културни ценности

България поиска сътрудничество с европейските държави за борба с трафика на културни ценности

Министърът на културата Боил Банов представи позицията на Република България в част „Култура и аудиовизия“ на редовното заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт, което се проведе в Брюксел днес, съобщиха от МК.

В рамките на заседанието с единодушие бе приета Резолюция на Съвета на ЕС относно културното измерение на устойчивото развитие. Чрез нея се поставя началото на процес за изработване на План за действие относно културното измерение на устойчивото развитие на равнището на ЕС и включването му в стратегията на ЕС за изпълнение на Програма 2030 на ООН. Планът за действие следва да гарантира съгласуваност между културните и свързаните с културата мерки и подходи на равнището на ЕС и ще допълва работата на държавите членки в това отношение.

Министрите на културата проведоха публичен дебат, посветен на темата: „Силни страни, иновационен потенциал и конкурентоспособност в световен мащаб на европейските културни, творчески и аудиовизуални индустрии“.

Споделено бе виждането, че културните и творчески индустрии и по-специално – аудиовизуалният сектор, са в сърцевината на цифровия единен пазар и са важни стълбове за икономическото и социално развитие, като допринасят пряко за иновационния потенциал и конкурентоспособност на Съюза. Също така те са определени като основополагащи демократичното общество и идентичност и същевременно формират най-голямото богатство – културното наследство за следващите поколения.

Идентифицирани бяха някои основни предизвикателства, пред които са изправени секторите, чието преодоляване е възможно чрез създаването на реална и ефективна европейска стратегия за тези сектори с цел да се извлече пълният икономически, иновационен и социален потенциал на европейското съдържание, за да бъде конкурентно в глобален контекст по устойчив начин.

„Сегашният момент, съпътстващ предстоящото изготвяне на всеобхватна дългосрочна стратегия за бъдещото индустриално развитие на Европа, е ключов за обсъждането на това как културните и творчески индустрии и по-специално – аудиовизуалният сектор, може да се позиционират с оглед и на по-общите политики на ЕС, за да изгради Съюзът своето цифрово бъдеще и устойчив растеж”, изтъкна министър Банов по време на публичния дебат.

По инициатива на страната ни в дневния ред на заседанието беше включена допълнителна точка, посветена на добрите практики за защита на културното наследство, като беше представен пример за връщането на археологически предмети в страните на техния произход. Министърът на културата представи информация и конкретни резултати от успешното двустранно сътрудничество между България и Германия. Той изрази специална благодарност и признателност за професионализма от името на България към германските власти, с помощта на които стана възможно връщането на над 200 артефакта в България през септември т.г.

В изказването си министър Боил Банов предложи диалогът и работата между правителствата и институциите да бъдат развити не само на ниво ЕС, но и с други европейски държави, които са ключови за борбата с незаконния трафик и за предотвратяване на действия, които могат да застрашат общото културно наследство.

„Подобно сътрудничество има реална добавена стойност за европейския проект и трябва да продължи да се ръководи от дух на добра воля и солидарност, за да запазим общото си културно наследство за бъдещите поколения“, допълни министърът на културата. Той отбеляза, че общата работа на всички нива срещу трафика на културни ценности допринася и за борбата с други свързани форми на престъпна дейност, като пране на пари, укриване на данъци, организирана престъпност и финансиране на тероризма.

Предложената от Министър Банов тема бе приветствана от Германия и Гърция, които изцяло се присъединиха към посочените от него пътища за сътрудничество в областта на борбата с престъпления към културното наследство.

По време на заседанието бъдещото Хърватско председателство представи приоритетите и работната си програма за периода януари – юни 2020 г., които в сферата на културата и аудиовизуалната политика включват управлението на риска в областта на културното наследство, медийната грамотност, мобилността в областта на културните и творчески сектори и преговорите по Програма „Творческа Европа 2021-2027”.

Естония и Австрия представиха информация за избраните градове, които ще носят титлата „Европейска столица на културата“ през 2024 г., съответно – Тарту и Бад Ишл.

В контекста на транспонирането на Директива (ЕС) 2019/790 в националните законодателства на държавите членки Франция обърна внимание на някои практики, които се срещат на национално ниво по отношение на сродните права на издателите и информационните агенции в цифровата епоха.

Италия изрази своето мнение, че наименованието на портфолиото на номинираната за еврокомисар Мария Габриел трябва да включва изрично думата „култура“, тъй като по този начин ще се възстанови смисълът на водещата роля на културата за бъдещето на Европа. В своите изказвания редица държави членки на ЕС подкрепиха предложението на Италия. По-късно на пресконфиренция и председателят на ЕП Давид Сасоли съобщи, че „много“ министри на културата искат към задачите на еврокомисаря Мария Габриел да бъде добавена думата „култура“.

- реклама -