Бежанецът тръгна по Европа: Солун (II част)

Calimera приятели!

Ето, продължението на историята за нашето journey в Солун, за което бях започнал да ви разказвам миналия път. Започвам точно там, където спряхме миналия път – пред най-известната забележителност на града.

Следващата спирка от разходката ни по крайбрежната алея  беше Бялата кула. Това actually е най-емблематичната забележителност на Солун.

Тя е единствената оцеляла от трите кули свързани с отбранителна стена на морския бряг. Построена е от Сюлейман Великолепни на мястото на друга по-стара кула от византийско време.

Кулата е използвана през вековете основно за крепост и затвор. Доста хора са били измъчвани и са намерили смъртта си в тази кула, поради което тя дълго време се е наричала Червената или Кървавата кула.

Великият български революционер Капитан Петко Войвода също е бил затворен и измъчван там. Едва в края на XIX в. кулата е варосана и така си спечелва днешното си име.

Любопитно покрай нея е, че при създаването на македонската държава след разпада на Югославия, в рамките на националистката прпаганда северномакедонците решават на първите си банкноти да отпечатат именно образа на Бялата кула, като символ на историческата област Македония.

Това, of course, създава огромен дипломатически скандал и въпреки че, в Скопие официално се отказват от идеята си, за известно време се печатат нелегитимни банкноти с Бялата кула, които се раздават кат пропагандни листовки, което засилва гнева на Гърция.

С други думи краденето на история си има дълбоки корени в Северна Македония. 

Днес Бялата кула е музей, а туристите могат да се качат на върха й, който се намира на 33 метра височина. Ние не влязохме в Бялата кула.

Работното време за деня беше свършило. Actually и на другия ден не влязохме, макар че минахме оттам. I don’t know mate, кулата е забележителна, но съм гледал филма за “Капитан Петко Войвода” и май това ми стига.

Но, ако хич не се интересувате от история и културен туризъм, а се намирате в Солун и се чудите как точно да се похвалите на хилядите си последователи в Instagram по този повод,

малко по-надолу от Бялата кула е прословутата в целия интернет арт инсталация на слънчевите чадъри. Няма как да не сте виждали снимка оттам.

Това е probably най-популярното място за селфита в тази част на света. Дори фонтаните пред НДК могат само да си мечтаят за популярността на солунските чадъри в социалните мрежи.

Милиони снимки на 16-годишни кифли с йога клинчета и на фитнес маняци с чантички за кръста преметнати през рамо са били направени на фона на тези чадъри.

Инсталацията е толкова популярна сред туристите, че масово разхождащите се по крайбрежната алея дори не забелязват намиращата се наблизо гигантска статуя на Александър Македонски,

понеже са се забързали да хванат ред за селфи пред чадърите. И ние се снимахме of course. 

Разходката ни продължи към вътрешността на града.

Районът около римския форум е толкова живописен и приятен за разходка, че дори на моменти забравихме, че само на метри от нас е морето.

Живописни магазинчета, арт работилнички, сувенирни магазини и още кафенета of course. Останките от римския форум също са доста интересни, но имам чувството, че не толкова за нас хората.

Сенчестите каменни основи на римски сгради се бяха превърнали в любимо място за отмора на уличните котки в Солун.

Почти на всеки камък и под всяка арка можеш да видиш някой пухкав котарак мързеливо да се излежава и да отърква гръб там където преди две хиляди години патриции с роби и сандали са издавали декрети, търгували са подправки,

правели са заговори срещу императорите си или whatever правят още древните римляни. 

Малко по-нагоре тази пешеходна зона се пресича един булевард и се стига до прословутата Арка на Галерий.

Това actually са останките от изключително впечатляващата триумфална арка, която император Галерий е поръчал да бъде построена по повод победата му над Сасанидската империя.

Това, което може би не знаете е, че Галерий много вероятно е бил софиянец. Няма категорични доказателства, но теориите са, че или е роден в Сердика или в Северна Дакия. С други думи този римски император е бил или шоп или врачанец.

Като много войнствен и страховит го описват и хронистите, което е още едно доказателство за произхода му.

Интересното е, че Галерий е бил един от най-жестоките гонители на християни, но в края на живота си издава прословутия Сердикийски едикт, който признава християнството за една от религиите в Римската империя и полага основите за неговия наследник Константин I да обяви християнството за официална религия.

Както можете да се досетите от името на този документ, той е написан в Сердика, където е било основното седалище на Галерий.

След като разгледахме Арката на Галерий бяхме решили да се приберем в хотела да си починем след изтощителния ден.

Е, да ама точно тогава открихме, че до нас е прословутия квартал Лададика. Името означава магазин за маслини, тъй като в този район намиращ се близо до пристанището, някога е имало страшно много търговски и занаятчийски обекти.

Естествено много от магазините са били именно за маслини.

Днес бившите складове, магазини и работилници са превърнати в барове, ресторанти и публични домове и кварталът се е превърнал в живописно средище на нощния живот на Солун.

Няма да ви разказвам, че заведохме невръстната си дъщеря на бар в 10 часа вечерта. Това не значи, че не се е случило. Просто няма да ви го разказвам.

Само ще кажа, че вечеряхме в много приятна атмосфера, напомняща натрапчиво на пловдивския квартал Капана.

На другия ден отидохме на църква. Май сега е момента да поясня, че пътуването ни до Солун беше по Великденските празници.

Ако трябва да бъда честен не бяхме озарени от божествена благодат заради възкръсването на Божия син.

Просто друга от големите забележителности на Солун е базиликата “Свети Димитър”. Тази към 1500-годишна църква построена на гроба на светеца закрилник на Солун е действащ храм и днес. Ние послушахме малко великденската служба, естествено на Ева бързо й писна, ако трябва да бъда честен  на нас с Додо също.

Така че probably за пръв път вътрешно се зарадвахме, че имаме малко ревливо дете, което може да ни послужи за извинение да се изнижем по средата на службата.щ

Поклонихме се на мощите на Свети Димитър и се отправихме към следващата ни спирка.

Малко бях притеснен за тази дестинация, because бях сигурен, че само на мен ще ми е интересна. Става въпрос за родната къща на Мустафа Кемал Ататюрк.

За мен този човек е една от най-впечатляващите личности на XX в. може би за цяла Европа. Много хора вероятно го познават като човека със смешните вежди от турските банкноти, но Ататюрк literally е този, който успява да реформира последната средновековна империя в Европа до модерна светска република. Well, колко е модерна и светска Турция днес е отделен въпрос, но това май е отличителна черта и на други Великите сили.

Оказа се, че къщата е част от територията на турското консулство в Одрин. Достъпът до нея беше като в дипломатическа сграда – с металдетектор и проверка на документи. Истинската изненада за нас, обаче беше, че точно в този ден е националния празник на Турция Ден на националния суверенитет и детето. Това е деня, в който е открито първото Народно събрание в Турция. С други думи деня на Ататюрк. И ние точно този ден избрахме да разгледаме родната му къща! Освен всичко друго Ататюрк, който сам не е имал родни деца, много е обичал децата и по негово желание този национален празник се празнува и като ден на детето. В двора на къщата имаше някаква празнична програма и на Ева й беше супер интересно. Аз, разгледах музея на спокойствие, а Додо успя да си почине на удобна пейка под дебелата сянка в двора. What good luck! 

Пътят от дома на Ататюрк към крайбрежната алея минава през ротондата “Свети Георги”. Ротондата е късно антична постройка запазена в почти оригиналния си впечатляващ вид. Има няколко версии за какво точно е построена: мавзолей за император Галерий, дворцова постройка за приеми или най-вероятната –  храм посветен на императорски култ. Знае се със сигурност, че Галерий е погребан в София, така че сградата никога не е ползвана за мавзолей. Но пък е вързана с галерии със самата триумфална арка, така че най-вероятно е имала представителни функции. Като повечето подобни сгради, обаче и ротондата по-късно е превърната в църква. Пак в реда на нещата, след това е трансформирана в джамия. Сега, естествено отново е църква, но там се отслужват само празнични литургии, а през повечето време служи за туристическа атракция и зала за културни събития. Ротондата “Свети Георги” за мен е най-впечатляващата историческа сграда в Солун и точка по въпроса.

И тук някъде обиколката на културни забележителности за нас приключи. Не успяхме да разгледаме Триъгълната кула, а църквата “Света София” видяхме само отвън. Не пихме кафе на върха на Телевизионната кула и не влязохме в нито един музей. А през Ано Поли минахме само с колата.  Но пък ядохме най-божествените козунаци полети с шоколад в една феноменална сладкарница зад площад Аристотел. И пихме фрапе!

Определено смятам, че Солун е град, който трябва човек да посети. Дали е запален по историята или просто е любопитен да опознае друга култура, няма никакво значение. И в двата случая неминуемо ще получи и от двете преживявания. Само не съм сигурен, че ден и пловина са достатъчни, за да разгледаш втория по големина град в Гърция. В едно, обаче съм сигурен  – трябва да се пие фрапе!

 

PS.

Имам и други истории за разказване, вижте какви на фейсбук-страницата ми:

 https://www.facebook.com/britanskiabejanec

- реклама -