато отиваме на почивка в Гърция си казваме с Додо, че задължително трябва да си направим разходка из Солун и винаги бързаме да стигнем на плажа.

На връщане, пък гледаме да стоим до последно на плажа и пак не остава време да за trip. А и Солун е толкова близо! Винаги можем да отидем, когато си поискаме. На практика е по-близо от Бургас. Well, освен ако не живееш в Бургас of course, тогава Солун ти е доста далеч. Само, че пък ако живееш в Бургас няма нужда да пътуваш никъде, хората от другите градове пътуват, за да дойдат при теб, защото си в bloody Бургас.

Стига философски отклонения.

The point is, че ако си в София (както близо една четвърт от населението на България), Солун се намира на по-малко от 300 км. разстояние, повечето от които по магистрален път. Сами се сещате в територията на коя държава е отсечката без магистрала.

On the other hand дали има или няма магистрала не е от съществено значение за това колко време ще пътувате от София до Солун.

Всеки имал честта да пресича сухоземната граница на Република България е наясно, че съдбата на неговото пътуване изцяло зависи от това дали съответния български граничар днес е в добро настроение или пък е станал от леглото със задника нагоре. Seriously mate, злите исторически езици твърдят, че някога Хан Крум е бил на път да завладее Константинопол, но не успял, защото подкрепленията, които повикал за обсадата се забавили заради опашка на границата.

И ние така, горе-долу една трета от времето необходимо за пътуване между София и Солун го прекарахме на опашка на нашата граница. Но след дългата “пандемична ваканция”, която за почти две години беше затруднила придвижването между различните държави, дори доброто старо чакане в задръстване по магистралата пред ГКПП “Кулата” го приехме като приключение.

Оттам-нататък за около час си в Солун.

После още около час ни отне придвижването из задръстванията в града и намирането на legit паркинг и пристигането в нашия хотел. Fun fact: когато видиш обява за хотел, който хем се намира в центъра на града, хем цените му са чувствително по-ниски от средните, колкото и да не ти се вярва, хотелът най-вероятно ще се окаже долнопробна дупка.

Аз с изненада установих, че освен локация и цена, платформите за резервации предлагат и снимки на местата за отсядане, а и секция за коментари и оценка на клиентите. И хич не е лошо да се проверяват тези неща. Well, това също по никакъв начин не ни развали настроението, все пак за пръв път от 2 години бяхме на екскурзия в град в чужбина. И то какъв град!

Солун или както цялата останал част от света с изключение на България го нарича , Тесалоники може би няма да ви изненада, че е открит през Античността.

По-специално през 315г. пр. н.е. I’m sure също, че няма да се изненадате от факта, че градът е основан от македонец.

Звучи като виц, но actually е повече от логично, все пак Солун от Античността и до днес е най-големият град в историческата област Македония.

Както знаете тя не включва само кресливата и преписваща история република Северна Македония, а също и територии намиращи се в днешните граници на Гърция, България, Албания и дори Сърбия.

Та основателят на Солун не е кой да е ами зетят на Александър Македонски Ксандър. Той е бил велик пълководец и един от наследниците на античния цар.

As a matter of fact  Солун е кръстен на името на Тесалоника  една от дъщерите на Филип II и полусестра на Александър Велики.

Тя пък е кръстена на победата на Цар Филип при Шафраненото поле, където основна помощ му оказали тесалийските конници. С други думи Тесалия и Нике (богинята на победата) са се превърнали в това, което в наши дни българите наричаме Солун.

Градът е един от най-важните търговски центрове както през Античността, така и през Средновековието, а колкото и да ми се иска да го броим за български в интерес на истината е бил част от Българското царство само  за малко по времето на Иван Асен II, когато той подчинява Епирското царство, част от което тогава е Солун.

Actually, Солун става предимно български град, докато е част от османската империя. След прогонването на сефарадските евреи от Испания по покана на султан Баязид II, голяма част от бежанците се преселват в Османската империя и по-специално в Солун. Проницателният султан вижда възможност по този начин да увеличи човешкия капитал на империята си с образовани и предприемчиви градски хора. И не греши. Вливането на евреите в културния, икономическия и политическия живот на Османската империя води до нейния разцвет достигнал пика си по времето на неговия внук Сюлейман Великолепни.

А най-много това си личи в Солун. През следващите векове, най-голямата етническа група живееща в града са евреите. Градът става един от най-важните търговски центрове в Стария свят, със своето пристанище намиращо се между Европа, Азия и Африка.

Като неофициална столица на Македония, Солун става притегателен център за българите, които (изненадааа!) са основния етнос живеещ в този регион. Така до началото на XXв. вторият по брой етнос  в Солун са българите. Дори обожаващият да послъгва в полза на турците, пътешественик Евлия Челеби отбелязва в своите записки, че в Солун се говори на иврит, бъгларски, турски и гръцки.

В периода на световните войни етническия състав в града рязко се изменя.

Първо опожаряването на града кара голяма част от евреите да се изселят, а при войните след това, в които Гърция се отличава с уникалното качество да ги губи, голяма част от хората в загубените от тях територии, особено от Измир, се преселват в Солун.

Паралелно с това българското малцинство в голямата си част е изселено към територията на своята държава и така днес Солун си е гръцки откъдето и да го погледнеш: има маслини, гироси, жени с дебели глезени, фрапе и адски много културни забележителности.

Пради своята космополитна история Солун е родно място на някои от най-важните хора в различни балкански държави.

За България for example са светите братя Кирил и Методий. За турците, най-важният човек от Солун е Мустафа Кемал Ататюрк. За цялото християнство Солун е дал Св. Димитър, а за гърците Ева Каили.

Actualy Ева Калили далеч не е най-важната политическа фигура в Гърция.

Но по мое скромно мнение тя е една от най-красивите евродепутатки ever, а като знаем каква е ситуацията с гъркините по принцип, i believe ще се съгласите, че тя без съмнение заслужава статут на много ценна личност.

Finally вече разбирате защо е толкова интересно да посетите Солун и какъв късмет at all е, че този исторически град е толкова близо до България и достъпен за trip. Ние със съпругата ми Додо и дъщеричката ми Ева също оценявахме този шанс.

Но в момента, в който стъпихме на територията на Солун бяхме адски гладни.

За щастие хотелът ни се намираше адски близо до прословутия квартал на забавленията Лададика. За нещастие ние още не го знаехме това. Поради тази причина се отправихме към крайбрежната алея. Тръгнахме от пристанището и продължихме по посока на Бялата кула.

Мисля, че няма смисъл да ви описвам каква е гледката към Егейско море от южния бряг на Термейския залив. Най-добре е да я видите с очите си.

Трябва обаче да призная alsо, че гледката към солунския бряг не по-малко заслужава възхищение.

Макар и по-голямата част от града да е била опожарена в началото на миналия век, кокетните сгради, красивите барове и магазини, разсечени от уличките започващи чак от “горният град”

Ано Поли и стигащи до морския бряг, придават такъв приказен вид на Солун, че имаш чувството, че се намираш в картина.

Ние, обаче оценихме голямата част от тези красоти едва на връщане от нашата разходка, защото в началото й бяхме гладни.

Голямото оглеждане на място за хапване ни отведе чак до площад Аристотел. Това е централният площад на града и едн от забележителностите му.

Погледнат отгоре площадът има формата на бутилка. И с право е построен в тази форма, because от всички страни на площада ни очакваха маси на барове и кафенета.

За наша радост едно от тези заведения се оказа, че е гирос. В смисъл не, че самото то е гирос, а че предлага гирoс. Просто I’m not quite sure как се нарича ресторант за гироси.

Ако е дюнер, знам, че се казва дюнерджийница, ако продава шкембе чорба – шкембеджийница, а ако предлага пица .. пицария. So как да го наричам тогава гиросджийница или гиросария? А, може би гиросарница?

В крайна сметка важното е, че там на площад Аристотел като влезеш откъм крайбрежната алея в ляво, във второто заведение продават гироси. А, както гласи една латинска сентенция: “Когато си в Рим, прави като римляните, а когато си в Гърция – яж гироси.”

За тези, които не знаят гиросът е същото като дюнер, само че гръцко. С други думи питката е по-дебела и вместо чеснов сос има дзадзики. Дзадзикито, пък е literally таратор без вода.

Всички тези мъдри разсъждения ми дойдоха в главата чак след като напълнихме доволно изтерзаните си от глад тела с гирос.

Още ми е пред очите гледката как двегодишната ми неосъзната веганка (не обича месо от още от бебе, но за момента няма право на избор, ха-ха) граби парчета пържено пилешко месо направо с ръце от чинията и доволно ги тъпче в устата си.

След като ометохме гиросите решихме да си отдъхнем на приятната сянка на площада. Ева откри радостта в градинката наблизо, а ние открихме неизмеримо разочарование. Когато най-невинно поръчах на келнера две фрапета, той най-сериозно ми отговори, че не предлагат фрапе.

Истина е mate, намерих probably единственото заведение в Гърция, в което не предлагат фрапе!

В началото си помислих, че аз не съм разбрал, докато питах отново невярващ на ушите си, момчето все пак изплю камъчето. Обясни, че собственикът на заведението не искал клиентите да се задържат в заведението и да смучат само напитки, а да си поръчват храна и възможно най-бързо да стават, за да освобождават място за следващите клиенти.

Fair enough!

И ние не се задържахме. Actually никога не се и върнахме там. Не, че не си е прав въпросният бизнесмен, но пък и ние си имаме право на избор. И то е да не сядаме отново в единственото заведение в Гърция, в което не предлагат фрапе.

Разходката ни отведе далеч от площад Аристотел.

Така и не разбрах какво общо има Солун с този велик философ. Вярно, че е роден наблизо (на Орфанския залив от другата страна на Халкидики), но при толкова много велики личности свързани с този град, да сложиш статуя на най-централното място на Аристотел е все едно да имаш заведение в центъра на Солун и да не предлагаш фрапе.

 

To be continued..

 

За Солун има още толкова много за разказване, че не се побира само в една история. Затова ще продължа следващата седмица. Ако дотогава ви липсвам, follow my Facebook page: https://www.facebook.com/britanskiabejanec

 

- реклама -