„Барометър“: ГЕРБ-СДС са първи на изборите с 26,2 %, втори са БСП

ГЕРБ-СДС убедително печелят изборите на 14 ноември. Втора политическа сила е БСП. Това показва проучване на „Барометър България“.

Ето как са отговорили анкетираните на въпроса „За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?“:

Отговорите на анкетираните показват, че до голяма степен традиционните партии запазват твърдия си електорат, докато новите политически формации, т.нар. партии на протеста са зависими в резултата си от онези избиратели, които са по-скоро нестабилни в предпочитанията си и склонни да променят вота си в последния момент в полза на „новите спасители“.

На първото място все по-стабилно се очертава ГЕРБ с 26,2%. Макар че партията беше извън властта и поставена в изолация от почти всички политически субекти, ГЕРБ успява да запази и мобилизира избирателите си, особено на фона на растящите цени и инфлация и все по-влошаващата се икономическа обстановка в страната.

Второто място е особено оспорвано, като към момента БСП успява да изпревари останалите претенденти със своите 14,9% подкрепа. Трябва да се отбележи, че столетницата не привлича нови избиратели, а предимно мобилизира традиционния си електорат. Ако от БСП са разчитали, че ще извлекат дивиденти от подкрепата си за Румен Радев, то към момента това е все по-спорно, като се има предвид, че и други формации заявиха такава, а партията има доста сложни отношения с действащия президент.

ИТН определено губят доверието на значителна част от избирателите, гласували за тях през юли и дори и с гласове от чужбина, които не присъстват в настоящото изследване, трудно ще могат да се похвалят с успеха си на последните избори. Те пропуснаха своя „звезден миг“ и все пак е твърде рано и погрешно да бъдат подценявани. Формацията все още разчита на немалко ядро от онези избиратели, които подкрепиха техния референдум преди няколко години – млади хора от малки населени места. Резултатът на ИТН определено ще бъде „орязан“ с появата на нови политически формации, но все пак към момента те печелят подкрепата на 14,3% от анкетираните.

Новата формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ има високата амбиция да привлича избиратели от целия политически спектър с лозунга „леви цели с десни политики“, но към момента по-скоро черпи подкрепа от избирателите с десни разбирания – включително и за сметка на останалите „партии на протеста“ като ДБ и ИБГНИ. Със своеобразната свежест, която формацията им внесе в хаотичния политически живот в страната, те печелят 10,5% от гласовете, като дали ще успеят да изместят ИТН и БСП ще зависи най-вече от избирателната активност и доколко ще убедят онези избиратели, които на последните избори останаха вкъщи, този път да отидат до урните – въпреки COVID, метеорологичната обстановка и сложния двоен машинен вот.

Трудно е за който и да било външен анализатор да каже какво точно се случва в редиците на ДПС, които направиха няколко неочаквани хода в последно време с издигането на Делян Пеевски отново в листите им и чисто партийното излъчване на Мустафа Карадайъ като кандидат за президент. Независимо от всичко обаче движението може да се похвали с един от най-твърдите и постоянни електорати и може да разчита на 11,6% подкрепа и то без гласовете от чужбина.

„Демократична България“ са формация, която винаги си е поставяла много амбициозни цели, но в настоящата предизборна обстановка се сблъсква с редица предизвикателства. От една страна, макар и упорито да е отричано от ДБ, „Продължаваме промяната“ се позиционира именно в техния политически сегмент и отцепва от техните избиратели, от друга – в последните дни се наблюдава вътрешно напрежение и негативизъм в рамките на самата партия. За ДБ ще е много трудно, почти невъзможно, да подобри резултата си от последните избори, като към момента губи значителен брой гласове и се подкрепя от 8,8% от избирателите.

Партията, която може да се окаже категоричния губещ на предстоящите избори е ИБГНИ, които към момента трудно ще прескочат изборния праг с подкрепата на 2,9% от анкетираните.

Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално движение (3,7%) ще мобилизира собственият си твърд електорат, който е достатъчен за влизане в парламента. Гласувалите за ВМРО при самостоятелното  участие на 4 юли бяха 120 хиляди или около 5% от гласувалите в страната. Тогава високата избирателна активност в чужбина и гласовете от Турция, от където патриотите не получават гласове, свалиха общия им резултат.

Ако се повторят изборните резултати в страната, при сегашната очаквана избирателна активност от патриотичните партии единствено ВМРО може да влезе в следващият парламент със собствена парламентарна група.

Въпрос 4: За кой кандидат ще гласувате на предстоящите президентски избори на 14 ноември 2021 г.?

Почти винаги българският избирател е по-изкушен да даде предпочитанията си за мажоритарен кандидат. Президентските избори са именно такива – изборът е измежду познати, утвърдени в общественото пространство личности, затова и генерират много по-голям обществен интерес от парламентарните, съответно и по-висока избирателна активност.

В началото на кампанията безспорен водещ за доверието на избирателите е настоящият президент Румен Радев. Все пак заявената за него подкрепа от анкетираните (44,8%) е малко вероятно да гарантира преизбирането му още на първи тур, така че го очаква продължителна битка.

На значително разстояние от него, което би могло да се намали при евентуален балотаж, е Анастас Герджиков, който макар и подкрепен от ГЕРБ за момента успява да мобилизира по-широк кръг избиратели от тези на партията (27,3), което показва потенциала му.

Мустафа Карадайъ, който беше един от последните обявени претенденти, остава тясно партиен кандидат и ще успее да привлече вота на избирателите на издигналата го партия ДПС – 11,2%.

Далеч назад с 6,8% остава Лозан Панов, на който градската десница от ДБ гласува много големи надежди. За момента той е подкрепен от твърдото ядро на ДБ, но все повече се възприема като крайно либерален, донякъде заради неговия кандидат за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе, а теми като Истанбулската конвенция, еднополовите бракове и забраната за играене на хоро на определени места открай време са крайно непопулярни по нашите географски ширини.

Интересен ще е двубоят между кандидатите на патриотичните формации. От едната страна ще е кандидатът на 130 годишната ВМРО – Милен Михов и от другата – Костадин Костадинов, който е преминал през всички националистически формации преди да създаде своята партия „Възраждане“. В началото на кампанията кандидатът на ВМРО води с 3,0% срещу 1,9% на Костадинов.

Изборите 2 в 1 повишават избирателната активност. Показват резултатите от проучването на „Барометър България“.

- реклама -