България посрещна златния Карлос Насар

„Благодаря на всички. Важното е, че целта е постигната. Чувствам се като герой, като горд българин. Ръцете ми са пълни, сърцето – също.

В момента съм в детския си сън“, това каза при стъпването си на родна земя Карлос Насар, който само преди дни стана безапелационно олимпийски шампион.

„Аз като стъпя на подиума забравям за публика и всичко, остава една голяма еуфория в мен, дори не помня какво правя. Аз наистина нямам спомени, огромен адреналин. Не беше доста лесно, имах доста препятствия и преди вдигането.

Лимитът засега ще го запазим в тайна, но като цяло е доста далеч. За мен е страхотно да мотивирам деца, а и големи“, допълни 20-годишният Насар.

Карлос Насар бе посрещнат с питка с мед, шампионски венец, две каба гайди и с десетки български знамена при завръщането си на родна земя. 20-годишният тежкоатлет,

който спечели златния медал в Париж в категория до 89 килограма със световни рекорди

в изтласкването от 224 кг и в двубоя от 404 кг, бе приветстван първо от министъра на младежта и спорта Георги Глушков, а след това и от семейството си. Сред посрещащите го на летището бяха още неговият личен треньор Павел Христов, както и приятелката му – националната състезателка от ансамбъла по художествена гимнастика Магдалина Миневска.

След като отдели време и на събралите се репортери, Насар раздаде десетки автографи и си направи стотици снимки с дошлите да го посрещат, много от които бяха деца, включително и такива от родния му клуб в Червен бряг.

„Това е мечтано посрещане, благодаря на всички, които дойдоха. Благодаря и на тези, които ме гледаха, това е голяма опора за мен. Желая им да бъдат здрави и да следват мечтите си. Ръцете ми са пълни, сърцето – също. По-лесно ти обръщат внимание, когато си шампион, но аз бях подготвен.

Като знам, че цял народ стои зад мен, нямах право да се откажа.

Преди състезанието беше много трудно да се заспи. След това спах като бебе.

Тази олимпийска титла ми костваше много енергия, много усилия, липса на социален живот, много кръв и пот. Но важното е, че изпълних крайната цел и вече съм олимпийски шампион. Сега изживявам детската си мечта.

От самото състезание нямам никакви спомени, защото адреналинът беше много висок.

По принцип имам тази способност, когато стъпя на подиума, да забравям за всичко около мен. Така че не обръщах внимание на това, че майка ми е в залата. Не помня какво правя, когато вдигам. В дните приди надпреварата трябваше да премина през доста препятствия, но се радвам, че отстрани е изглеждало лесно“, каза на прибиране Насар.