България достига 60% от средноевропейските цени, конвергенцията се забавя

България достига 60% от средноевропейските цени, конвергенцията се забавя.

Средните цени на стоките и услугите в България достигат 60% от средноевропейските равнища, но темпът на ценова конвергенция се забавя през 2023 г.

Повод за притеснение остават обаче някои групи храни – най-видимо маслата, млечните продукти и яйцата, чиито цени се задържат трайно значително над средноевропейските.

Това е основният извод от публикуваните тази седмица данни на Евростат за ценовите нива в ЕС-27,

които вече отразяват последствията от почти целия епизод на висока инфлация в европейските страни.

Сравнението е между средногодишните цени в отделните държави и имагинерно

средноевропейското ценово равнище.

Важно е да отбележим, че този индекс не илюстрира ръст или спад на цените през годината (тази

промяна се измерва от индекса на потребителски цени), а статичното –  отстоянието на страните членки от средната стойност в за цялата година.

Сравнението между последните пет години,

представено в графиките по-долу пък описва влиянието на различната ценова динамика в периода отпреди началото на пандемията.

Средноевропейското ценово равнище е много близко до това Италия (99), а повечето

западноевропейски страни с изключение на Португалия и Испания се нареждат над него.

Обратно, с най-ниски средни цени са България и Румъния (по 60),

което означава, че двете страни са с почти наполовина по-ниски от средното равнище за целия ЕС цени.

През 2023 г. ценовата динамика е чувствително по-спокойна в сравнение с година по-рано,

като най-бързо към средноевропейските равнища конвергират цените в средноевропейските страни –  Унгария (8.1 пункта за година),

Полша (5.3 пункта), Чехия (5 пункта).

На този фон България има относително бавна за региона конвергенция – с 1.2 пункта сближаване спрямо 2022 г.

Голямата разлика обяснява и наглед изненадващия факт, че за първи път България не е на последно място по потребление в ЕС, задминавайки Унгария.

В годините след COVID-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските равнища се ускорява значително.

Докато през миналото десетилетие ценовият индекс се придържа в диапазона 49-53% от средното за ЕС (с необходимата уговорка, че това не е непременно една и съща номинална стойност, тъй като има инфлация), то през 2021 г. вече е 55%, през 2023  г. – 60%.

Това отразява както изпреварващия икономически растеж на страната и позитивната динамика на

доходите на домакинствата, така и чувствително по-високата инфлация след началото на руската

война в Украйна в сравнение с големите държави в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в индекса.

От по-голямо значение е обаче сравнението при отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата.

Така например докато при разходите за жилища и режийни,

както  при здравеопазването през 2023 г. България е била на едва съответно 39% и 41% от средните за ЕС ценови равнище, то при дрехите и обувките отношението приближава 87%, а при храните и безалкохолните – 88%.

Това от своя страна означава,

че при равнище на домакинския доход от около ½ от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи.

През 2023 г. най-бързата ценова конвергенция е при комуникациите (4 пункта), а единствено транспортът и алкохолът е отдалечават от средноевроепйските нива.

Това обаче идва след бързата конвергенция през 2022 г., когато при храните има сближаване от цели 7 пункта.

Още по-интересно е разпределението в рамките на групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при месото и хляба средната цена е 72% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи стоки при които цените в България през 2022 г. остават много над средните.

Това са маслата и мазнините – 117%, както и млякото,

сиренето и яйцата – 127%. Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на ковид пандемията те вече са над средните.

При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 г.

И докато при маслата и мазнините през 2023 г. се наблюдава известна нормализация и съответно

спад на ценовия индекс с цели 17 пункта към средноевропейското ниво (макар да остава над него),

при млякото, млечните продукти и яйцата отклонението от средното за ЕС-27 нараства с още 4 пункта.

Големите отклонения дават повод за размисъл за производителността и ефективността на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни,

чиито цени се задържат трайно над средноевропейските,

както и за конкуренцията и функционирането на продуктовите пазари като цяло.

През 2023 г. ценовите процеси в България са далеч по-малко бурни в сравнение с предишната, и това е отразено и в значително по-бавната конвергенция спрямо средноевропейските равнища. Остават  обаче отворени много въпроси около някои групи стоки (и особено – някои храни), при които цените вече далеч са задминали средноевропейските и трайно остават над тях.

- реклама -