българите, Австралия, Нова Зеландия, гласуване, избори, балотаж

„Барометър“: ГЕРБ ще се окажат първа политическа сила на изборите през октомври

Предстоящият парламентарен вот се очертава непредсказуем – като се започне от неясната избирателна активност (около 40%), и се стигне до резултатите за отделните политически сили и броя формации в следващия парламент( от 5 до 8), показва анализ на „Барометър България“.

През последната година гласоподавателите показваха все по-отчетлива умора, апатия, изразяваща се в ниска изборна активност. Не се знае дали тази тенденция ще се запази при комбинацията от геополитическа, енергийна и икономическа криза и все по-отчетливото фрагментиране на обществото. Възможно е натрупалото се напрежение да заведе повече хора до урните в изборния ден.

А това ще окаже влияние на евентуалните политически конфигурации в бъдещия парламент.

При ниска активност повече партии ще прескочат изборната бариера с по-раздробено народно събрание, но и с повече потенциални възможности за бъдеща коалиция.

Висока активност ще изиграе лоша шега на някои от партиите, които ще останат под чертата, а тези над нея ще трябва да намерят диалог помежду си или изобщо да не излъчат управление.

И при двата сценария създаването на стабилно правителство след изборите ще бъде сложно и малко вероятно.

Една от партиите, които ще са печеливши на изборите през октомври – и то независимо дали са първи по резултат и дали имат шанс за самостоятелно управление – това са ГЕРБ.

Те управляваха държавата в продължение на дванадесет години и за да бъдат свалени от власт, бе необходимо обединение на техни противници от целия политически спектър, но истинската причина за загубата им беше умората на избирателя да вижда едни и същи лица.

Докато преди година беше модерно ГЕРБ да са виновни за всичко, в момента това политическо послание е загубило много от първоначалната си сила.

От една страна повечето проблеми, с които в момента се сблъсква държавата, са глобални и привнесени отвън, от друга страна ГЕРБ категорично бяха държани извън властта, така че не носят отговорност за действия или бездействия на последното управление.

Резултатът е, че отливът от избиратели за партията отдавна е спрял и в момента си възвръщат подкрепата на по-колебливите си гласоподаватели.

Това дава шанс на ГЕРБ почти със сигурност да се окажат първа политическа сила след изборите през октомври.

Спечелилите най-много гласове на последните избори – „Продължаваме промяната“ – са заявили амбицията си да съберат заветните 121 депутати. Които на теория са минимума, осигуряващ им възможност за самостоятелно управление.

Дали ще успеят е под огромна въпросителна, защото не се получи при предишните избори и им се наложи да организират коалиция с ИТН, БСП и ДБ, от която всички участници излязоха с щети и загуба на доверие.

А преди година разполагаха с две допълнителни предимства, на които вече не разчитат – бяха нови и „неопетнени“ и имаха подкрепата на електората на Румен Радев.

Българският избирател неуморимо търси нов и непознат спасител през последните тридесет години и за кратко припозна ПП като такъв, но тези нагласи доста бързо избледняха.

Няколкото месеца управление на коалицията, водена от „Продължаваме промяната“, доведоха до много пукнатини по публичния им образ.

Факт е, че много от кризите, с които се сблъскаха, биха били предизвикателство за далеч по-опитни правителства.

Но доверието на избирателите не е неизчерпаемо, особено ако проблемите им стават все по-осезаеми под формата инфлация, растящи битови сметки и цени в магазина.

Вторият фактор, който поставя под въпрос изборните резултати на ПП, е че голяма част от избирателите на Румен Радев, които гласуваха за тях при предходния вот, вече няма да ги подкрепят. Тези избори не са „2 в 1“,

освен това ПП влязоха в открит конфликт с президента, който продължава да е единственият български политик с положителни нива на доверие.

Голямата битка на изборите обаче няма да бъде за първото място, а за третото с потенциал да прерастне в изненадващ втори резултат за някой от подценяваните в надпреварата играчи.

Мнозина анализатори удобно забравят, че на предходните избори трета политическа сила бяха ДПС – благодарение на рекордния брой гласове дошли от Турция в комбинация с ниската избирателна активност.

Години наред резултатите на движението са проблем за прогнозиране от страна на социолозите, защото избирателите им обикновено не са обхванати в проучванията – или са част от малки населени места със затворени общности и традиционно проявяват недоверие към анкетьори (на живо, по телефона или онлайн), или просто не живеят в България, а социологическите проучвания се провеждат предимно на територията на страната.

За изборите през октомври движението вероятно отново ще може да разчита на твърдото си ядро гласоподаватели – тук и в съседна Турция, където лидерът на движението Мустафа Карадайъ знаково отиде на среща с Ердоган.

Изборният им резултат обаче не е категорично гарантиран, защото са изправени пред няколко проблема.

Първо, няма гаранция, че избирателната активност ще е отново ниска. Второ, машинният вот отново ще бъде предизвикателство за част от избирателите – някои от тях именно сред твърдите ядра на ДПС.

И на трето място една малко коментирана тенденция в социалната динамика на гласоподавателите им, която няма нищо общо с политическата обстановка в България – макар и ДПС да печелят гласове в България и Турция, те все по-трудно мобилизират българските турци, живеещи в Западна Европа, където имат изявени общности.

Непредсказуем играч на тези избори ще бъдат и „Възраждане“. Техните гласоподаватели също остават извън радара на социолозите, но по коренно различни причини. Крайно националистическата партия привлича радикален, наказателен и трудно предвидим вот и е една от формациите, за която са склонни да гласуват онези избиратели, които вземат решение в последния момент, понякога в самия изборен ден и гласът им е „анти“, а не „за“.

В случая – „анти“ самата система.

Трябва да се отбележи, че макар че „Възраждане“ със сигурност ще отбележат ръст и в моментната сложна политическа и икономическа обстановка имат потенциал да мобилизират значителен протестен вот, също се сблъскват с някои проблеми.

Те са радикални, антисистемни и с ясно изразен краен русофилски уклон.

Макар и в голяма степен избирателите да са склонни да действат под въздействие на разочарованието и „напук“, тези, които ще прегърнат деструктивна политическа позиция, според която всичко трябва да бъде разрушено, за да се започне начисто, са ограничен брой.

Освен това, макар и голяма част от обществото да споделя русофилските настроения, също такава голяма част е проевропейски настроена и дори намекът за напускане на ЕС се възприема зле. Ако се съди по реториката на лидера на „Възраждане“, който безспорно е натрупал опит, преминавайки през всички възможни националистически движения, целта му е да се позиционира във вакуума, останал след изчезването на „Атака“, както и да привлече разочарованите от всички. Пречка пред него е, че не е Волен Сидеров, прекалено познат е именно сред този сегмент от избиратели и прекалено краен за по-умерените.

Важно е да се отбележи, че независимо от резултата „Възраждане“ нямат никакъв шанс да участват в управлението на страната след изборите, освен ако собственият им „пророк“ не се окаже прав и не спечелят абсолютна победа. Докато бяха в последния парламент, макар и непитани, те многократно заявяваха условията си да участват в коалиция и те са неприемливи за всички останали политически субекти.

И макар много политически формации да поставиха „червени линии“ за коалиция било с ГЕРБ, ДПС или БСП голямата, неизречена червена линия е, че никой няма да си позволи коалиция с „Възраждане“.

Другата партия, която ще спечели от настоящата политическа обстановка, е „Български възход“ на Стефан Янев. Формацията има потенциала да привлече онези консервативни, леви, умерени и леко русофилски гласове, които не намират своето представителство никъде другаде в момента и най-вече тези, които традиционно са били електорат на БСП, но вече не ги припознават като свое лице. Стефан Янев беше премиер в първото служебно правителство на Румен Радев, като можеше да се похвали с високо ниво на доверие според тогавашните проучвания.

След това за кратко беше военен министър в правителството на последната четворна коалиция, като го напусна в конфликт с Кирил Петков, който към момента работи в негова полза. Дълго време беше свързван с Румен Радев, като последните месеци между двамата се демонстрира явно дистанциране, но без какъвто и да било негативизъм и избирателите неминуемо го свързват с президента.

Дори и „Български възход“ да не е творение на Румен Радев, тя неминуемо е припознавана от избирателите като най-близката до него и би могла да привлече една доста значима маса от неговите привърженици. Като се прибави позиционирането й в определено левия, консервативен сегмент и изключително отслабената позиция на БСП с ясен отлив на избиратели, които търсят своето представителство, при относително ниска избирателна активност, генералът не просто може да се озове в следващото народно събрание, но и да бъде фактор за това дали ще има, или няма да има правителство.

ИТН ще загубят от следващите избори, но по-малко, отколкото повечето анализатори предполагат. С решението си да излязат от четворната коалиция и на практика да свалят правителството „Петков“ те със сигурност си спечелиха омразата на избирателите на ДБ и ПП, но истината е, че тези избиратели така или иначе никога не са били техни.

Спорно е доколко са разочаровали подкрепящите БСП, защото всъщност ИТН спасиха от агонията част от електората на столетницата да я гледат в едно доста противоречиво от тяхна гледна точка управление. И разочарованият от БСП електорат ще се насочи нанякъде – в по-голямата си част към „Български възход“, но донякъде и към други политически субекти като ИТН. Нещото, което Слави Трифонов и респективно партията му не направи, е да разочарова твърдото ядро от свои избиратели.

Напротив – те очакваха от него именно това – да е коректив, да е безкомпромисен, да посочва грешките и дори да излезе от управлението, ако идеята му за морал бъде засегната. А думичката „морал“ се използва неслучайно от лидерите на ИТН – тя е много важна за техния електорат, който ги избра неколкократно именно с идеята, че е нужен нов морал в управлението. ИТН вероятно ще са далеч от първата политическа сила след изборите през октомври.

Но и също толкова вероятно е, че те ще реализират не само достатъчен резултат да прескочат изборната бариера, но и отново да се чува гласът им.

Защото в крайна сметка разполагат с всичко необходимо – лидер, който масата им от поддръжници харесват и то не отскоро – все пак Слави Трифонов е на сцената от трийсет години – имат собствена медия, и най-вече собствени послания, които дори и да не се харесват на всички, намират своята публика, която не е особено разочарована – в крайна сметка получава едно доста интересно политическо шоу.

Една от губещите партии ще бъде БСП.

При тях проблемът дори не е въпрос на политика, а изцяло лидерски. Макар и Корнелия Нинова да се утвърди като вечно оцеляващия политически водач – независимо от кризите и вътрешната опозиция – това има своята цена. Нинова остави партията си без знакови месни лидери (евентуални конкуренти за лидерския й пост), в големите градове на България. И резултатът беше отливът на избиратели дори в опозиция и още повече – когато партията е част от управлението. Защото макар и БСП да прегракна в убеждаване на избирателите си, че тяхното управление е успешно, малцина вярват в това.

Почти всеки от скандалите, засегнали четворната коалиция, имаше ефект върху БСП и то негативен. През последните години в пространството в ляво постепенно се оформя вакуум от все по-свиващия се резултат на БСП.

Но това не означава, че избиратели с леви убеждения няма, напротив. Остава единствено въпросът – кога и заради кого ще отидат до урните, вместо да се вписват в статистиката на негласуващите. Избраха Румен Радев за президент категорично два пъти. Но през октомври много от тях със сигурност няма да гласуват за БСП.

Предстои да разберем дали и за кого ще го направят.

Другият губещ от предишното управление, макар и деен играч в него, са „Демократична България“. Влезнаха в парламента с предпоследен резултат, но успяха да бъдат много активен участник в управлението. За тях предизвикателствата са няколко. ДБ се позиционират вдясно, крайно либерално и категорично русофобски, като се целят в много специфичен сегмент.

И макар да звучи елитно и ласкаещо да си подкрепен от центъра на София, да те обиждат на „жълтопаветник“ и „умен и красив“, електоратът им всъщност е много ограничен, както някои анализатори казват – бутиков. С буквалната си атака срещу „Росенец“ преди година се опитаха да го разширят, но от тогава насам не направиха нищо повече. Вместо това яростно се окопаха в крайно либерално, про-западно, анти-руско говорене. Което не е лошо за техните избиратели, те очакват точно това от тях, но ги капсулира.

За сметка на това коалицията им с БСП е трудна за преглъщане за същите тези избиратели и поставя под въпрос кое е по-важно – изказаните намерения или реалните действия. Всички тези дребни спънки вероятно не биха били проблем за тях и при ниска избирателна активност все пак биха преминали изборната бариера, ако ги нямаше ПП, които някак си се позиционираха в същия сегмент и се прицелиха към същите избиратели.

Това донякъде обяснява почти паническите усилия на ДБ да убедят бившия си коалиционен партньор да направят коалиция преди изборите.

Защото не е голяма драма да пожертваш 3-4 дори 5 процента от електоралната си подкрепа за свой партньор, ако си взел над 25% на предишните избори. Но, ако си бил с 6%, всяка загуба на електорат, дори и в полза на някой, с когото споделяте едни и същи убеждения, поставя под въпрос не просто колко силен ще е гласът ти в следващото управление, а дали изобщо ще се озовеш в парламента. „Демократична България“ трудно ще прехвърли изборната бариера и то полагайки усилия да задържи собствените си избиратели, като единственото, което би им помогнало би била избирателна активност, изненадващо ниска дори и за българските разбирания. На каквато не може да се разчита категорично.

Няколко партии и политически лица ще останат извън парламента, макар че ще запазят избирателите си спрямо предишните избори.

Мая Манолова отдавна се е наложила като ярка личност в българския политически живот и макар че в момента движението й „Изправи се БГ“ не е в най-силната си форма, ще запази подкрепата на около 2% от избирателите. ВМРО претърпяха много сериозни щети след предходните избори, но успяват да съхранят своето твърдо ядро с лека тенденция за увеличение и също могат да претендират за около 2% от гласовете на отишлите до урните.

- реклама -