Днес, вместо редакционен коментар или анализ, ви предлагаме да видите разтърсващият разказ на Нери Терзиева за „преселението“ по време на Възродителния процес. Публикуваме текстът без никакви корекции.
Nerry Terzieva
29 май. Довечера в осем Тодор Живков ще каже, че можем да си ходим – границата от българска страна е отворена. Утре в осем заранта ще съм игла в купа сено на площада в Асеновград. Ще търся роднините си, за да им кажа да не тръгват. Няма да намеря никого. Ще съм стегната в човешкото менгеме часове до мръкване и ще плача от безсилие. Надвечер ще кажат, че спестените в ДСК пари са свършили и хората ще се разотидат. Когато се дотътря през хилядите тела до улица „Родолюбие“ (!) в моята махала, москвичите ще са потеглили на юг – с по един денк багаж, без пари. Ключовете от ослепелите къщи ще са оставени у баба Златка, българката-приятел завинаги. Всички ще са си прибрали по шепичка глинена пръст от родния Баделем – за спомен вечен.
После отличниците на режима ще вземат къщите на цената на спанака. После… Боли и свършвам.
Ще минат – до днес – 27 години. И никой няма да е наказан.
Зареждане ...