Галъп нагласи изследване институции корупция

Българите убедени, че политика е равно на корупция

Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система. Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли.  Това сочат данните от експресно проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено сред 1605 души в цялата страна, чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли.

Отношение към институциите

Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани.

Например, одобрението към Националната агенция за приходите (одобрение 60% и неодобрение 32%), Държавната агенция национална сигурност (51% срещу 35%), МВР (54% на 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, министерството на правосъдието или пък парламента.

Галъп нагласи към институциите

Някъде в средата в „подреждането“ на институциите остава правителството (одобрение 42% и неодобрение 54%). Отношението към правителството е малко по-благосклонно заради наличието на лоялен електорат. Той обаче не „спасява“ парламента, който по традиция е „на дъното“ като олицетворение на целия политически елит. 22% изказват одобрение, а 75% – неодобрение.

Както обикновено, на Европейския съюз се гледа като на ултимативно упование – като коректив на българските институции. 64% одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30% на обратното мнение.

В същото време декларираният от респондентите досег до институциите на съдебната власт е ограничен. Прокуратурата (заедно с митниците), например, е с под една десета споменавания на въпрос дали респондентите са имали контакт в последните две години, а съдът – с малко над една десета. На другия полюс, например – близо 70% от българите декларират, че са имали досег със ситемата на здравеопазването в последните две години. Близо половината от запитаните – с общинската администрация.

Галъп нагласи

Данните свидетелстват за това, че голяма част от оценките за институциите у нас се споделят автоматично, без ясен допир до работата на тези институции. В обществото е създадена трайна щампа върху съдебната система, която върви ръка за ръка с институциите на политическата власт и често получава негативи от тях.

Политиката – най-корумпираната обществена територия

Помолени, обаче, да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.

Галъп нагласи

Данните показват, че обществото ни живее с почти неизкоренимото убеждение, че политиката е по дефиниция най-корумпираната обществена територия. Именно политическата намеса, заедно с корупцията, се разглежда и като един от основните проблем за съдебната система.

Двата проблема – корупция и политическа намеса – проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди.

72% от запитаните признават, че не намират себе си за запознати със съдебната реформа. Усещането за незапознатост е повсеместно. Нещо повече, липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията. Именно корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система. За 29% пък решаващи са квалификацията и морала на съдии и прокурори. 16% намират за най-сериозен проблем политическата намеса в съдебната система, бързината на делата е споменавана в 10% от случаите, а реформата в прокуратурата и самоуправлението в съда остават с доста по-ниски дялове.

Проблемите на съдебната система

Всичко това означава, че детайлите на съдебната реформа са останали по-скоро на ниво експертност, не са достигнали до широката публика. Тя продължава да назовава проблеми като корпупция, морал и политическа намеса, но не вижда пряко отношение между реформата, каквато е представяна досега, и изкореняването на корупцията и политическата намеса.

Проличават и редица други проблеми на съдебната система, като липса на бързина, непрозрачност и т.н., макар че обществото явно си дава сметка и за потенциалната претовареност на системата. Масово се изтъкват потенциалните зависимости на системата от бизнеса и политиците. Именно независимостта на съдебната система проличава като масово желание.

Проблемът с бавното правосъдие изпъква и при тестването на някои ценностни противоречия. Например, 53% се съгласяват, че ако делата са прекалено дълги, това обезсмисля крайния резултат. 44% пък споделят мнението, че няма значение колко продължават делата, важното е крайният резултат да е справедлив.

В същото време 80% смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени с повече контрол, а 16% – с повече самостоятелност. Масовото съзнание е далеч от всякаква информираност, детайлност или промислена позиция. То просто проявява ясен усет: съдебната система трябва да работи за хората и да е отчетна.

- реклама -