Белмондо

Белмондо получи „Златен лъв“ от Венецианския кинофестивал

Известният френски актьор Жан-Пол Белмондо бе удостоен с почетния „Златен лъв на Свети Марк“, който се дава от Венецианския кинофестивал.

83-годишният Белмондо започва кариерата си във френското кино като представител на легендарната „Нова вълна“. „Притегателната външност, симпатичността и талантът за превъплъщение позволиха на Белмондо да се справя еднакво добре както с драматичните, така и с комедийните роли, което го превърна в звезда от световна величина,“ отбеляза художественият директор на фестивала Алберто Барбера.

Като тинейджър Белмондо се раздвоява между спорта и изкуството. Бяга от къщи с пътуващ театър, след което решава да стане скулптор като баща си. Но много скоро зарязва и тази идея, заради бокса, на който се посвещава с цялата си страст и дори става шампион на Париж в средна категория.

Към 20-ата му година на везните натежава увлечението по актьорството и той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства. Някои от преподавателите там обаче го предупреждават, че със своята външност би изглеждал смешен в любовни сцени.

Но и без да е красив като Ален Делон, Белмондо има за партньорки не само на екрана, но и в живота, някои от най-красивите жени на света като Урсула Андрес, Джина Лолобриджида, София Лорен, Лаура Антонели, Катрин Деньов, Жана Моро, Клаудия Кардинале, Жаклин Бисе.

Jean_Paul-BelmondoДебютира в киното през 1957 г. с филма „Пеша, на кон и с кола“ (À pied, à cheval et en voiture), но повечето от епизодите с негово участие са изрязани при монтажа.

През 1960-та Жан-Пол Белмондо се снима в няколко филма, сред които се открояват „Чочарка“ със София Лорен, „Модерато кантабиле“  с Жана Моро и особено „До последен дъх“ , смятан за един от главните филми на знаменитата „Нова вълна“ във френкото кино. Именно ролята на симпатичния престъпник в най-известната творба на Жан-Люк Годар му носи световна слава.

За 50 години в киното се снима в 84 филма, успявайки да създаде незабравими образи на обаятелни бунтари, благодарение на които се превръща в кумир на европейската младеж. Навремето дори възниква цяло направление, наречено „белмондизъм“, защото неговите последователи копират жестовете, мимиките и начина на обличане на любимия си актьор. А французите започват да го наричат с галеното име „Бебел“.

indexПрез 1989 г. е удостоен с награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролята във филма на Клод Льолуш „Галеник на съдбата“, но отказва престижния трофей, защото неговият създател – скулпторът Сезар се отнасял отрицателно към творбите на баща му.

 

- реклама -