БЕХ влезе в топ 10 на негативна класация

Министерството на енергетиката търси спешни мерки, за да излезе ТЕЦ "Марица Изток 2" от патовата ситуация

ТЕЦ „Марица Изток“ 2 продължава да затъва, показват финансовите отчети на държавните енергийни дружества, които са публикувани от Министерството на финансите.

Финансовата „дупка“ възлиза на 1.199 млрд. лева. На фона на колосалните дългове, които ТЕЦ-ът трупа с всеки изминал ден, ръководството се отказало от сигурни постъпления в размер на 54 милиона лева от „студен резерв“, които ще отидат в ТЕЦ „Варна“, закупена наскоро от почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Държавната централа не може да се похвали и по отношение на приходите от реализирана продукция. За полугодието спадът в 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв.

Дълговете на „Марица Изток 2“ ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма, се казва още в доклада.

На фона все по-трудното финансово състояние, Министерството на енергетиката търси спешни мерки, за да излезе централата от патовата ситуация. Българският енергиен холдинг, под чиято шапка е „Марица Изток 2“, разработи 18 мерки, сред които и поредната финансова инжекция. Една от тях предвижда до края на годината холдингът да купи квотите парникови газове на топлоцентралата, за да може да продължи да работи. Паралелно с това държавата ще води разговори с Комисията за енергийно и водно регулиране да ѝ признае разходите за критична инфраструктура.

Сред спряганите варианти беше ТЕЦ-ът да се слее с АЕЦ „Козлодуй. Идеята обаче не се хареса на енергийния министър Теменужка Петкова, която категорично отхвърли този вариант. Срещу идеята излязоха червени депутати, както и енергийни експерти.

Минният сектор също следи развоя на събитията, тъй като ако финансовото състояние на централата продължи да се влошава, ще последва верижна реакция и в „Мини Марица Изток“, където работят още над 7300 души.

Проблемите с бъдещето на ТЕЦ „Марица Изток 2“ са големи и няма да се решат в краткия срок, пред който държавата е изправена. Българският енергиен холдинг и в частност Министерството на енергетиката трябва да намерят до пролетта 466 млн. лева за парникови емисии. Ако не бъдат закупени, съгласно европейските правила, ТЕЦ-ът няма право да работи или ако продължи дейност със съответните глоби – съответно по 100 евро за всяка една от емисиите.

Експерти коментират, че има още няколко варианта за спасяване на централата, но те са в по-дългосрочна перспектива. Според Атанас Тасев може да се използват ресурсите на Фонда за гарантиране на стабилност, където постъпват парите за CO2, да се изгради нова мощност или пък такава на газ.

Според Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум, държавата трябва първо да направи цялостна реорганизация на производствения процес в комплекса, да се оптимизират разходите за добиване на въглищата, за да се компенсират увеличаващите се разходи за инвестиции за очистващи инсталации.

Според доклад на неправителствената организация Европейска мрежа – действие за климата“, публикуван преди дни, Българският енергиен холдинг, под чиито контрол са централата и мините в Маришкия басейн, е в Топ 10 на европейските производители на ток от въглища, обвинявани за здравните проблеми заради мръсен въздух в Европа, и е втори в ЕС по това колко здравни разходи предизвиква всеки мегаватчас, произведен от ТЕЦ.

Общият ефект за БЕХ е оценен на еквивалента на 900 млн. евро здравни разходи и преждевременната смърт на 310 души през 2016. Само ТЕЦ „Марица-изток 2“ посочена като причина за опасни за здравето концентрации на фини прахови частици (ФПЧ 2.5) във въздуха не само в Северна Гърция, но чак до остров Крит. Въглищните централи в Европа са изхвърлили 26% от всички емисии на серен диоксид през 2016 г., както и 8% от всички обеми на азотни емисии.