Без пари за черни дни са над 2,7 млн. българи

Без пари за черни дни са над 2,7 млн. българи

Над 2,7 млн. българи нямат никакви пари за непредвидени ситуации, показват данни на НСИ. 42,5 на сто от населението на страната живеят в домакинства, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, като например неотложен ремонт на жилището или колата,

подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.

Средното ниво на доходите и размерът на депозитите в банките растат, но голяма част от хората в страната живеят в големи лишения. Над 39 на сто от населението, или 2,5 млн. човека, не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома един път в годината.

Пари за подмяна на стара мебелировка нямат 37,4 на сто от хората.

Над 1 млн. човека в страната през зимата живеят на студено, а през лятото нямат пари, за да включват климатик и живеят на твърде топло. 16,1 на сто от хората живеят в домакинства, които нямат финансова възможност да поддържат нормална температура в жилището си, показват данните на НСИ. Още по-голям е делът на хората (18,4%),

които нямат възможност всяка седмица да похарчат малка сума пари за лични нужди.

Близо 20 на сто от хората нямат финансова възможност да подменят износените си дрехи и да си купят нови. Купуването на два чифта обувки за всеки от сезоните е проблем за 24,7 на сто от хората в страната. Дори прехраната е проблем за голяма част от домакинствата. 15,9% от семействата, или над 1 млн. човека, не могат да си позволят

консумация на месо, пилешко или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден.

Още по-голям е делът на хората (18,2%), които живеят в домакинство, което има затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с дома: заем за покупка на жилището, наем, текущи разходи за ток, вода и др.

Развлеченията също не са достъпни за голяма част от българите.

14,6 на сто от хората посочват, че нямат финансова възможност за редовно участие в спортни и развлекателни дейности като посещения на кино, театър или концерт. 10,6% от населението, или над половин милион човека, нямат достатъчно пари, за да могат веднъж месечно да се срещнат

с приятели/роднини за питие/хапване, включително и в домашни условия, а не само в ресторант.

15% от населението на страната живеят в тежки материални и социални лишения, показват данните на НСИ. Това означава, че се ограничават в 7 от общо 13 показателя за нормален живот. Освен възможност за подмяна на износени дрехи и наличие на средства за неочаквани разходи, след тези 13 показателя е притежаването на кола и интернет в дома.

10 на сто от домакинствата нямат пари за кола, а 5,9% нямат дори интернет.

Между етническите групи има големи разлики по отношение на материалните лишения, показват данните на НСИ. Сред българската етническа група 37,2% нямат пари за неочакван финансов разход. В турската етническа група делът на тези хора е 53,7%, а в ромската група е 78,9%.

От българските домакинства 12,7% не могат да си позволят консумация на месо,

пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент), всеки втори ден. Това е характерно за 16,7% от турската етническа група и 43,7 на сто от ромите. Едноседмична почивка извън дома не могат да си позволят 32,4% от българите, 56,7% от турската етническа група и 82,6 на сто от ромите.

С доход под 453 евро влизаш в групата на бедните

Всеки четвърти е под линията на бедност

Има малко подобрение

Линията на бедност за страната за миналата година е доход от 866,67 лв. (453,35 евро) средно на месец на човек от домакинство, обявиха от НСИ. Под линията на бедност са били 1,368 млн. човека, или 21,2% от населението. Но има малко подобрение, тъй като през предходната година под линията на бедност са били 1,4 млн. човека, или 21,7% от хората.

Линията на бедност се определят като 60% от средния медианен доход –

той се получава, ако хората в страната бъдат подредени в редица по размер на дохода и се вземе този в средата от редицата. Спрямо предходната година линията на бедност нараства с 13,5%, а делът на бедните намалява с 0,5%. Социалните плащания имат съществено значение за намаляване на бедността. Ако от доходите бъдат

изключени пенсиите и социалните плащания, под линията на бедност ще останат 45,4% от хората.

Основният фактор за попадане в групата на бедните е дали човек работи. Делът на бедните на възраст над 18 години е най-голям сред безработните (55,1%). Но и сред работещите много хора влизат в групата на бедните. През 2025 г. делът на бедните сред работещите на възраст 18-64 години е 11,8%. Ако към хората под линията на бедност добавим тези, които живеят в тежки материални лишения и тези в домакинства на безработни или работещи под 20% от времето от годината, се оказва че 29% от населението, или 1,868 млн. човека, са в риск от бедност и социално изключване.

259 евро на месец на дете дават в Германия

Във Франция прагът е 1288 евро на човек

Детски без значение от дохода

Линията на бедност във Франция е доход от 1288 евро на месец за живеещ сам човек, показват последните официални данни. Това е близо три пъти по-висок праг от линията на бедност в България. Причината за това е, че линията на бедност се определя като 60% от медианния доход и затова е различна във всяка държава.

Във Франция 15,4 на сто от населението са под линията на бедност,

което прави около 10 млн. човека. Във Франция изчисляват и праг за голяма бедност – под 40% от медианния доход, тоест под 859 евро на човек на месец. Във Франция изчисляват и различна линия на бедност за съпрузи без деца, както и за родители с две деца.

За Германия линията на бедност е определена

на 1446 евро на месец за живеещ сам човек. Около 16,1% от хората в Германия, което прави над 13 млн. човека, са застрашени от бедност. В Германия и социалните помощи са много по-високи от тези в България. В Германия помощите за дете са 259 евро на месец без значение какви са доходите на родителите. Ако родителите са с ниски доходи

и на социални помощи, размерът на детските е значително по-голям.

В Австрия също определят различна линия на бедност за живеещи сами хора и за такива с деца. За живеещ сам човек линията на бедност е 1661 евро, като около 14,3% от хората са под линията на бедност.

Материални лишения изпитват 26,7%

18,8% от децата нямат колело и ролери

7,1% не празнуват рождени дни

Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 18,8% от децата в страната, показват данни на НСИ. Редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. не могат да си позволят 17,5% от децата.

Делът на децата с материални лишения (лишени са от поне един

от 13 показателя за нормален живот) е 26,7%, като за 0,9% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Близо една четвърт от децата

(22,1%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.). Купуването на два чифта обувки за всеки сезон на детето е проблем за 16,3% от родителите. Подходящи за възрастта книги

нямат 11,2 на сто от децата, а от образователни игри за закрито са лишени 11,4 на сто.

За редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент и участие в младежки организации нямат финансова възможност 17,5 на сто от децата. Над 10 на сто от децата не могат да поканят приятели, за да играят и похапнат заедно. Дори от честване на специални случаи, като рождени и именни дни, са лишени 7,1% от децата. Подходящо място за писане на домашни нямат 5,8 на сто от децата.

Различни линии на бедност по области

В София прагът е 667 евро

Голяма разлика между мъжете и жените

Големи са разликите между линиите на бедност в различните области на страната, показват данни на НСИ. През 2025 г. най-висока е линията на бедност в област София (столица) – 1304 лв. (667 евро), следвана от областите Варна (977 лв.), Русе (904 лв.) и Стара Загора (883 лв.),

а най-ниска е в областите Силистра и Видин – съответно 580 лв. и 664 лв.

Спрямо линията на бедност за областта най-голям е делът на бедните в областите Стара Загора – 28,4%, Сливен – 23,9%, Търговище – 23,7%, и Ловеч – 22,8%. Най-малък е делът на бедните в областите Враца – 10,5%, Кюстендил – 12,1%, и Габрово – 12,3%. В София под линията на бедност са 18,3% от мъжете и 24,4% от жените.