България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично, като това са 30% от момичетата и 21% от момчетата.
7% от учениците на възраст до 13 г. употребяват ежедневно цигари, като процентът при 16 годишните нараства до 25%
Глобалното проучване на тютюнопушенето при учениците за 2015 г. посочва, че 10,9% от учениците между 13 и 15 години в България употребяват редовно цигари.
България е страна подписала и ратифицирала Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол над тютюна през 2005-та. От тогава са минали 17 години, а страната ни не е направила нито една стъпка в посока да изпълни задълженията си по документа и да ограничи вмешателството на тютюневата индустрия във вземането на политически решения, в обществените процеси и медиите. Това заяви в интервю за Flashnews Павел Антонов – съучредител и говорител на Гражданска инициатива „България без дим“.
Как тютюневия бизнес и неговото лоби влияят директно върху общественото мнение през медии, собственост на същите тези бизнесмени, които са част от политическия елит на страната – вижте в интервюто:
FN: Какво представлява Рамковата конвенция и защо е важно тя да започне да фукнционира?
Павел Антонов: В член 5.3 на конвенцията е изрично посочено, че трябва да се предприемат стъпки за ограничаване на влиянието на тютюневата индустрия и цигарения бизнес във всички държави, които са я подписали. Това е единствения легален бизнес в света, за който официално е посочено и признато, че вмешателството му в държавните и политическите дела трябва да бъде ограничаван.
У нас се наблюдава точно обратното явление – политически лица, които управляват държавата в Народното събрание са пряко свързани с тютюневата индустрия. Най-ярките два примера – в така наречената либерaлна партия ДПС има много известен депутат, който до скоро беше официално съсобственик на „Булгартабак“ (бел.ред. Делян Пеевски, който все още притежава голяма верига за продажба на тютюневи изделия).
Имаме и председатели на политически сили, обвързани тясно с тютюневата индустрия дори в ляво – БСП, чиито лидер е бивш функционер на „Булгартабак“ (Корнелия Нинова е председател на Управителния съвет на холдинга между 2005-та и 2007-ма година).
FN: Как точно тютюневата индустрия създава зависимости в политиката, а от там и в обществото?
Павел Антонов: В България този проблем е много драстичен – ние имаме поради някакви исторически и политически фактори изключително високо ниво на проникване на интересите на тютюневата индустрия в политиката и медиите. До степен, че обществото е парализирано в реакциите срещу интересите на тази индустрия и на практика българите и младите хора са заложници на тези интереси.
Хората, които посочих – за тях не само, че няма никаква здравословна реакция в държавата да се ограничи влиянието им, но те стоят и управляват.
В биографията и на лидера на БСП, и в биогафията на Делян Пеевски, свързаността им с тютюневия холдинг е добре известен факт. Колкото до медиите, изписани са томове по въпроса как собственика на Булгартабак е собственик и на една от най-големите медиийни групи в България – собствеността е една и съща, има натиск и прокарване на интереси. Това е директно вмешателство в общественото мнение.
FN: Тогава може ли да се говори за мощно парламентарно лоби на тютюневия бранш?
Павел Антонов: Да и това е така от години. Ще ви припомня генезиса с Емил Димитров – собственик на една от най-големите разпространителски вериги за тютюневия изделия. През 2010-та година докато бе депутат от ГЕРБ, той си прокарваше собственоръчно закони. Направи така, че да бъде отложена с две години забраната за тютюнопушенето на обществени места. Всичко това стана заради неговите бизнес интереси и с абсолютната липса на реакция от управляващото мнозинство тогава. Ето ви пример как в България Народното събрание откликва на тютюневата индустрия. Тогава аз сезирах Комисията за конфликт на интереси, която призна, че Емил Димитров е бил в зависимост, приемайки закони, свързани с тютюнопушенето и цигарите. Той обжалва това решение, но съда потвърди посоченото от комисията – тоест имаме доказан от съда конфликт на интереси, свързан с тютюневото лоби.
През 2015-та Върховния административен съд потвърждава, че Емил Димитров е участвал в подготовката и приемането на промени в Закона за здравето и в Закона за тютюна и тютюневите изделия, въпреки, че според Законът за предотвратяване на конфликта на интереси това му е забранено. Като депутат той е имал пряк интерес и полза от гласуваните поправки, тъй като съпругата му, родителите и брат му притежават пет дружества за търговия с цигари.
И още един, по – пресен пример: В края на 2016-та търсихме някой депутат, който да внесе забрана на рекламите на тютюневи изделия. България е последната страна в ЕС, в която все още са разрешени билбордовете с цигари, които изкушават и подтикват към пушене дори и подрастващите.
Иван Станков от АБВ се съгласи. Но, незабавно се организира голяма среща в парламента с търговци и производители, които се оплакаха, че това ще съсипе бизнеса и поминъка им. Срещу Станков се обърна цялата политическа мощ и човека си оттегли закона още преди да е стигнал до обсъждане. Ето това е смазване в зародиш – дори някой да има желание, няма как да се опълчи на тютюневата индустрия.
FN: И как може да се прекъсне тази връзка?
Павел Антонов: Сега след като се събра новото Народно събрание, ние сме изпратили до комисията, която изработва новия правилник да предприеме незабавни мерки за спазване на конвенцията. Трябва да бъдат включени изисквания, които ясно и категорично да ограничат тази индустрия. Това означава, че депутати и други политици, които имат или са имали бизнес, собственост или каквито и да било професионални отношения с тютюневата индустрия трябва да ги декларират. И да бъде ограничено тяхното участие в приемането на свързани с пушенето и цигарите закони.
Настояваме да се забранят срещи в парламента с лобисти или представители на тютюневата индустрия, за да се ограничи нейното влияние върху политическите и законодателните процеси.
В момента нашата инициатива е на последната фаза на един доклад за вмешателството на тютюневата индустрия, който ще систематизира тези данни.
FN: При положение, че тютюневия бранш е пуснал толкова дълбоки корени в политическия и икономическия живот на страната, вярвате ли, че може да успеете с тази инициатива?
Павел Антонов: От самото начало сме свикнали да си удряме главите в стени, които на много хора им се струват непробиваеми. Но, успеха ни през 2012-та показва, че когато обществото е активно и ние демонстрираме интересите си, политическата среда реагира. Тръгнали сме по европейски път, вярваме, че всички тези зависимости в нашето общество са временно явление и те съвсем скоро ще бъдат преодолени. Аз съм оптимист, че ако успеем да ограничим това вмешателство, ще се отвори вратата и от там ще тръгнем към една здравословна промяна за цялото общество. Отървем ли се от една зависимост, тогава е много лесно повече българите да не позволят да бъдат поставяни под зависимостта на една или друга индустрия, не говоря само за тютюневата.
Зареждане ...