Български екип долови живот в руините, тече спасителна акция. Тече спасителка акция в турския град Бесни. В нея участват български пожарникари. Доловен е сърдечен ритъм в рухнала сграда. Предполага се, че
под руините има между 3 и 8 души,
съобщава „Нова телевизия“
Акцията се провежда съвместно от български екип и и полските им колеги. В момента прокопават път до мястото, на което е доловен сърдечния ритъм. Има шанс изпод развалините да извадят живи хора.
Същият екип от български пожарникари вчера намери и спаси 5-годишно дете под руините.
След цяла нощ работа спасителите
в Искендерун извадиха 6 души, останали повече от 100 часа под разрушената си сграда. Когато снощи екипът говорил с тях, те казали „Добре сме, чакаме ви“. Сега екипът работи за достигане
до още 3 души, техни съседи.
Междувременно български екип е засякъл други 5 живи под отломките в Кахраманмараш и предстои тяхното изваждане. Вчера три от българските спасителни кучета са помогнали още хора да останат извън черния списък на жертвите.
Как една снимка събра болката на Турция
Това беше момент, капсулиращ неописуемата болка от земетресението в Турция: баща, който държи ръката на 15-годишното си дете, единственото нещо, което се вижда, след като тялото ѝ е смазано от бетонна плоча, под разрушена жилищна кооперация.
Месут Ханчер седеше сам в смразяващия студ
върху купчина счупени тухли, които някога са били негов дом, забравил за света и обзет от мъка.
Дъщеря му Ирмак беше мъртва. Но той отказа да я пусне, галейки пръстите на ръката ѝ, подаваща се от матрака, на който момичето беше легнало в нощта на трагедията. В понеделник преди разсъмване
дойде първият трус от 7,7 по Рихтер.
В началото още нямаше спасителни екипи. Оцелелите трескаво си проправяха път през развалините, за да намерят близки, парчета от домовете им бяха изхвърлени на улицата, осеяна с отломки.
Рамки на легла лежаха върху разбитите балкони. Скъсаните дрехи и играчки разказват
историята за изгубени животи.
Беше твърде късно за Ирмак, една от близо 20 000 жертви, за които беше потвърдено, че са загинали при най-мощното земетресение, ударило Турция и Сирия от почти век.
Но Адем Алтан, ветеран фотограф от Анкара, работещ за Агенция Франс Прес (АФП), който се втурна към мястото на трагедията, не можа да откъсне очи от неподвижния,
мълчаливо скърбящ баща.
Той насочи камерата си от 60 метра разстояние. Беше деликатен момент. Но вместо да изгони Алтан, бащата го повика. „Направете снимки на детето ми“, извика Ханчер с тих, треперещ глас.
„Бях без думи“ . Бащата искаше светът да види скръбта му – и на нацията му. И го направи.
Снимката на АФП се появи на първите страници на големи вестници по света, включително
Financial Times и Wall Street Journal.
„Докато правех снимки, бях толкова тъжен. Постоянно си повтарях „каква огромна болка“. Онемях. Не можех да спра да плача.“, си спомня Алтан. Той попита Ханчер за името му и след това за името на дъщеря му.
„Той говореше трудно, така че не можех
да говоря с него твърде много“, допълни Алтан. Фотографът не можеше да задава твърде много въпроси, защото всеки трябваше да спазва тишина, за да чуе дали има оцелели под развалините.
Професионалист от 40 години, включително кореспондент 15 за АФП, Адем Алтан получи хиляди съобщения от хора по целия свят, които искат да предложат подкрепа да бащата.
Алтан знаеше, че снимката представя
болката на Турция. Но глобалното ѝ въздействие го изненада. Тя е споделяна стотици хиляди пъти онлайн. „Мнозина ми казаха, че никога няма да забравят този образ“, заключи той.